Не се лъжи, животът е майтапчия

Автор: Пролет Николаевич

Когато за първи път отидох при доктор Б., астролог и хомеопат, изпитвах тежка любовна мъка по момче, което мислех, че е духовната ми половинка. Бях безскрупулно зарязана, без нито дума, заради друго момиче. Измъчвах се няколко месеца и астрологията беше единственото, което ми идваше наум и което можеше да ми даде някакъв отговор защо.

Но астрологията не работи така. Тя не ти казва: „раздели се с него, защото не си подхождате и защото той обича друга жена“. Астрологията ти казва: „Сатурн е имал аспект с твоята Венера в четвърти дом и ти е дал урок, който ще те научи на търпение. В близките няколко месеца ще се чувстваш свободна и лека, защото Юпитер има транзит през твоя седми дом. Към края на годината може да очакваш нещо по-сериозно, защото имаш положителни аспекти в пети дом.“ Сещате се, че едно разлюбено младо момиче не очаква точно такива отговори. То иска конкретика, иска причина, иска отговор. Точно поради това останах крайно разочарована от нещата, които доктор Б. видя на моята транзитна карта.

Тръгнах си от кабинета все така отчаяна и с тази болка между ребрата по загубената любов. Тогава още не знаех, че болката и страданието са най-добрите учители и че след тях израстваш като един съвсем нов човек.

Но доктор Б. се оказа права. След 3-4 месеца лазене по корем и рев в банята, дойде пролетта и аз започнах да се чувствам по-лека. И буквално, и преносно. Един от най-добрите странични ефекти на любовната мъка е, че смъкваш килца без да се усетиш.

Ямите под очите след нощния рев започваха да избледняват. Дрехите започнаха да окъсяват. Косата и ушите ми да цъфтят. Превръщах се в един наистина щастлив елф.

Спомням си, имаше една жестока пролетна буря с проливен дъжд. Булевардът пред вкъщи се наводни. Същия ден бях облякла дълга индийска пола тип „прегърни ме“. Бях по чехли и на излизане от входа, виждайки реката пред себе си, не ми остана друго освен да си сваля чехлите, да преметна през ръка полата и да пресека булеварда с широка усмивка на лицето. Когато отидох от другата страна на улицата, ме спря едно момче и ми каза:

- Извинявай, но трябва да се запозная с теб! Видях те как пресичаш улицата и се наложи да спра по-надолу, за да те пресрещна. Просто сияеш…

Е, преди време беше, не съм пила вода от Хасково тогава, та не му повярвах и смутено си продължих по пътя, а той стоеше и зяпаше, милият, след гърба ми. Неудобно ми стана, не бях свикнала така.

Същото лято нещата при мен започнаха да се развиват екстремно бързо. Интересното беше, че не си давах зор за нищо. Бях си наложила всяка сутрин да се събуждам с песента на Джеймс Браун “I feel good” и след време тя наистина започна да действа. Ставах от леглото с настроение, обличах се, докато танцувах пред огледалото, излизах от вкъщи и оставях денят ми да се случи по най-добрия възможен начин. Скоро около мен започнаха да гравитират мъжки елементи. Сиянието си казваше думата.

В рамките на само три месеца се появиха трима ухажори. Приемах всеки от тях просто като приятел и може би точно това ги караше да упорстват още повече. Веднъж отскочих за уикенда на морето с един от тях. Ей така, да се насладим на Коралския изгрев. Друг път един от приятелите там ме задяваше настоятелно, когато отидох отново за събота и неделя. А август, когато се изнесох за десет дни на Корал, трети дойде с мен.

Този последния също възприемах като приятел, но в неговите очи нещата стояха по друг начин. Няма смисъл да лъжа, флиртуването ми харесваше. Коя жена не иска да се чувства желана? Но съумявах да поставям граница, защото нямах нужда от нова любов, заради която да страдам тежко, тежко месеци наред.

Горките ми приятели станах разногледи. Трима различни мъже идваха с мен на морето и те не знаеха, аджеба, с кого съм. А аз не бях с никого.

В това ми състояние, на гребена на вълната, в началото на септември, във фейсбук, ме срещна четвъртият. Всичките ми гаджета досега бяха от други градове, отдалече. Също и предишната ми голяма любов, за когото си бях въобразила, че е моята истинска половинка. Сега след време виждам как животът се опитваше да ме предпази от глупостта да вляза в отношения с човек, който не е за мен. Взеха ми книжката още в началото на връзката ми с онази лъжлива половинка. Налагаше се да пътувам до тях с автобус след работа и да се връщам с първия рано сутрин. Въпреки това при всяка възможност бягах към него и не виждах, че той не прави същите усилия за мен. Но младостта е глупава и така трябва.

Наистина страдах при раздялата си с него, не само защото вярвах, че това е той. Страдах, и защото се бях изморила въпреки крехките си години да търся истинския човек. А и защото той беше моята зодия.

Спомням си, обикалях вечер улиците на града, пусках си депресантска музика в колата, и този голям град ми се виждаше толкова тесен и малък. Малък за моята любов. Затова когато се запознах с четвъртия мъж, който прояви интерес към елфските ми уши, не можех да повярвам, че той е от същия град и даже ми е съсед. Беше сюрреалистична и тази първа среща, на която разбрах, че е същата зодия като мен, че години наред сме живели на 50 метра един от друг и че сме се движили в паралелни компании. Сюрреализмът не свършваше дотук. Физически той приличаше на човека, който винаги съм искала за себе си – русоляв като мен, висок като мен, с красива усмивка. И колкото да не ви се вярва, живееше сам, на последния етаж. Още едно безумно мое детско желание. Сигурно заради всички тези съвпадения, когато за първи път отидох на гости у съседа, сякаш вече бях ходила в този апартамент. Оттам насетне историята я знаете.

На третия месец бях бременна с големия звяр и животът ни стана низ от случки, на част от които вие се смеете с моите писания.

Но животът не спира с майтапите. Моята натура е буйна. Като пинчер, който лае до откат, но винаги търси гърба зад себе си. Цял живот роптая за едно и за друго срещу родителите си и сестра ми, късогледа да видя, че те искат единствено да ме предпазят от глупостите, които мога да свърша. Но срещата с мъжа ми, раждането у дома и новата ми роля на майка ми дадоха крила на увереност, които допреди нямах. Казах си: „ След като мога това, мога всичко!“

И наистина… една жена става изключително комбинативна, когато трябва да свърши куп неща едновременно и въпреки това в главата си има желание за онова, нейното си.

От много години насам имах идея да шия чанти. Готини, шарени, пазарски чанти. Но все нямах смелостта да го започна. С това ми желание и зверче на ръце ме срещна една приятелка, коза. И тъй като козите могат да бъдат много упорити, ме нави да започнем да шием. Представете си само картинката – моят току-що проходил звяр, нейното пълзящо, тя крои, аз шия… приказка, та дрънка. Седмица след като започнахме, се обади друга приятелка. Чула по радиото за конкурс за млади предприемачи, организиран от общината. Решихме да пробваме. Написахме проекта ей така, на майтап, с по чаша вино вечер, след като приспим децата. Явихме се на прослушването и… спечелихме първо място.

Та какво исках да ви кажа… Животът е майтапчия. Само много не му се връзвайте.

 

Последно променена в Събота, 29 Април 2017 21:48
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Искам пли плоститулката!

Искам пли плоститулката!

20 Сеп, 2018 Татко Калоян

Майка на деветокласник

Майка на деветокласник

22 Сеп, 2018 Образование

Колко точно са големи 9-годишните?

Колко точно са големи 9-годишните?

19 Сеп, 2018 Образование

Да ги научим да учат

Да ги научим да учат

18 Сеп, 2018 Възпитание

Ти можеш всичко

Ти можеш всичко

18 Окт, 2018 Възпитание

Кога е вкусен бонбонът?

Кога е вкусен бонбонът?

18 Окт, 2018 Истории

Красиви хора

Красиви хора

17 Окт, 2018 Истории

Хазарт

Хазарт

17 Окт, 2018 Истории

Ева на третия етаж

Ева на третия етаж

17 Окт, 2018 Истории

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам