Мисия "Лондон" - част 1

Автор: Мария Пеева

Ние, Пеевите, сме от тези пишман туристи, които не могат да си съставят график от сто забележителности и да ги обиколят всичките, както правят (или поне аз си представям, че правят) истинските, добре организирани и експедитивни туристи. Ето, може би в този миг, в същия този край на света една алтернативна многодетна фамилия, ще ги нарека семейство НеПееви също е на екскурзия и вероятно денят им минава със строг, прецизиран, идеален режим. Нещо от този сорт:

7,30 - ставане и тоалет на три деца и бебе, без никакво мрънкане и разтакаване
8 - излизане от дома и качване на метро, където всички маршрути са предварително уточнени и никой не се губи, нито си завира билета по джобовете и после не може да излезе на Грийн Парк Стейшън
8.30 - бърза обиколка на центъра със снимки на всички деца, усмихнати, в непринудени пози, пред съответните забележителности
9 - хвърляне на бебешкото пъпче (което кучето не е изяло) в Бъкингамския дворец, сутрешен чай с кралицата, кърмене на бебето в парка, докато останалите деца правят утринна ведрина.
10 - първи музей…

(Докато четях тази история на семейството, Косьо, чул-недочул, попита с огромно възмущение: “Това за утре ли е??!?!? Вие сте откачили!”)

Да, сигурно има такова семейство НеПееви, но ние сме просто Пееви и при нас дните минават различно. Първо всички спят кой до когато иска. Пием кафета, закусваме дълго и обилно, децата мачкат бебето и котката на хазяите.

29994070 10214253027653352 1123010243 o

 

После започваме да правим ПЛАН ЗА ДЕНЯ. Всъщност, обикновено още на предната вечер сме го направили, но на сутринта по някаква причина се решава, че не е достатъчно добър и почваме отначало. По време на този процес успяваме да се скараме, защото всеки има различни приоритети. Коко се бори за “Харъдс”, великият магазин за играчки и не само, където е сниман “Зайчето Питър”. Косьо иска първо да гледа мача на Ливърпул, Теди иска където и да е, но да не е в музей, Алекс иска където и да е, но някой да го носи. Иван е съгласен на всичко, само да не носи Алекс, а ние с Яна и бебе Борис сме единствените без никакви, АМА СЪВСЕМ НИКАКВИ претенции, стига да минем съвсем набързо през два-три-четири магазина за обувки/чанти по пътя, и то не заради друго, а защото има намаления и е грехота просто. (Бебе Борис не държи на магазините, но той върви прикачен към майка си, което ни прави управляващо мнозинство).

29993894 10214249714370522 257550824 o 1

Тъй като целият този весел хаос ми е пределно ясен, не настоявам за повече от едно-две събития на ден. Знам си хората, а и самата аз не издържам да обикалям по 12 часа църквите и музеите. Понякога, в онези редки случаи, когато пътуваме само с Иван, дори не правим планове. Просто обикаляме улиците пеш, уважаваме всяко трето кафене и всяка пета кръчма, влизаме спорадично в някоя църква (Иван обича катедрали) или интересна сграда (аз си падам по галерии), или хващаме някой туристически автобус и слизаме където ни хрумне. Така сме намирали възхитителни кътчета и сме попадали на уникални събития, които не влизат в програмите за туристи. Ей така, с обикаляне открихме Саграда Фамилия в Барселона (Иван ме накара да се кача ПЕШ до горе), после не знам как се озовахме в едно необозначено кафе, където всички пушиха трева, докато младеж, който страшно прилича на Исус, свиреше наистина божествено на китара. А в Париж получихме причастие от френския кардинал в Нотрдам и се отрязахме жестоко с водка в руска кръчма в компанията на съвсем непознати и твърде весели братушки. В Лондон също имаме уникална история, в която вечеряхме в някакъв безумно скъп клуб, където първо много се чудеха дали да ни пускат, но изглежда ни взеха за богати руснаци (това ми беше периодът на кожени палта и лъскави бижута) и в крайна сметка ни приеха, а на съседната маса вечеряше Гордън Браун (Иван го позна, да не мислите, че аз мога да запомня който да е политик, хеле пък британски) в компанията на някакъв претенциозен бастун, който върна цели три бутилки вино на препотения, но все така любезно усмихнат сервитьор и накрая за наше изумление два пъти прегледа сметката, преди да благоволи да я плати. С Иван се спогледахме и единодушно отсъдихме, че ей такива дребнави душици са провалили великата британска империя. Но както и да е. В случая сме с децата и не е много добра идея да сме чак толкова спонтанни, защото те всички имат някакви мечти, а ние с Пеев имаме една тайна суперсила, и тя е да сбъдваме детски желания.

И така в съботния ден се спираме на простичка програма - гледане на мач в близката кръчма (Ливърпул победиха!), разходка до Пикадили Съркъс, Ковънт Гардън Маркет и накрая черешката на деня - посещение на “Лайън Кинг”.

