Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Писмо до моя приятел гей

Автор: Мария Пеева

Идеята за това писмо ми дойде след разговор преди няколко дни с мой отколешен приятел.

- Защо не вземеш да дойдеш на прайда? – ми каза той.

- Е, знаеш, че не си падам. – му отговорих. – А и няма да съм в свои води. Как ме виждаш с шарена коса и леопардова рокля?

- Срам ли те е от мен? – ми каза той.

- Естествено, че не. – му отговорих. – Ти си такъв, какъвто си. Какво има да ме е срам?

- Срам ли щеше да те е, ако ти бях брат?

- Глупости! Щях да се гордея с брат като теб! Ти си талантлив, чаровен, умен и най-вече си непоносимо добър, дори когато си вредиш.

- А ако ти бях син? Щеше ли да се срамуваш от мен? Щеше ли да криеш от приятелите си? От хората, които те четат и ти вярват? Щеше ли да дойдеш на прайда тогава?

- Не знам. – отговорих. – Хващаш ме неподготвена. Не съм задълбавала толкова в тези въпроси.

После дълго мислих върху този разговор. И понеже съм си обещала да съм напълно искрена не само с приятелите си, не само с вас, които ме четете и ми вярвате, но преди всичко със себе си, сега четете това...

 

ПИСМО ДО МОЯ ПРИЯТЕЛ – ГЕЙ

 

Помниш ли как ми каза, че си гей? По онова време това си беше „мръсна, малка тайна“. Не че не съм се досещала, тези неща си личат. Но го почувствах като привилегия, че избра точно мен, за да се разкриеш за първи път извън тесния ви социален кръг. Мен, традиционалистката, омъжената, християнката, мъжката майка. Тогава си обещах, че винаги ще те подкрепям и ще те защитавам, ако някой подхвърля гадни шегички зад гърба ти. Пред теб не биха си го позволили, защото може да си гей, но също така си и мъж много повече от някои други.

Знам, че животът ти не е лесен. Няма и да стане. Гей или хетеро, никой не иска да бъде самотен. А в твоя живот има много повече самота отколкото в живота на всеки „нормален“. Защото майка ти все още се просълзява, че няма да й доведеш снаха и да й народите куп малки сладки внучета, а баща ти все още се срамува и се прави, че не съществуваш. Да не говорим колко по-тесен е кръгът, в който можеш да си намериш партньор, за да споделиш живота си с него и колко по-трудно се поддържа стабилна връзка във вашия свят. И как това би се приело от всички около вас – съседи, колеги, дори приятели.

Защото ние сме злобни към всички различни. Спомняш ли си как веднъж ти казах да не го приемаш лично, когато някой, сляп за ориентацията ти, беше разказал виц за хомосексуалните пред теб? Гаден виц, от който на човек му застава буца на гърлото, и без да е хомосексуален. Но как може да не приеме човек лично омразата? Като кокошките сме – когато се появи някоя с различно оперение, я кълвем до смърт. Нищо, че може да е по-красива от останалите. Може би и точно заради това. Защо го правим? Какво защитаваме? Християнският морал ли? Всички ли сме християни? Всички ли сме морални? Какво право имаме изобщо да съдим когото и да било? „Нека пръв хвърли камък този, който е безгрешен“. Не знам дали си наясно какво значи „безгрешен“ според Библията? Който не е правил секс преди брака или извън брака, който не е мастурбирал, който не се е напивал, който не е сребролюбец, който не се кланя на идоли, който спазва почивния ден, който не краде и не лъже, който не пожелава чуждото… Много станаха изискванията, питам се дали изобщо някой може да им отговори. Но си прав, че е лицемерно от страна на църквата да си затваря очите за извращенията в манастирите, а да осъжда хората, които открито заявяват какви са.

Вече мога да отговоря на последния ти въпрос. Не бих се срамувала, ако си ми син и не бих те крила. Да, ще ме боли, но не защото си различен от мен. А защото всяка майка иска децата й да живеят леко и щастливо. Пък вашият живот не е лек. Все още сте заклеймени, все още политици се изправят и твърдят, че хомосексуализмът е болест. С един политик съм съгласна обаче, макар и моите основания да са различни от неговите. Вие не трябва да се криете. За да не ви изнудват, за да не използват срещу вас същността ви, за да не ви унижават. Хомосексуализмът не е нещо, от което трябва да се срамува човек. То просто е факт от живота ти. И когато ние, „нормалните“, приемем, че не е повод за срам, тогава няма да има и необходимост вие, различните, да го превръщате в повод за гордост.

Попита ме дали бих дошла на прайда.

Знаеш ли, може и да дойда. Точно защото там няма да съм в свои води.

Нека веднъж и аз да почувствам какво е да си различен.

 

Може би ще ви е интересно да прочетете и още нещо за гей хората. А една много щура мама, по прякор Холерата сме ви представили в тази статия.

 

Последно променена в Четвъртък, 08 Юни 2017 18:57
Прочетена 13689 пъти

LIVING DINOSAURS SOFIA 300x250

  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Из групите на майките

Из групите на майките

18 Окт, 2017 Истории

Мамо, ние бедни ли сме?

Мамо, ние бедни ли сме?

17 Окт, 2017 Възпитание

Гамени в метрото

Гамени в метрото

21 Сеп, 2017 Истории

Мамо, не ми крещи!

Мамо, не ми крещи!

19 Окт, 2017 Възпитание

Утрешен

Утрешен

03 Окт, 2017 Блог

Синдромът "Мили мами"

Синдромът "Мили мами"

20 Окт, 2017 Мама

За мама... няма!

За мама... няма!

20 Окт, 2017 Забавно

Моят приятел сополът

Моят приятел сополът

20 Окт, 2017 Здраве

Как да сме приятни гости

Как да сме приятни гости

20 Окт, 2017 Развлечения

Колко боли да имаш крила

Колко боли да имаш крила

19 Окт, 2017 Истории

Осмели се да опиташ

Осмели се да опиташ

19 Окт, 2017 Кариера

Мамо, не ми крещи!

Мамо, не ми крещи!

19 Окт, 2017 Възпитание

Facebook