Да познаваш корените си повишава самооценката

Всеки любящ родител иска да види децата си успешни и уверени в себе си хора. Но как да възпита у тях тези качества? Журналистът Ребека Харди попада на интересно изследване и решава да го провери върху собственото си семейство. Ето какъв е резултатът.

Не придавах особено голямо значение на разговорите за това къде и как са се запознали баба ми и дядо ми, как е преминало тяхното детство. Докато веднъж не ми попадна едно изследване от 90-те години на миналия век.
Психолозите Маршъл Дюк и Робин Фивъш от университета „Еймъри“ в САЩ, провели експеримент и доказали, че колкото повече знаят децата за корените си, толкова по-стабилна е психиката им, по-висока самооценката и толкова по-уверени са, че ще могат да управляват живота си.

„Разказите, свързани със семейната история, дават възможност на детето да създаде връзка с другите поколения.“ – твърдят авторите на изследването. – „Дори ако малчуганът е само на 9, той има чувство за единение с тези, които са живели сто години преди него и те стават част от неговата личност. Благодарение на тази връзка, се развиват духа и устойчивостта.“

Безспорно звучи добре. Затова реших да използвам въпросника на учените върху собствените си деца.
Те с лекота се справиха с въпроса: „Знаеш ли къде са израснали твоите родители?“, но на същия въпрос, свързан с баба им и дядо им се затрудниха.
Следващ въпрос: „Знаеш ли къде са се запознали майка ти и баща ти?“ Тук също нямаха особени колебания, при това версията им се оказа доста романтична: „Ти си видяла тате в един бар и това било любов от пръв поглед.“ На срещата на баба им и дядо им обаче отново „забуксуваха“. Разказах им, че родителите на мъжа ми са се запознали на танци в Болтън, а моите родители са се срещнали за пръв път на митинг в подкрепа на ядреното разоръжаване.

По-късно имах възможността да попитам лично Маршъл Дюк: „Проблем ли е, ако някои отговори са поукрасени?“ Според него това няма значение. Важното е родителите да споделят семейната история, а децата да могат да разкажат нещо за нея.
По-нататък: „Знаеш ли какво се е случило в семейството ви, когато ти (и твоите братя и сестри) сте се родили?“. Най-големият беше съвсем малък, когато се появиха близнаците, но си спомни, че ги е наричал „розовото бебе“ и „синьото бебе“.

Имаше и леко неудобни въпроси: „Знаеш ли къде са работили твоите родители, когато са били съвсем млади?“

Големият ни син си спомни, че баща му е разнасял вестници с велосипеда си, а малката ни дъщеря – че съм била сервитьорка, но не особено добра (постоянно разливах чая и бърках чесновото масло с майонезата). „А когато работеше в пъба, се скара с главния готвач, че няма нито едно ястие от менюто и те чуха всички посетители.“

Нима съм им разказвала това? Нужно ли е изобщо да го знаят?
Дюк твърди, че е нужно. Дори нелепите истории от моята младост им помагат: така те научават, че близките им са преодолявали трудности.

 „Неприятната истина често бива спестявана на децата, но точно разказите за негативни събития могат да бъдат дори по-важни за формиране на  емоционална устойчивост, от позитивните.“ – твърди Маршъл Дюк.

Съществуват три типа разкази за семейната история:
За възхода: „За да стигнем дотук, тръгнахме от нищото.“
За падението: „Загубихме много.“
И най-приемливият вариант: „Имали сме и възходи и загуби“. Аз самата съм израснала с разкази от последния тип и ми харесва да мисля, че и децата ми ще запомнят тези истории. Синът ми знае, че прадядо му е станал миньор на 14 години, а дъщеря ми, че прабаба й започнала работа почти на нейната възраст.

Вярно е, че сега живеем в съвършено различна реалност, но ето какво казва семейният терапевт Стивън Уолтърс: „Самотната нишка е слаба, но когато бъде вплетена в други нишки е значително по-трудно да бъде прекъсната.“ Така се чувстваме по-силни.

Дюк смята, че обсъждането на семейните драми може да бъде добра основа за взаимодействие между родителите и децата, когато премине възрастта на приказките за лека нощ.

„Дори героят на разказа вече да не е между живите, ние все едно се учим от него.“


rebecca the guardian 6crop2Ребека Харди е журналист на свободна практика.

Пише за The Guardian, The Independent, Marie Claire, ELLE.

Живее със семейството си в Лондон.

 

За изкуството да общуваш с децата прочетете в Да се научим да ги слушаме.

Къде живеят най-щастливите деца ще разберете от тази статия.

Как се възпитават деца, способни да съчувстват вижте тук.

Последно променена в Понеделник, 15 Май 2017 12:52
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Система, зачената в грях

Система, зачената в грях

19 Окт, 2018 Истории

Майка на деветокласник

Майка на деветокласник

22 Сеп, 2018 Образование

Безизходица

Безизходица

07 Окт, 2018 Истории

Ами аз изкарвам парите…

Ами аз изкарвам парите…

05 Окт, 2018 Забавно

Обичам сина си повече

Обичам сина си повече

06 Окт, 2018 Отношения

Душа не се трансплантира

Душа не се трансплантира

20 Окт, 2018 Истории

Не ме гони!

Не ме гони!

19 Окт, 2018 Истории

Система, зачената в грях

Система, зачената в грях

19 Окт, 2018 Истории

Ти можеш всичко

Ти можеш всичко

18 Окт, 2018 Възпитание

Кога е вкусен бонбонът?

Кога е вкусен бонбонът?

18 Окт, 2018 Истории

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам