Да ходим или да не ходим с тийнейджър на “Хамлет”?

Посещението на пиесата беше планирано като част от „зимните културни празници“ на семейството. Започнахме със “Силата на съдбата” в Операта. Нещастна любов, бащата убит по невнимание от любимия, братът на девойката решен да отмъсти. Изобщо съвсем случайно се оказа, че държим, и даже развиваме, почти една и съща сюжетна линия, че драмата нас не ни плаши – дори ни привлича. На Хамлет му се каним от четири години, явно сме чакали детето да порасне и всичко изгледано досега е било подготовка за срещата с „най-великата трагедия на Шекспир“.

 

Тази подготовка не мина съвсем безболезнено. Когато решихме да заведем момичето на първата му пиеса „за големи“, направих сериозно проучване. Исках да е нещо традиционно, българско, без авангардни интерпретации, декорите и костюмите да са в духа на епохата, да има много актьори (не сме готови за моноспектакъл), да е възможно най-близо до представата ми за солидна театрална постановка. С тези „железни“, според мен, критерии стигнах до “Железния светилник” в Театъра на армията. Разбрах, че постановката е много добра и взех билетите.

Чист провал. Не бях предвидила капаните на сюжета. Тъкмо тръгнаха драматургично нещата – умря Божанка. Докато се съвземем, трябваше да се простим и с Катерина. На сцената  вият от мъка и на нас ни идва да си скъсаме ризите (актьорите на всичко отгоре – много добри), а детето е готово да ревне с глас и да заглуши Султана. До края на пиесата умря още някой, май беше Стоян Глаушев. Тръгнахме си като от погребение, не че не беше с основание. Девойчето не хареса първата си пиеса за възрастни, въпреки старателната селекция на майка му. После се разбра, че всъщност то предпочитало пиесите на Шекспир, предимно “Ромео и Жулиета..”.

Можех да питам по-рано, виждах, че дъщерята чете книги на лаптопа си, предполагах, че са любовни романи (като майка й на същата възраст), но…Трябваше да преживея поредната изненада, защото се оказа, че детето предпочита „високата“ литература.

Понеже към момента на втория опит нямаше билети за Шекспирова пиеса, рискувахме с „Идеалният мъж“, който беше добре приет от кандидат тийнейджърката – дали заради гения на Оскар Уайлд, дали заради Карамазов и Вергов, не разбрах. Така,  с още няколко спирки, извървяхме пътя си до „Хамлет“.

Когато детето заяви, че харесва трагедии – вече имахме победител – дългогодишния хит на Народния театър, режисиран от Явор Гърдев. Пиеса, която дъщерята беше прочела.

В интерес на истината, за представлението има възрастово ограничение, девойката е на две години от позволените 16, но респектиращият й ръст позволи да влезем без проблем. „Червената точка“ е заради сцената, в която Хамлет (Леонид Йовчев), убедително луд, танцува съвсем гол за наша и на Офелия (Весела Бабинова) радост. Понеже е в добра физическа форма, даже много добра, чувството ни за естетика не пострада, а и девойката издържа провокацията хладнокръвно. Втората част си я изкара полугол, но както разбирате, вече бяхме свикнали с тези художествени внушения и режисьорски интерпретации.

 

 

Ако оставя настрана дилетантския си анализ, трябва да призная, че пиесата „закова“ тийнейджърката. Че ще стане така разбрах още в първата минута, когато Хамлет връхлетя с група актьори  хвана микрофона, нареди да пуснат караоке машината и се понесе песен на Lana Del Rey, а на сцената заваля кротък датски дъжд. Моето момиче се вглъби в действието и не излезе от това състояние до края на почти четиричасовото представление. Междувременно там се случваха интересни неща, появи се стража, в стилистиката на Междузвездни войни – с лазерни автомати, яви ни се и духът на бащата на Хамлет – зловещо талантливата Елена Телбис. Трагедията се завърза и ние оставихме актьорите да правят с душата ни каквото си искат. А когато Хамлет застана на ръка разстояние от тийнейджърката до мен , погледна я в очите и произнесе част от монолога си като че ли само на нея, вече ми беше ясно, че това няма да е последното представление с участието на Леонид Йовчев, което гледаме.

Антрактът малко ни изнерви, защото ни прекъсна пиесата, но пък за моя изненада, с дъщеря ми направихме един доста сносен анализ на случилото се до момента, от който разбрах, че са й харесали монолозите на Хамлет и Клавдий, докато аз по-скоро очаквах да спомене няколкото модерни хита изпълнени от Офелия или бойните сцени, които между другото бяха изпипани.

Когато пиесата свърши – коментарът на тийнейджърката беше: “Много яко!” Плеяда театрални критици, от Северина Гьорова насам, не могат да бъдат толкова красноречиви и изчерпателни с две думи. Наистина яко, даже много яко. Този „Хамлет“ ние го разбрахме, насладихме му се и искахме още. Едни кратки четири часа, в които на моменти момичето забравяше да мига.

Та ако се чудите да водите ли пубера на „Хамлет“ или не – съветът ми е водете го, готов е…все пак, добре е да е навършил 16 години.
Ако все още не сте го направили, можете да гледате „Хамлет“ на 17 януари, Народен театър „Иван Вазов“, 19 часа, Голяма сцена.

Последно променена в Понеделник, 06 Февруари 2017 10:53
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Обичам те, есен!

Обичам те, есен!

22 Сеп, 2018 Истории

(Пред)училищни премеждия

(Пред)училищни премеждия

21 Сеп, 2018 Истории

На баба ти зодията

На баба ти зодията

20 Сеп, 2018 Забавно

Искам пли плоститулката!

Искам пли плоститулката!

20 Сеп, 2018 Татко Калоян

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам