Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Цяло село е нужно,
за да се отгледа едно дете.

Приеми ме на село

Да прекараш седмица, при баба и дядо на село, е мечта на много деца, които нямат тази възможност. А да приемеш у дома млади хора, които да изпълнят дните ти с радост е най-хубавото, което може да ти се случи, когато стигнеш „златната“ възраст. За находчивата идея, която направи щастливи стари и млади, разказва нейният автор Вероника Йосифова.

„Моите идеи за България“

През 2012 година участвах в национален конкурс за есе на тема „Моите идеи за България”, организиран от „Онлайн Парламент”, със съдействието на Фондация „Фридрих Еберт“. Тогава за пръв път представих идеята си за създаване на мрежа от приемни села в България, в които младежи да живеят известно време при „приемни баба и дядо”. На финала на този конкурс, есето ми бе удостоено с втора награда.

Идеята се зароди у мен в отговор на въпроса: „Какво в България не ми харесва?” и неговото естествено продължение: „…а как можем да го променим?”. Конкурсът, в който участвах, ме грабна с това, че насочваше вниманието именно към втория въпрос - какви са нашите идеи за България. Очакваше се не просто да изложим някой от проблемите, които съществуват, но и да предложим нещо градивно, да насочим усилията и енергията си в създаването на решение и в случването на промяната.

Не е тайна, че селата прогресивно се обезлюдяват и всеки ден от картата на България изчезват поредните кътчета, пазещи нашата история, самобитност и идентичност. След като общото минало, културата, традициите и самосъзнанието за принадлежност са едни от факторите, определящи ни като нация, то за да съществуваме като такава, трябва да съумеем да съхраним това, което имаме.

В селата са останали предимно възрастни хора, които трудно успяват сами да се справят с ежедневните си задачи, чувстват се забравени, отритнати, нежелани. Същевременно, младите все по-рядко познават своите корени. Много от нас са нямали летата, изпълнени с веселие, приключения, малко работа и много бели, за които родителите ни с такова умиление си спомнят и разказват.

Така идеята сама се оформи в съзнанието ми и реших, че млади и възрастни могат да си помогнат взаимно като „приемни баби и дядовци” от селата доброволно приемат млади хора, които живеят известно време при тях и им помагат в ежедневните дейности. По този начин придобиват познания и опит за нашите традиции, бит и култура. Идеята ми за „Приеми ме на село” по своята същност представлява обмяна на знания и труд. Но тя далеч не се ограничава с това определение. Живеейки заедно, „приемните баби, дядовци” и техните „внучета назаем”, в последните 5 години, доказаха и пред себе си, и пред всички, позабравили да вярват в добротата, че комуникацията между поколенията е не само възможна, но и безкрайно приятна и ползотворна.

DSCN6781

 

„У възрастните хора имаше повече притеснение.“

Есето, в което представях идеята си за „приемни баби и дядовци“ и „приемни села“, бе публикувано и получи широк отзвук и като интерес и коментари, и като носталгични реакции на мнозина, припознаващи тази моя мечта. С подкрепата на Община Габрово, под  патронажа на кмета  на град Габрово г-жа Таня Христова, сбъднахме моята идея-мечта и през 2013 г. реализирахме пилотно „Приеми ме на село”. Оттогава всяко лято „внучета назаем” оживяват български села.

За да се развива по всички начини, по които това се случва и предстои да се случва, „Приеми ме на село” стъпва на  основните, същностни и позабравени лостове на добротворчеството, на безкористността, доверието, комуникацията и искреното желание заедно да постигаме това, което предстои. А това не зависи от възрастта. И все пак, може би у възрастните хора имаше повече притеснение. Те щяха да приемат непознати деца в домовете си, да треперят като истински баби и дядовци дали всичко е наред и както се оказа, да приютят младежите завинаги в сърцата си. Притесняваха се, някои дори се срамуваха… от условията, в които живеят, от това че нямат удобствата, на които вероятно са свикнали градските деца, дори и от отпечатъците, които времето е оставило върху тях самите. Важното е обаче, че някои се престрашават… а и мнозина от тези, които не станаха приемни баби и дядовци, участват активно в това цялото село да се преобрази в едно по-добро, сърдечно и споделено място.

Децата и младежите, които имат желание да се докоснат до българското село и неговия бит, за наша радост с всяка измината година стават все повече и повече.

 11879292 1637305073179300 4856783577943927305 o


„Виждах как с една усмивка, срамежливо подадена ябълка или притеснително почукване по портата, се създават нови светове.“

Чувствам се късметлийка, тъй като идеята ми бе подкрепена от невероятни хора, които с много труд и сърдечност направиха целия процес по случването й да изглежда лесен. Естествено, имаше много въпроси и притеснения, но ентусиазмът и отдадеността на всички смелчаци ни показаха, че сме на прав път.

Всяка година, с помощта на хората, седящи зад „Приеми ме на село” и всички участници си доказвам, че финансовите затруднения и организационните „спънки“ си струват усилията да бъдат преодолени, защото не те определят „Приеми ме на село”, напротив – определят го всички тези Човеци, които преборват трудностите и сбъдват вълшебството, което година след година да се случва на село.

А това, че не всичко се случваше по начина, по който си го представях, се оказа само част от магията – получаваше се по други, по- истински и по-неочаквани начини. Мислех за това как ще създадем връзките, които не е трябвало никога да се губят или изчезват, но никога не съм си представяла, че посрещането с питка и закичването със здравец, ще са неделима част от него. Съзнавах трудностите и опасността от неразбиране и недоверие у другите, от капсулиране на участниците в проекта и притеснението на неприемните баби и дядовци да се включат… Знаете, възрастните хора все се тревожат, че пречат или че се натрапват. Представях си тази възможност, само за да видя, че сърдечността и желанието да помогнат, могат да изтрият тези белези и заедно, цялото село и новодошлите внучета „назаем“ да боядисват огради и градинки, да сеят цветя и чистят избуяли пътеки. Виждах как с една усмивка, срамежливо подадена ябълка или притеснително почукване по порта, се създават нови светове.

 11696477 10153376598416132 6657346382824556884 o

„Посрещат ни с много усмивки и топлина и това ни зарежда.“

Участниците в проекта отвориха сърцата си едни за други и го превърнаха в едно незабравимо, истинско и прочувствено изживяване.

Всяка година лично преживявам как още с пристигането в селото „внучетата” сме посрещани с много усмивки и топлина и това ни зарежда със същото, премахвайки всяко притеснение от срещата с по-възрастните хора. Задаваме си въпроси за ежедневието, слушаме истории от миналото и младостта на бабите и дядовците и си представяме как ли бихме живели ние в онова време. А възрастните хора с умиление отговарят на хилядите ни въпроси и обясняват кой уред за какво се използва и кое как се нарича или как се изработва, демонстрирайки завидни търпение и отзивчивост.

13725105 1757459624497177 3461260820046410928 o


„На село времето е спряло.“

Отивайки на село, на всяко внуче му се налага да се освободи от притесненията и задръжките, ако е имало такива. Иска се голяма смелост, голям ентусиазъм и готовност да се потопиш в непознатото. Може би и заради това „внучета“ са предимно млади хора, чиито сърца са ги довели при нас в търсене на истини, корени и приключения.

На село времето е спряло…Вълшебен миг, който се изплъзва между пръстите и оставя у теб копнежа пак да се завърнеш там, пак да си в това магично безвремие далеч от делничната суета, захвърлил телефона и усещащ с всяка своя фибра света – красив, истински, близък и далечен.

Ако трябва да бъда по-конкретна, това, което се случва в един ден при „баба и дядо под наем“ е много различно в различните села. Програмата се изготвя от всяко отделно село, в зависимост от възможностите на възрастните хора, от дейностите, които се провеждат в местното читалище, от поминъка на местните.

20160706 124927

Съвсем условно програмата на „Приеми ме на село“ е разделена на няколко основни направления:

Кулинарно наследство - приготвяне на традиционни домашни специалитети, замесване на тесто, приготвянето на обредни хлябове, записване на автентични народни рецепти;

Фолклорни традиции - изучаване на народни песни и хора, изучаване и възстановка на местни обичаи и традиции, работа на терен - изследване, проучване и документиране на интересни факти, свързани с местния бит, традиции и обичаи.

Традиционни занаяти  - изучаване на традиционни занаяти – плетачество, предачество, тъкачество, плетене на кошници, изработване на сувенири от природни материали, ковачество и др.

Селски бит – запознаване и усвояване на традиционните домашни дейности, запазени и до днес в селския бит - косене на трева, прекопаване на лозе, бране на царевицата, вадене на картофи, водене на добитъка на паша, доене на животни, носене на вода с менци, цепене на дърва за огрев, приготвяне на зимнина, приготвяне на домашно сирене, биене на домашно масло и пр.

100 6925

„Животът на всички ни се промени.“

Всеки един, независимо дали приемен дядо, баба или внуче, предизвика себе си и откри нови неща за себе си, за отсрещната страна, за родината, за корените си, и за живота. Духовно пътешествие, физическо и психическо приключение, необяснима магия насред бързия, прагматичен свят. Нима всеки не заслужава това?

Възрастните хора в тези села, успяха да ни покажат, че когато правим всичко със сърце, когато сме отворени към другите и даваме нашата любов на света, нещата се случват много по-лесно и животът е различен… приятно различен. И топлината, която оставиха в нашите сърца го доказва. Това, според мен, е най–важното, което успяха да ни предадат. А иначе, не се и съмнявам, че всяко внуче успя да си „открадне” по някое умение, даващо му малко самочувствие и много ентусиазъм да се върне за още и още….

 DSC00649

Как се развива проектът през годините?

Все още не сме успели да създадем устойчива и широкообхватна мрежа от приемни села из цяла България. Същевременно, обаче, мечтата ми се разви в неподозирани от мен посоки.

Ако в началото инициативата беше само за младежи, то поради големия интерес и на по-малки деца и техните родители, от 2015 г. започнахме и реализирането на Приеми ме на село - джуниър – за деца от цялата страна, на възраст между 9 и 14 години.

За деца от Габрово, от 2016 г. стартирахме и Дневен лагер „Приеми ме на село”, при който участниците не нощуват при възрастните хора, а вечер се завръщат по домовете си.

Интерес към инициативата има и сред българските общности в чужбина, с които се опитваме да създадем работещ механизъм за включване на повече от желаещите да се докоснат до българското село младежи, израснали извън пределите на България и търсещи досег с нея. През миналата година имахме участник от Германия, а тази година в „Приеми ме на село“ ще имаме деца и младежи от българските общности в Англия, Испания и Германия.

През 2015 година успяхме да покажем живота на село и на група млади хора, пристигнали за целта от Белгия, които заедно с техни връстници от България търсиха и попиваха частици от нашето минало, култура и бит. Тази година очакваме ентусиазирани младежи от побратимения на Габрово град Митищи, Русия, които също ще се включат в инициативата на Община Габрово „Приеми ме на село“.

20150831 190613 1


Полезна информация


Кой може да участва?

В „Приеми ме на село“ могат да участват деца и младежи от цялата страна. Единствено дневният лагер „Приеми ме на село“ е само деца от 9 до 14 г. от Габрово, тъй като участниците прекарват деня си на село, но вечер се завръщат по домовете си в града.

Как става записването за участие?

Подаването на заявления за участие се извършва чрез сайта на „Приеми ме на село“, където те се попълват електронно.

Как се избира мястото (домът), където ще пребивава детето?
„Приеми ме на село“ се реализира в партньорство с читалищата и кметствата в селата. С тяхна подкрепа се намират възрастните хора, които желаят да приемат „внучета назаем“ в домовете си. По този начин сме сигурни, че децата и младежите ще попаднат при баба и дядо, които припознават идеята на инициативата и имат искрено желание да запознаят децата с живота на село, с традициите и обичаите, съхранени през поколенията.

Има ли специални изисквания или задължителни за носене неща?

Няма никакви специални изисквания към участниците. Естествено, предварително искаме информация за здравословното състояние на децата, алергии, изисквания към храната. Информираме участниците и родителите на по-малките, че храната се приготвя в домашни условия. Тъй като на село децата са почти непрекъснато навън, предупреждаваме ги да си носят репеленти против ухапвания от комари и други насекоми.

Колко време продължава един такъв лагер?

Една смяна на „Приеми ме на село“ продължава 7 дни, с включени 6 нощувки.


Как да организирате летни игри на открито с малчуганите можете да видите в 10 идеи за забавления с децата през лятото.

Как да мотивираме децата за смислени занимания през ваканцията, прочетете в 5 начина детето да учи с удоволствие през лятото.
 

 

Последно променена в Понеделник, 19 Юни 2017 15:18
Прочетена 5108 пъти

Оставете коментар

Уверете се, че сте въвели цялата необходима информация, означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook