Комодо: Игри на страха

Автор: Доника Ризова/lifeofdonika

Сутрин е. Слънцето се опитва да пробие през пухкавите сиво-бели облаци над залива между Тихия и Индийския океан, в морето Флорес. Светло и тихо е. И все още свежо. Морето е кобалтово синьо и спокойно. Рибарските колиби на брега изглеждат безлюдни. Накацали по склона и заобиколени от дива наситено зелена растителност, сякаш са напълно необитаеми. Облегнати по парапетите на кораба пием първото си кафе и се опитваме да разгадаем какво се крие зад леката мъгла, обвила хълмовете. След минути в далечината се появяват десетки рибарски лодки и салове. Приближават ни бавно и спират на тревожно близко разстояние. Туловището на огромния круизен кораб хвърля смазваща сянка върху тях. Погледнати отгоре приличат на детски играчки. Децата, които са на лодките и саловете, са полуголи, рошави, с гердани от кости, зъби и перли. Махат с ръце и подвикват към нас: „Please, please…“. По-старите „морски вълци“ на палубата разбират бързо какво се иска от тях. На бегом донасят храна от най-близката маса. Към водата политат банани, кенчета с кока-кола, чипсове… Децата с радостни възгласи загребват към подаръците и поемат обратно към къщичките на брега. Взираме се дълго след тях и все по-внимателно следим брега с надеждата да видим едно от чудесата на света – комодския варан, за когото легендата твърди, че е кръвен брат на децата, които ни посрещнаха.

1606839 1k

Легендата

На лодката на път към Национален парк Комодо чуваме легендата за мирното съжителство между жителите на Комодо и вараните. Много отдавана на острова живяла принцесата на драконите, която се казвала Путри Нага. Тя заченала без грях и родила близнаци – момче и момиче. Момчето било човешко дете, но момичето се родило варан. Майката й дала красиво име – Орой. Синът, който се казвал Си Геронг, останал да живее при хората, а Орой заживяла сама в гората. След години, вече възрастни, братът и сестрата се срещнали на една поляна. И двамата били излезли на лов. Плячката им се оказала обща – елен, който стоял на средата на поляната и треперел от страх. Братът и сестрата се приготвили за битка. Боговете предупредили майка им и тя успяла да нашепне на децата си, че са кръвни роднини. Така вараните и хората заживели заедно в мир. А еленът? Той и до днес е деликатес и за братята, и за сестрите.

1902735 2kjpg

Легендите за Комодо са се носили през вековете из цяла Индонезия. През 17 век султанът на Сумбава използвал острова за каторга и изпращал там на заточение най-опасните престъпници. Те се оплаквали, че ги нападат дракони, но, разбира се, никой не вярвал на изпечените лъжци. Така драконите си поживели щастливо само в легендите, чак до 1910 г., когато холандска експедиция се среща челно с комодските варани. Моряците са ужасени и ги описват като 7-метрови чудовища, издишащи огън. Тогава европейците и останалият свят научават за гигантските отровни гущери. Очите на страха са големи и явно моряците са доукрасили подвизите си, но все пак научните факти потвърждават част от думите им. Комодските варани са най-големите гущери в света. Достигат до 4 м дължина и възрастните екземпляри тежат между 70 и 100 кг.
Около век след холандците, нашата скромна експедиция акостира с круизен кораб на същото мистично място. Само за да установи, че драконите не издишат огнени кълба, но на вид го докарват на ужасно опасни. И очите на страха си остават големи.

Джурасик парк

За Национален парк Комодо не може да се разкаже без да се използват препратки към Джурасик парк. Приликата с филма е толкова силна, че неволно се оглеждаш за тиранозаври. Такива няма, но по-малките им братя – комодските варани – са си там. Буквално на метър от теб. Между ужасяващата им паст и голите ти глезени има само прашна пътека, гъст треволяк и местен рейнджър с пръчка. Просто двуметрова дълга дървена тояга, разделена като вила на края. Още в началото на разходката из Национален парк Комодо започвам да питам рейнджърите с леко разтревожен глас вярно ли е, че вараните са смъртоносни. „О, да, мадам. Те имат ужасно отровна слюнка, защото жертвите им гният дълго в устата им с криви зъби. И понеже бъкат от бактерии, може да умрете доста бързо. Но няма страшно. Понякога ухапването им причинява само инфекция и тя се лекува. Стига да има хеликоптер, за да ви закара до болницата на някой по-голям остров. Вараните се хранят главно с елени, диви свине, маймуни, кози. Нападат и биволи. Някога са се хранили с малокалибрени слонове. Не нападат хората, мадам. Но ако имате рана с кръв или „женска причина“, по-добре да си бяхте останали на кораба. Кръвта ги привлича“, разказва местният рейнджър. Чудя се дали бягат бързо, виждат ми се с криви и къси крачета. „Развиват около 20 км в час, мадам. Някои твърдят, че достигат скоростта на кон“, допълва човекът. Вероятно не могат да плуват, мисля си аз. „О, не, мадам, по-бързи са от алигатор и плуват дори в открито море от един остров на друг в преследване на плячка…“ Ако се кача на дърво, сигурно ще съм в безопасност. „Там се крият малките, мадам. По върховете на дърветата. Понеже големите ги ядат. До 2-годишни живеят по дърветата.“ „Шегувате се с мен, нали?“, питам, видимо уплашена. „Не, мадам. Само не правете резки движения.“ Човекът изглежда слабичък, но твърди, че не се страхува от вараните, защото с тях са братя и сестри.

20140109 3jpg

В парка не можеш да се разхождаш сам. Строго забранено е. Не само за да минеш през официалния вход и да платиш такса, а защото наистина е рисковано. Дори и да са добре нахранени, вараните наоколо са истински опасни. Дългите им раздвоени езици улавят топлинните сигнали на плячката им от десетина метра разстояние. Люспестите им туловища идеално се сливат с местната растителност и те коварно причакват жертвите си. (Това го прочетох в научен сайт след като се върнах от Комодо. Ако го знаех по-рано, нямаше да ви разкажа тази история. Щеше да има разказ за развлеченията на борда на кораб, докато другите са на брега и джакузито е празно.)

1794679 4kpg

Аборигените

Преди години местните власти решили да изселят хората от острова. Това решение бързо бива отменено, след като вараните започват мистериозно да измират. Легендата може и да не е вярна, но за всеки случай равновесието трябвало да бъде запазено. Така управниците решили да върнат местните жители в колибите им. За да имат препитание и да се задържат на острова, те ги насърчили да се включат в туристическата индустрия. Една част от тях са рейнджъри в националния парк, друга част са рибари и ловци на перли, останалите продават на местния пазар сувенири за туристите – дървени фигурки на гущери, разбира се. Те варират от съвсем миниатюрни до почти еднометрови статуи. Аборигените продават и огърлици с розови перли, които са местната гордост. С различна форма, с леки дефекти, нанизани на корда и често с ръждясала закопчалка, тези гердани са изключително примамливи за туристите. Местните са много зле в пазарлъка. Сърдят се като деца, веднага са готови да отстъпят и понеже има свръхпредлагане, те са готови на примамливи отстъпки. Децата не просят на сушата. Боси, слабички и много усмихнати, те се опитват да ни продадат дребни сувенири и са на седмото небе от щастие, ако им подариш дори една плажна хавлия, както направихме ние.

20140109 5

Местните жители нямат право да строят нови къщи и да придобиват земя. Не могат да отглеждат животни, освен полагащите им се бройки от рогат добитък и кокошки. Това запазва крехкото равновесие на острова. А и вараните не са изкушени да наобикалят селата.
Жителите на Комодо са предимно мюсюлмани. Могат да се женят само с разрешение на властите. Ако си харесат булка или жених от друг остров, трябва да получат разрешение да ги заселят на Комодо. Разрешено им е да ловят риба, но не могат да отдават под наем лодките си. Митническите катери стриктно следят дали не извършват търговия или превоз на пътници извън оторизираните за това служители на парка. На Комодо не можете да си наемете вила или стая. Няма хотели, няма ресторанти, нито летище. Диво е и в това му е чарът.

Плажът

Освен заради срещата с вараните, редките видове птици и дървесни видове, да отидете до Комодо си заслужава и заради още едно уникално преживяване – тук се намира един от седемте розови плажа на света. За него можете да прочетете в почти всички класации за най-красивите и романтични места по света. Цветът на розовия пясък е следствие от смесването на бял калциев карбонат и скелетите на вид яркочервени корали. До плажа се стига само с лодка (от легалните!). Група австралийци имаха авантюристичната идея да платят по-малко и да наемат местна лодка, която освен че изглеждаше отчайващо стара, бе конфискувана от митнически катер и австралийците се озоваха по-рано от предвиденото на рецепцията на парка.

27721544 7kjpg

Розовият плаж е заобиколен от поляна с кротко пасящи елени и стръмни скалисти хълмове. Гидовете ни помолиха да не се разхождаме извън пясъчната ивица, защото не само ние обичаме да се излежаваме на плажа – вараните също. Излежаването на плажа обаче се оказа трудна работа. Няма шезлонги, няма и чадъри, няма и плажен бар. Борбата за единственото по-клонесто дърво се оказа оспорвана. За жалост местните жители явно са доста мързеливи или управата на парка се грижи само за другата част на острова. Романтичната ми идея за кристално чиста вода и девствен плаж се оказа плод на подвеждаща реклама. Водата в залива бе осеяна с туристически отпадъци. Пластмасови опаковки от плажно масло, скъсани джапанки, останки от бутилки, донесени от вятъра клонки и листа… За да стигна до по-дълбоката част и да се гмурна и да разгледам дъното, трябваше да се придвижвам с един плавник в ръка, с който да отмествам цели пасажи от отпадъци.

27721392 8kpg

Въпреки това изненадващо неудобство, туристите изглеждат доволни. Снимат се на плажа, гмуркат се, пак се снимат… и не след дълго се връщат на кораба. По-късно на палубата, докато се отдалечаваме от острова, коментираме, че си е заслужавало да видим поне веднъж в живота си това място. То не прилича на никое друго. Диво е, има своето очарование и единствените скучали са останалите на кораба.

Среща на високо равнище

Ако питате Google колко души са убити от варани годишно, ще разберете, че не сте единствените, които се вълнуват от темата. И ще се натъкнете на интересни истории. Една от тях е за съпруга на Шарън Стоун – Фил Бронстейн, който бил нападнат от комодски варан в зоопарка на Лос Анджелис. Актрисата подарила частно посещение на съпруга си за Деня на бащата. Фил бил голям любител на гигантските гущери и искал да ги снима отблизо. Посъветвали го да си свали белите обувки за тенис, за да не помислят вараните, че това са мишките, с които ги хранят. Веднага след като останал бос, Фил бил ухапан по палеца и изкарал известно време в болница.

Национален парк Комодо

  • Основан е през 1980 г., за да запази популацията на комодските варани в естествената им среда. Биосферен резерват на ЮНЕСКО от 1986 г., през 2011 г. включен в надпреварата за новите седем чудеса на природата.
  • Обхваща територията на трите острова, на които се срещат варани – Комодо, Ринча и Падар и 26 по-малки и необитаеми острова.
  • От май до октомври, по време на сухия период, температурите там достигат до 40 градуса.
  • Едно от най-популярните места в света за гмуркане.
  • Комодо е един от 17 508-те острова на Република Индонезия.
  • На острова живеят над 3000 вида птици, в кораловите рифове наоколо се срещат над 1000 вида риби, делфини и костенурки. Заливите на парка са известни като едни от най-богатите на морски видове – 260 вида корали, 70 вида морски гъби.
  • Над 40 000 туристи от цял свят посещават Комодо всяка година.
  • Популацията на вараните е между 3500-4000 екземпляра. Те се размножават през юли. Мъжките излизат на смъртоносни дуели за сърцето на женските, които снасят яйцата си през август (над 20 яйца заровени в земята).
  • Вараните живеят около 50 г.
  • До Комодо се стига с круизен кораб или с екскурзия от някой от близките острови – Ломбок или Бали.
  • Комодските варани са вдъхновили страховития трилър „Комодо“ (1999 г.), режисиран от Майкъл Лантиери.
  • За последните 30 г. жертви на вараните са 7 души. Бройката е доста относителна, защото местните власти не обичат да се вдига шум около инцидентите. Това би им струвало отлив на туристи.

Този прекрасен пътепис е от личния блог на Доника Ризова за пътешествия и приключения lifeofdonika.com


Препоръчваме ви още:

Море от лалета - Кукенхоф

Мисия "Лондон" - част 1

Леголенд и красивата баварска провинция

 

Последно променена в Вторник, 22 Май 2018 08:47
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on