Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

То е напаст, която убива

Автор: Ина Зарева

Преди няколко години, в едно столично училище, шестокласници се бяха гаврили с първолаче. Случилото се бе отразено във всички медии. Хората коментираха разпалено - прехвърляха се отговорности, отправяха се обвинения, предлагаха се строги мерки и наказания. Сред коментарите имаше един, който пазя и до днес и цитирам дословно:

„През 1996 г. дъщеря ми се разболя от коварна болест - сарком на бедрото. След хиляди мъки бе оперирана в Германия, като беше протезирано бедрото с тазобедрената става. Удоволствието ми струваше много. Тогава детето беше в 1 клас. Една година след това тя бе отново в 1 клас, защото пропусна годината. Куцаше силно - половината й краче беше от метал. Тогава се появиха лайненцата - всеки ден тормоз и бездействие от страна на всички. Дойде моментът, в който я спънаха и протезата се счупи - всичко отиде по дяволите - пари вече нямах, съдействие от никого, детето остана... с един крак... Просто пребих говедото, заедно с баща му... Дадоха ми 7 години. Излежах ги. Сега детето е все още в инвалиден стол и е дете на престъпник.”

То започва от пясъчника.

Николай удря Мишо, за да му вземе играчката. Мишо удря Николай, за да си я вземе обратно.

В яслата, лелята удря Мишо, защото се е изцапал. Майка му го шляпва вкъщи, защото се е разплакал. Баща му удря по масата. Мишо отива и удря котката.

Мишо расте с убеждението, че всичко може да получи с удряне – хубавата раница, модерните маратонки, вкусния сандвич.

Бащата на Мишо вдига рамене пред учителката и отсича, че детето му се е отбранявало. Те първи започнали. Мишо ликува – баща му го защитава, значи и се гордее с него.

Силните момчета не хленчат. Те атакуват. Той трябва да е силен поне колкото баща си.

Удря.

Всеки ден.

За нещо.

Вечер му се иска някой да гушне и него, така както вижда да утешават жертвите му – приятелите им, учителите, родителите. „Силните момчета нямат нужда от лиготии”, чува да казва баща му. Майка му е още на работа. Мишо се свива на топка в леглото и му е много, много студено.

Колкото по-студено му е вечер, толкова по-силен е на другия ден. Не му трябват страхливци, които да го отбягват. Не му трябва и класната, с нейната вечна загриженост – „Кажи ми, Мишо, какво се случва? Разкажи ми, ще ти помогна.”

Е как ще му помогне тая, „дето цялата й заплатата е колкото кецовете ти“ – думите на бащата кънтят в съзнанието му – „телефонът й е като на баба ти, а тя ще ти преподава света. Да не й обръщаш внимание – ако ти се кара, да се разправя с мен. Завижда и те набеждава за всичко. Що не се оплаква от другите – щото са смотльовци, овце някакви. Умните деца са буйни и се отстояват!“ – продължаваше родителят.

Искаше да накаже учителката си за това й лицемерие – излъга, че й пука за него, а всъщност е искала да го направи лузър като останалите.

След часовете се сби с Николай. Удряше го разярено, а учителката се опитваше с все сили да го изтръгне от боя. Прибра се с подута буза:

- Николай ме нападна, а госпожата удари мен – излъга баща си.

След минути бяха в учителската стая, баща му размахваше пистолета си и крещеше на всички, бутна класната в стената. Мишо гледаше как и най-строгите му учители са вцепенени и отново ликуваше – „Така им се пада!“

Класната му напусна. Него го изключиха.

„Тя е виновна. С нейната вечна загриженост. Да ме беше оставила на спокойствие и двамата щяхме да сме в училище” – мислеше си, докато вървеше безцелно. Яростта го изгаряше. Нямаше я вече властта, с която да сплаши по-малките и да си го изкара на някого. Докато обикаляше улиците, попадна на агитка на противниковия отбор – само как ги мрази тези лузъри! В джоба си напипа подаръка от баща му – сгъваем нож от дамаска стомана. Разтвори го и го стисна здраво в ръката си. Сам е. Могат да му скочат. Едно от момчетата го бутна леко, докато се разминаваха. Мишо извади ножа си и удари. После удари отново. И после пак.

То започва от пясъчника, но не свършва в пясъка.

То се просмуква, изтича, разпростира като радиация. Някои увреди са мигновени, други се проявяват във времето, носят се из поколенията, дебнат из гените.

То е лесно, достъпно, примамливо, обещаващо, съблазнително.

То отваря врати и затваря съвести.

То намира оправдания и се крие зад големи цели.

То е глад, който няма засищане.

То е власт във властта.

То е болест, която поразява всички органи.

То е зараза, която се разпростира навсякъде.

То превръща нормалните хора в насилници, а насилниците в убийци.

То прави от децата инвалиди, а от бащите - престъпници.

То е усещането за безнаказаност.

 

Последно променена в Петък, 05 Май 2017 12:35
Прочетена 84421 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Майко, разбери ме

Майко, разбери ме

16 Дек, 2017 Отношения

Гушкащо време

Гушкащо време

16 Дек, 2017 Истории

Големият Коко

Големият Коко

16 Дек, 2017 Отношения

Ти все нямаш време за мен

Ти все нямаш време за мен

15 Дек, 2017 Възпитание

Ало? Обажда се Дядо Коледа!

Ало? Обажда се Дядо Коледа!

15 Дек, 2017 Забавно

Facebook