ЛондонСтрийт

“Царят Лъв” в “Лицеум Театър” е възхитителен мюзикъл, който гледахме преди години само двамата с Иван и тогава си обещахме някой ден да доведем и децата. Предния път се озовахме там отново спонтанно, обикаляхме улицата, видяхме сградата, пред нея опашка и просто си взехме билети. Този път съм се подготвила предварително и съм купила билетите по интернет. Докато хапваме в поредната готина кръчма, се зачитам в мейла с билетите и откривам, че задължително трябва да се принтират, не можеш да влезеш с електронния баркод, както сме свикнали в България. Изпадам в ужас, защото първо нямаме време, второ - нямаме принтер. Момчетата виждат променената ми физиономия, налага се да им кажа. Никой не изглежда притеснен. “Мамо, споко, ти ще измислиш нещо”. Как ви звучи това? Ужасно, нали? Питам в кръчмата дали случайно нямат принтер. Сервитьорката, мило момиче, което вече ни е обяснило, че е от Румъния, се притеснява от солидарност, но ми отговаря, че не разполагат с такъв. Логично - за какво им е притрябвал принтер в кръчмата. Излизам навън и питам в близкия хотел, където ми отказват хладнокръвно любезно. Усещам как ме обзема паника. Питам Сири къде най-близо има принтер, а тя ми казва, че не е намерила “принтинг фасилитис”. Може би има, но не работят, все пак е събота късен следобед. Тогава ми проблясва идеята да търся книжарница. Този път Сири намира работеща книжарница само на петстотин метра. Хуквам по улиците и влизам запъхтяна не къде да е, а в “Питър Харингтън”, която се оказва изискана антикварна книжарница с великолепни първи издания, от онези с автограф на автора, единични бройки, само за ценители, и то много богати ценители. Мили боже, тук ще ми откажат също. Срещу мен се изправя типичен британски интелектуалец, с хладен светлосин взор зад очилата, от тези образи, които във филмите се оказват серийни убийци. Сигурна съм, че ще ме отпрати, но в този момент той се обръща към клиентката си, която разлиства някаква ценна книга до него и за мое щастие ме игнорира. Тръгвам към вътрешността на магазина с отчаяна физиономия, а отнякъде изскача едно високо, дългокрако, елегантно младо същество с бяла риза и тъмна пола, руса коса вдигната в изящен кок, добри очи и красива усмивка, по-бяла от ризата, ако това изобщо е възможно, която помръква при тъжния ми вид. “Мога ли да ви помогна?” ме пита прекрасното създание, а аз избъбрям набързо нелепата ситуация. “Ние нямаме такава практика, но ще ви принтирам билетите, разбира се.” Момичето ми подава визитка, за да пратя билета на служебния й мейл и само след броени секунди вече държа ценния лист в ръка. Бъди благословена, прекрасна Полин от “Питър Харингтън”! Иска ми се да я запрегръщам и да крещя от радост, но не смея, защото най-вероятно ще я уволнят, ако го направя. В крайна сметка успяваме да отидем на “Царят лъв”, като по пътя се налага да купим три чадъра, защото изведнъж запрасква един от онези проливни лондонски дъждове, все едно някой е излял кофа от небето. Естествено, момчетата успяват да се скарат няколко пъти за вече-не-помня-какво, естествено Алекс насмалко да го блъсне автобус, докато се дърпа и подскача по тротоара, естествено Косьо сумти, че ще го водим на мюзикъл за деца, но в крайна сметка, в момента, в който завесата пада и шоуто започва, забравяме всички перипетии и караници, защото… Ами просто защото е вълшебно. Излишно е човек да описва такива събития, това трябва да се гледа.

29995064 501679243560690 680303450 o

Вечерта се прибираме изтощени, строполясваме се в леглата и заспиваме, пияни от умора, музика и красота. 

Мислех да ви пиша и за Британския музей, който разгледахме в неделя, на връх местния Великден, но ще го оставим за следващия път. А на вас ще дам само един съвет за Лондон. Може и да пропуснете чая с кралицата, но непременно отидете на мюзикъл. Дали ще е "Цар Лъв" или някое от другите блестящи представления в десетките театри, не се лишавайте от това изключително преживяване. И да забравите снимките и сувенирите, емоциите остават!

сувенири

**********

Прочетохте ли Пееви ще покоряват Европата?

Последно променена в Понеделник, 02 Април 2018 23:09
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Обичам те, есен!

Обичам те, есен!

22 Сеп, 2018 Истории

(Пред)училищни премеждия

(Пред)училищни премеждия

21 Сеп, 2018 Истории

На баба ти зодията

На баба ти зодията

20 Сеп, 2018 Забавно

Искам пли плоститулката!

Искам пли плоститулката!

20 Сеп, 2018 Татко Калоян

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам