Урок по безопасност за най-малките

Нина Любенова ни разказа как в детските градини в Англия учат децата да се предпазват от опасни хора и ситуации. Опитът й е много полезен и се надявам не само родителите, но и преподавателите в детските градини да го приложат на практика.

И преди съм споделяла колко добре англичаните от най-ранна детска възраст успяват да закърмят децата с много добри практики и знания. Днес ще ви разкажа за още една.

Оказа, че в детската градина тригодишните деца не само се подготвят с умения и знания за училище, но и с нещо много важно - как да се предпазват сами от опасни хора и ситуации.
Лично аз отлагах темата за след поне една година, когато ще можем да водим по-нормални разговори и Макси ще осъзнава повече неща. Но след две случки от ежедневието, в които той реагира неочаквано адекватно, осъзнах, че някой ме е изпреварил.
 
Вчера, когато отидох да го взема от градина, попитах учителката дали са коментирали безопасността. Оказа, че е силно застъпено в учебната им програма и се казва Stranger-Danger. Имат песнички, игри на таблета, гледат клипчета по темата, дискутират ситуации, коментират книжки. Когато излизат извън градината, разиграват реални сцени и дават реални примери.
 
 
Останах наистина приятно изненадана, когато разбрах, че това има голям ефект на тази възраст не само при моето дете, но родителите постоянно споделяли подобни на моите ситуации. Разбира се, някои от тях комични. Все пак децата са още малки напълно да осъзнаят естеството на проблема.
 
Заинтересувах се как точно им представят нещата. С едно по-голямо дете можеш да поговориш открито и осъзнато, но не и с едно все още бебе, което може би никога не е чувало думата непознат нито знае значението й, те първа навлиза във фазата на страховете, учи се да контролира емоциите си и още куп промени.
 
Оказа се, че информацията се поднася поетапно през цялата учебна година като се вплита в останалите учебни дейности. Възрастта е деликатна и учителката на Макси на моменти се е притеснявала да не предаде грешно послание на децата, страховете си, дори параноя, особено след като при пътуване със самолет, едно от дечицата грубо отрязало любезния дядо на съседната седалка, че е лош непознат и да не му говори.
 
В детската градина играят ролеви игри на ротационен принцип в групи, като през седмицата всеки е бил в ролята на учител, полицай, продавач, лекар и т.н. Учейки професиите на децата се обяснява не само какво правят и какво е тяхното значение, но и че всички тези хора са им непознати. Но например полицаят е добър непознат и на него можем да му имаме доверие.
 
 
Паралелно с това всеки срещнат полицай на улицата поздравява децата, пита как са, дава им шапката си, снима се с децата, дава им да се качи в колата, мотора, бъгито си и т.н. Лятото тук се организират големи събития с много хора. Винаги е пълно с усмихнати полицаи. Те раздават на децата неонови гривни, на които се изписва мобилния телефон на родителя. Самите те обясняват на децата, колкото и да са малки, дори вързани в количката, че ако се загубят, трябва да говорят само с полицаите или продавачите наоколо (показвайки най-близките такива) и че трябва да им покажат гривничката си, за да се обадят на мама да дойде. Така се изгражда връзка и доверие между децата и полицаите, а също така авторитета, който учат с ролевите игри в градината.
 
Друг добър непознат е служителят в магазина. Те също носят униформи. Ако детето се загуби и не вижда или не успее да разпознае служителите, трябва да отиде там, където се плаща - на касата и да си каже ясно името, за да извикат мама. Така разиграна ситуация в градината, детето уверено после може да приложи и на практика.
 
В градината много говорят и за приятелите - кой ти е семейство, кой ти е приятел, кой ти е учител. Това са хората, на които можеш да вярваш. С тях трябва да делиш играчки и храна, да отстъпваш и да им прощаваш. А пък "best friend" за тригодишните е най-голямата възможна титла, която незнайно как заслужих една нощ в просъница.
Учиха и частите на тялото. С истинските им имена. На тази възраст тоалетната е една и за момичетата, и за момчетата, пригодена за техните размери. Учиха и кое как се мие - решeм косата, мием зъбите и т.н. Паралелно с това са говорили, че мама и татко помагат, когато се къпем, но никой друг няма право да ги пипа и ако се опита навън да ги докосва, то той е Stranger-danger и незабавно трябва да избягат и да кажат на учител/родител.
В тази възраст учителите вече се дистанцират и помагат само при нужда. Децата сами се обличат, обслужват в тоалетната, мият, пълнят си вода, мажат се със слънцезащитен крем и т.н. Това също е част от обучението, че можеш сам и чужд човек не бива да те пипа, освен ако ти самият не го помолиш.
Когато учиха за чувствата, са наблегнали на страха и на това защо изпитват страх, кой ги кара да се страхуват. Говорили са за това да избягват хората, от които ги е страх.
 
Успоредно със стандартната песнички за буквите са учили и азбука на безопасността.
 
Разиграват игри, когато пътуваш или играеш навън, стандартни ежедневни ситуации, и децата трябва да посочват кое е опасно, кое безопасно, кой от хората е непознат, кой може да ти помогне.
 
Също така четат книжки като Червената шапчица и Вълкът и седемте козлета, коментирайки идеята за непознатия лош вълк в две различни ситуации. Има цели адаптирани серии от помагала по темата, включващи книжки и картинки за оцветяване, игри и филмчета, но без да натрапват в децата излишен страх.
 
Когато разбрах за тази програма в английските градини, попитах в отчетната ни група има ли такова обучение в детските градини в България, базирайки се на моите спомени от детството, когато също темата беше водеща в извънкласните занимания и междучасията.
 
Оказа се обаче, че едва няколко градини учат за безопасност на движението и нищо повече. Повечето майки дори не са мислили по темата.
 
Парадоксално е, че в английските градини с вътрешни дворове и високи огради, често обрасли в растителност с нулева или минимална видимост за околния свят, с няколко заключващи системи и специални условия за вземане на децата, това е застъпено и то на фона на ниската престъпност и постоянно отключените входни врати на къщите. А в толкова по-престъпна България с лесен достъп до дворовете на градините, безопасността на децата е подценявана и нито родители, нито учители, още по-малко полицаите говорят с тях по въпроса и ги подготвят за съвсем близкото бъдеще, когато ще ходят сами на училище и ще попадат в различни ситуации. Детската безопасност не е отговорност само на родителя, тя е обществена задача.   
 
 
Препоръчваме ви и статията ни за 10-те златни правила за безопасност. А за родителите на тийнейджъри, които вече излизат сами, препоръчваме да въведат Планът Х, който може да измъкне детето ви от опасна ситуация.

 

Последно променена в Петък, 28 Юли 2017 12:58
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on