Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Сицилиански шок

Автор: Тамара Чакърова

С когото и да се заговорех за Сицилия, все за храна му беше думата. Започнах да отварям сайтове, за да прочета за острова, за гръцките колонизатори, за римляните, византийците, арабите, норманите, французите, испанците и всички народи омешали гените и обичаите си на този къс земя между Италия и Африка. А там все пишеше за кухнята и сицилианските специалитети, за вина, риба, паста, сладкиши, ядки, зехтин и подправки. Дълго време се чудех, каква ще да е тази велика сицилианска кухня.

Пристигайки на острова, за един миг всичко ми се изясни, просто ми просветна пред очите. Още при слизането си от ферибота в Палермо, се озовах като на сватба – от всичко и по много, и то почти без пари, пъстро и хаотично, весело и шумно, празнично и претъпкано. Изобилие, движение, камари от плодове, зеленчуци и морски дарове, неспираща силна глъчка, ме унесоха и омаяха така силно, че когато се озовах в хотелската си стая – сама и на тихо, изпаднах в шок..., излязох..., и пак бях на сватбата, и тя продължи през цялото време на престоя ми – около три месеца.

На другия ден се отправихме към Чефалу – един от най-красивите и стари сицилиански градове. Тръпнех в очакване да видя прочутата църква на Роджър II – норманският цар, поръчал я в арабско-нормански стил, по време на управлението си през 12 в. Бях седнала в сумрачното спокойствие на базиликата и се взирах във византийските златни мозайки, коронясани с Христос-Пантократор, когато колегите ми ме измъкнаха, забързали се за обяд. Някак автоматично се насочихме към морето и старото пристанище, търсейки препоръчания ни от местните дядовци рибен ресторант. Големите аквариуми с всякакви риби, между които най-големият с около десет омара, нямаше как да не привлекат вниманието ни. Обсъждайки менюто, съпроводени от разказа на собственика за омарите, които пищели в продължение на 5-6 минути, врейки на котлона, се отказахме от специалитета - омар, но не и от нещо друго рибно. Така в малкото рибарско градче Чефалу изпаднахме в кулинарния шок на Сицилия. Точно под нас се изпъваше живописният плаж, обкръжен от няколко пъстри рибарски лодки, а ние отпивахме от хладното бяло вино и всеки открадваше от „паничката” на другия – инволтини ди пеше спада (малки руладини от риба меч, пълнени с каперси, чесън, лук, сушени домати, див фенел, кедрови ядки, стафиди, пармиджано и галета, всяко разделено от другото с по един дафинов лист); рулца от сардини с пълнеж от средата на хляба, малко захар, кедрови ядки (пиноли), стафиди и лимонов сок; спагети-букатини със сардини, пиноли, стафиди, шафран и  дивo резене; риба тон на скара с масло и магданоз; филе от риба треска, полято с гъст доматен сос с босилек, каперси и маслини...

18901831 10211803024724810 1474748374 o

По време на пътуването ни към Етна – най-големият и най-активен вулкан в Европа, очите ми се препълваха от необичайно буйни картини. Отляво и отдясно ни заливаше почти африкански пейзаж, но не пустинен, а точно обратното. Целият хълмист терен, километри и километри във вътрешността на острова, бе засят с жито. Тук бе житницата на Италия. Не случайно в 9 в. арабите си поставили стратегическата цел да превземат първо островите Сицилия и Сардиния – римските житници на полуострова, та да спрат износа на жито към сушата и да отслабят, по това време, църковната държава. Арабите не успели напълно в плана си, но пък превзели острова и построили първата макаронена фабрика в Италия – в района на град Палермо, където била столицата им. Така сицилианците похапвали кус-кус, макарони, спагети и всички видове паста около 300 години преди останалите италианци, които оценили достойнствата на спагетите и ориза чак по времето на венецианеца Марко Поло в13 в.

Ако трябва да дам определение за сицилианец, то би гласяло: весел и щастлив човек, за когото храната е основното и най-важно нещо в ежедневието му, и който не би преживял деня, без да е „опустошил” чиния паста.

Това си е самата действителност. Сицилианците ядат поне два пъти повече от останалите италианци, а пастата е задължение поне веднъж на ден. При такъв „режим” на хранене няма как да не са весели и щастливи хора. Всеизвестно е, и вече научно доказано, че пастата прави човека щастлив.

Заедно с макаронените изделия, неизменна част от ежедневието на сицилианците са рибата и морските дарове, които са най-пресните и висококачествени в цяла Италия. На острова се консумират почти сурови, приготвени с морска вода и сол, почти без подправки. Повечето от тях са смятани и за силни афродизиаци (като морските таралежи и сушеният хайвер на рибата тон – ботаргата).

Спомняйки си за всичко това, пред очите ми изникват сицилианските вечери, които имахме всяка сряда в хотела, и ми потичат лигите. Тези вечери протичаха в надпревара за миди-коце. Така наречената супа от коце (миди, сварени в доматен сос с чесън, поръсени с магданоз и поднесени с брускети - препечени филийки със зехтин) беше най-предпочитаното ястие сред местните и чуждестранни гости. Най-вкусните миди са определено на Сицилия. Аз, която изобщо не обичам миди, там просто полудях за тях.

В подножието на Етна, нямаше как да не се отбием във втория по големина и най-стар университетски град на острова – Катания. Завивайки зад централната „Пиаца дел Дуомо”, бяхме всмукани от нещото наречено пазар – най-прочутият и колоритен ежедневен, сицилиански пазар. Риба, риба, миризма на риба и пак риба... Опулено поглеждахме, стряскайки се от крещящите чичковци, които ни предлагаха жива или току-що заклана риба. Без какъвто и да било преход, преминахме от огромните риби меч и тон, между висящите одрани трупове на агнета, кози, телета и прасета. Въртящи глави като в несвяст вляво, вдясно, напред и назад, блъскани от тълпата, изведнъж пред нас съгледахме изникналите във въртележката щандове със сирена и кашкавали. На тях успяхме да разпознаем прочутите сицилиански пекорино пепато (отлежало овче сирене със зърна черен пипер); провола (краве сирене); рикота салата (осолено прясно сирене-смес); рикота кота (печена рикота)... Докато се усетим, и тълпата вече ни беше избутала между щандовете с плодове и зеленчуци, където преживяхме поредния шок – бързо сменяща се ярка мозайка от ябълки, круши, ярко жълти пъпеши, мандарини, нарове, фики д’Индия (кактусови смокини), каки, грозде, домати, краставици, аспержи, зеле, салати, чушки, патладжани, тиквички, тикви-цигулки, синапени листа, сушени домати, фурми, кестени, шам-фъстък, каруба (ядивните шушулки на дървото рошков), прочутата сицилианска мостарда (нещо като изсушен маджун със синап, излят в специални форми)... Върволицата не спираше, а ние се измъквахме лека-полека, като се налагаше да си проправяме път и с лакти.
paza1r

Озовахме се отново на централната пиаца и тръгнахме към прочутата улица „Етнеа”. Не стигнахме много далеч - още в началото на улицата, между „Пиаца дел Дуомо” и „Пиаца Университа” носовете ни ни задърпаха към пастичерията в дясно. Беше време за по кафе, но беше просто абсурдно покрай него да не опитаме и от останалите типични катански специалитети. Витрините пълнеха очите ни със сладките и курабийките от бадемово тесто с бадеми, шам-фъстък, фурми и какво ли още не, но когато опитахме прочутите торончини (бонбони от бяла, мека халва с бадеми и шам-фъстък, полети с шоколад), шокът ни заля отново. Не можахме да се отърсим от него и при сервирането на високите чаши с „гранита” (фино счукани кристалчета лед със сироп от кактусови смокини, бадемов крем или с кафе и розичка от бита сметана). Гостоприемните собственици не спираха да ни предлагат нови и нови лакомства, а на излизане от кафенето-сладкарница ние се усетихме, че стискаме в ръка красиви пакетчета с около половината от това, което не бяхме успели да опитаме – бадемови курабийки и марципанови сладкиши във формата на зеленчуци и плодове – фрута „Марторана”.

Разглеждайки бароковата Катания бяхме запленени от атмосферата и архитектурата й. Катедралата „Сант’Агата”, Кастело Урсино, римският амфитеатър, градините на Белини... На обяд трябваше да опитаме и историческата „Паста ала Норма” (макарони с домати, патладжани, босилек и настъргана осолена рикота), кръстена на най-известната опера на младия композитор от 19 в.

18985120 10211803203129270 965664510 n

При пътуването ни нагоре към Етна изпаднахме в ням транс от придружаващия ни пейзаж. Цитрусовото плодородие, редувано с маслинови дръвчета, засети тук още от древните гърци, не успяваше да се смели в съзнанието ни, а после, без предизвестие, се смени изведнъж с вкаменената черна лава, между която оцеляваха само големи марони (ядивни кестени). От всяко изригване на вулкана бяха останали следи, но най-впечатляваща беше лавата от 2002, която все още очертаваше движението на потока. Пристигайки на пиаца „Рифюджио Сапиенца” на около 1900 м опитахме пътуването с лифт и с джип до кратерната зона, достигайки почти 3000 м. Разходихме се по Кратерите „Силвестри” долу и изгладнели се шмугнахме в ресторанта на семейство Корсаро – точно пред кратерите. А там, сред сувенирите от лава, десетките видове мед и ликъори, ни поднесоха традиционната паста (равиоли със сметанов сос, поръсени с брашно от шам-фъстък от градчето Бронте) и чудната скиечата (нещо като голяма пита, пълнена с наденички, картофи, домати, чушки и лук). След този кулинарен пир, който поляхме с вината Неро д’Авола, Етна-россо и десертното Малвазия, отпихме и от прочутите сицилиански напитки - аверна (билков ликъор от града Калтанизета), и „етна-огън“- силна ракия със сок от ягоди и кори на портокали.

Спускайки се от Вулкана избрахме пътя през Дзаферана Етнеа – Градът на меда. Профучахме край Таормина и Месина по магистралата и завихме по Тиренското крайбрежие, където пред нас изведнъж изплуваха Еолските острови – група от седем острова (Липари, Вулкано, Салина, Стромболи, Филикуди, Аликуди, Панарея). Унесена в гледката се сетих какво ми беше разказал сервитъорът в хотела. Най-висококачествените и ароматни каперси идвали от най-високия от тези острови – Салина - островът на каперсите, където всяка година юни месец се чествал техния празник – по времето на беритбата на тези още неразпъпили се цветни пъпки на дивите храсти.

Един от дните ни беше посветен неизменно на най-големия град и столица на автономния регион Сицилиа – Палермо. Заедно с шока, който пораждаше в нас движението в града, бяхме разтърсени и от типичните палермитански постройки и църкви с розови кубета, между които се ширеха чудни градини. Онемяхме пред катедралата и театро Масимо. Дворецът на Норманите ни измори с размерите си, а Капуцинските катакомби направо ни стресираха. Време беше за хапване. В един от традиционните ресторанти за местна кухня не знаехме какво по-напред да си изберем от платата с пълнени зеленчуци, рибни засуканици, меса, тестени чудеса, предястия, салати, сладкиши...Тук бе дълг на всеки гост да вкуси, между другото, и от прочутите аранчини (оризови кюфтета, пълнени с моцарела и прошуто или рагу); капоната (задушени патладжани, лук, целина, домати, каперси и маслини), от рикотените десерти – каноли и торта касата.

Така след около тримесечен душевен, зрителен и кулинарен шок, трябваше да напусна слънчевата Сицилия. Качих се на ферибота с куфар, натежал от традиционната цветна керамика, и около три кила в повече на ханша ми. На пристанището се развяваше сицилианското знаме, сърцето ми вече усещаше носталгията, а сетивата ми се паникъосаха от отдалечаването от острова, на който зад мен остана сватбата.

18426796 10212272637666795 1002730624 o
Тамара е великолепен разказвач на…рецепти. Всяка нейна история носи аромата на гозби, непознати по нашите ширини. Кулинарните й репортажи от Страната на пицата и лазанята можете да прочете в блога й corsidipasta
Там се носи аромат на маслини, тортелини, спагети и всякакви други вкусни чудеса, които Тами ни представя в автентичната атмосфера на различни кътчето от Италия.

 
От същия автор можете да прочетете и Матанца - кървавият танц на рибата тон и Рицарят в доспехи - артишокът.

Последно променена в Понеделник, 05 Юни 2017 13:53
Прочетена 3850 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Майко, разбери ме

Майко, разбери ме

16 Дек, 2017 Отношения

Гушкащо време

Гушкащо време

16 Дек, 2017 Истории

Големият Коко

Големият Коко

16 Дек, 2017 Отношения

Ти все нямаш време за мен

Ти все нямаш време за мен

15 Дек, 2017 Възпитание

Ало? Обажда се Дядо Коледа!

Ало? Обажда се Дядо Коледа!

15 Дек, 2017 Забавно

Facebook