Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

5 неща, които НЕ Е добре да правите, ако детето ви е жертва на насилие

Според Барбара Колоросо – международно признат консултант по въпросите на възпитанието и образованието, тормозът между деца и юноши е изключително тревожно явление; реално насилие, което може да коства живот или дори животи, ако бъде подценено и пренебрегнато. Барбара Колоросо го разглежда като трагическа пиеса с непредвидим завършек и трима основни участници: насилник, жертва и наблюдател.

Тормоз в училище. Насилникът, жертвата, наблюдателят“ е книга за родители и учители, която е може би най-пълният и важен труд за тормоза в училище и начините за неговата превенция. Тя е практическо ръководство за разпознаване на случаите на училищен тормоз и как да се подхожда към тях.
21476276 10155544786330242 213943384 n

Когато открият, че детето им е жертва на тормоз, родителите често изпадат в шок, реагират емоционално и защитнически или търсят рационални обяснения за поведението на насилника. Така утежняват положението на детето си, задълбочават чувството му за вина и безизходица. Ето петте неща, които Колоросо съветва родителите да не правят, ако разберат, че детето им е жертва на тормоз.

1. Не омаловажавайте, не осмисляйте и не оправдавайте поведението на насилника.

Насилието наранява. Не, действията на насилника не са просто закачка, флирт или конфликт. Да, насилникът е имал намерението да нарани. Като омаловажавате или се опитвате да обясните поведението му рационално, вие непреднамерено казвате на детето си, че то е само в тази ситуация. Няма да му отнеме много време, за да реши, че ще е най-добре да страда мълчаливо.

2. Не бързайте да решавате проблема вместо детето.

Освен ако детето ви не е в сериозна психическа опасност, ако поемете контрол над ситуацията, ще му внушите, че е дори по-безпомощно, отколкото е мислило; ще съобщите на насилника, че детето ви наистина е уязвима мишена, и ще покажете на съучениците, че насилникът е бил прав: синът ви е „глезльо“, или по-лошо – „мамино детенце“. От друга страна, не можем да оставим на децата цялата отговорност за спиране на насилието. Можем да им дадем инструменти, за да се противопоставят на насилника, и е наша отговорност като възрастни да създадем среда, която не е благоприятна за насилие, и да се изправяме срещу него, когато го видим или чуем, че е имало такова. Това не е същото като да се намесим и да поемем контрола, с което ще направим мишената още по-безпомощна. Насилникът се е научил да насилва. Сега трябва да се научи как да не насилва и част от тези уроци трябва да бъдат проведени от възрастен. Тъй като по един или друг начин голяма част от наблюдателите също подкрепят насилника, е нужно да се промени системата. Всички деца, които изпълняват своите роли в сценария, ще имат нужда от помощ и напътствия, за да сменят сюжета на пиесата.

3. Не казвайте на детето си да избягва или да не обръща внимание на насилника.

Така неумишлено му казвате да продължи да бяга и да се крие, да продължи да се страхува от насилника. Насилниците могат „да подушат“ този страх. Детето ви ще започне да действа като все по-отслабваща мишена и така ще сигнализира на всички насилници в училище, че е открито за нападения. Хубаво е да се избягва насилника, за да се избегне непосредствена опасност, но това не е дългосрочно решение. Шестнайсетгодишно момче се оплакало на директора на гимназията, че група деца го тормозят с грозни религиозни подмятания и го блъскат в шкафчето, когато се опитва да влезе в час. Директорът му предложил да минава по другия коридор, и то не само за момента, докато проблемът бъде решен, а до края на срока. Отвратително е, когато проблемът се вмени на мишената, а не на насилниците. Трудно е да избягваш, а да не обръщаш внимание е почти невъзможно. В опит да избегне безжалостният тормоз и атаките е възможно детето ви да започне да възприема посланията на насилника: „Аз съм тъп, аз съм глупав, за нищо не ставам.“

4. Не казвайте на детето си да отвръща.

Наистина ли искате да научите детето си, че отговорът е в боя? Не е, а освен това вероятно насилникът е избрал сина ви, защото го е набелязал като по-слаб. След като детето ви изгуби, ще има още по-големи насилници, които да го чакат. Да се защитава – да. Да отстоява правата си – също. А по-честото отстояване на правата ще подтикне детето ви да използва главата и краката си – в този ред. „Това е кофти място. Трябва да се махна оттук.“ Бяга оттам не защото е страхливец, а защото е умен. Децата, които отстояват правата си пред насилника, е по-вероятно да успеят да му противодействат, отколкото децата, които в отговор се опитват да се бият.

5. Не се конфронтирайте сами с насилника или с родителите му.

Насилникът отнякъде се е научил да насилва и може да е точно от родителите. Те може да се окажат отбранително настроени, да не са склонни да сътрудничат и бързо да хвърлят вината върху мишената. Когато майката на една насилничка се изправила пред факта, че седемгодишната ѝ дъщеря убедила няколко съученички да наобиколят друго момиченце и да я наричат „кафява и грозна“, тя настояла, че дъщеря ѝ не би направила такова нещо, а дори и да го е сторила, сигурно другото дете си го е просело.

Ако е възможно, поискайте помощ от училищния съветник – нека поговори с вас и с детето ви, а после с насилника и с роди­телите му. (Повече за това в Тринайсета глава „Грижовни учили­ща, ангажирани общности.“)21442031 10155544786295242 400302514 n

Барбара Колоросо е автор на четири световни бестселъра и международно признат консултант по въпросите на възпитанието, образованието, училищната дисциплина и проблемите на насилието. Нейните удивително ефективни стратегии са разработени на база на обучението й по социология, социални науки и философия и почти 40-годишния й опит като учител, възпитател, инструктор, водещ на семинари, доброволец в Руанда и майка на три пораснали деца.

„Тормоз в училище. Насилникът, жертвата и наблюдателят” излиза за първи път преди повече от десетилетие, вече има пет обновени и допълнени издания и се счита за една от най-авторитетните и полезни книги за превенция и интервенция при проблеми с насилието. У нас е издадена от СофтПрес


Препоръчваме ви още:

5 книги за диалог с тийнейджърите 
Ценности 
Защо е важно да отвръщаме на детската агресия с любов

 

 

Последно променена в Петък, 08 Септември 2017 11:36
Прочетена 4137 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Обидно

Обидно

12 Ное, 2017 Възпитание

Майка на 50

Майка на 50

25 Окт, 2017 Мама

Докога така

Докога така

10 Ное, 2017 Истории

Завистта с приятелско лице

Завистта с приятелско лице

08 Ное, 2017 Отношения

Двадесет минути разлика

Двадесет минути разлика

28 Окт, 2017 Истории

"Непоносимите" майки и успешните им дъщери

"Непоносимите" майки и успешни…

07 Ное, 2017 Възпитание

Киселото грозде

Киселото грозде

19 Ное, 2017 Истории

Love.net или нашата история

Love.net или нашата история

19 Ное, 2017 Истории

Ти ще си добър баща

Ти ще си добър баща

18 Ное, 2017 Отношения

Не слушайте чужди съвети

Не слушайте чужди съвети

17 Ное, 2017 Възпитание

550 грама живот

550 грама живот

17 Ное, 2017 Актуално

Слънчице или Кралят Слънце

Слънчице или Кралят Слънце

17 Ное, 2017 Възпитание

Facebook