Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Моето голямо лудо гръцко кръщене

Горко й на клетата българска майка, която няма идея какво е това гръцко кръщене, гръцка сватба или гръцки празник! Очакват я от шок до възхищение.

Малко предистория. В Гърция хората са много набожни, на църква се ходи с повод и без. В неделя сутрин от бебета до баби, всички отиват пременени. Малко далеч от нашето разбиране и ежедневие, особено в неделя сутрин. 

В Гърция не се дава име на детето с раждането, дава се с кръщенето. От няколко години може и родителите да го запишат в общината, но общоприетото е бебето да се казва "бебе" до кръщение. Почти не се срещат деца над годинка, които да не са кръстени. Когато се роди синът ми подадохме документи за паспорт на втората седмица, но още не бяхме дали име. В следствие на това синът ми три години по паспорт беше Аваптисто,  което означава некръстен, а аз три години споменавах с добро гръцката бюрокрация за това своеволие.

Та нашият първороден наследник расте месец след месец, а нас ни подпитват постоянно кога ще е Великото събитие. Не обръщам внимание, но един ден мъжът ми вече заема сериозна поза, че трябва да помислим, така де първороден син имаме. Така хубаво помислихме, че бяхме пред развод! Това кръщене щеше да ни струва освен време за организация, но и половингодишната ми заплата от българската ми работа. Гости от България, хотел поне за два дни, подаръчета за всеки гост, почерпка в църквата, украса на църквата, подарък за кръстниците, ресторант с вечеря за гостите и разни други къде по-важни, къде по-дребни неща.

Насрочваме дата и наша близка прави покани. Аз, която съм толкова далеч от такива бонбонести приготовления, предусещам, че ме очаква забава. С големи битки срещу родата сваляме гостите от цялото село до 70 броя - 50 човека от гръцка страна и 20 от българска. Как да вмъкнеш в 50 човека 27 първи братовчеди на гръцката баба? Украсата е поръчана, сладките, подаръчетата след 18 разговора са уточнени, че ще са със синя и червена панделка. А десертите за гостите нека да са 120 при 70 гости.

„За да стигне, трябва да остане.“

Не знам дали е гръцка максима, но е силно уважавана в семейството на моят съпруг. Роклята и обувките ми са приготвени, след магазинен тур в три града. Имах няколко ужасни килограма не свалени след раждането, които трябва умело да се прикрият, а подходящата рокля за това все се криеше. Токчета, ах, токчета любими, как бях забравила какво е това и има ли място в моят шкаф за обувки. 

Ден преди Великото събитие сме се събрали в дома на гордите гръцки баба и дядо. Пристига българската рода от различни краища на България и гости от гръцка страна, да я видят тая българска рода. Още се чудя на моята свекърва как и от къде успява в екстремни ситуации да извади 50 вилици и лъжици, как докато аз се боря с памперси и приспивам, тя успява да сготви поне 4 невероятни ястия, в огромни количества, 3 салати и 2 десерта, после цяла вечер да снове между градината и кухнята с такова желание и старание и да се усмихва невинно.

Дойде заветният ден, в който нашият първороден наследник ще бъде въведен в тайнството на християнството. Гостите закусват в хотела, свободна програма и обяд в къщата на родителите на моя мъж, където се повтаря тежката трапеза от вечерта, с нови вкусотии, а аз гледам изпод вежди и се чудя свекърва ми истински човек ли е?

Започва едно голямо суетене, прически, рокли, токчета, селфита. В къщата влизат и излизат хора от две врати, всички сме от близки по-близки, голяма работа, че ще ме видят по хавлия след баня. Идват фризьорки, гримьорки, майки, лели, баби, всички сме разкрасени. Глъчката е невъобразима. Ако гъркините могат да правят нещо по-добре от готвенето, то е викането. Черната ми рокля е неотразима, само да не бях си забравила черния сутиен. Нищо, никой няма да види белия. От 250 снимки само на 249 се вижда. Аз леко притеснена, бебе, гости, църква, ритуал, ресторант, предусещам как бъдещото християнче ще заспи точно в сюблимния момент. Така и стана, по пътя към църквата кротко като агънце заспа в количката. Притеснението ми се усили, като си представих как и къде ще се събуди и какво ще му е мнението по въпроса.

Кръстниците, една много важна част от цялото събитие… Традицията повелява да се подари кръст поне с размер на палец и кутия, специално за кръщене с дрехи, обувки, шапка, стъкленица със зехтин и покривало. Последните нямах идея за какво са, по-късно с ужас установих. 

На входа на църквата кръстникът взе малкия ми, спящ син и попът започна да чете молитва. Освен гости и половин село се появи да уважи събитието.

В района, от който е мъжа ми, традицията да се кръщават деца на родители е жива и се изпълнява без никакви драми. Първо дете на свекър или свекърва и така по реда си, освен, ако кръстникът не реши да даде той име, все още се случва. Младите нямат предразсъдъци, казват, че не името прави човека, това е традиция и я уважават. Ако в семейството има трима сина, то и тримата ще кръстят момчетата си на дядото. 

На входа попът пита кръстника ни как ще е името на детето и след изричането, бащата хвърля монети с шепи, а децата се спускат да събират.

В съществената част аз вече не мога да си стоя на краката, защото токчета последната година бях гледала само в списанията. Малкият се събуди стреснат, но след малко преживя истинския си стрес. Стори ми се ужасно дълга молитвата на попа, докато не ми подшушнаха, че се е объркал и 30 минути е пял молитва за имен ден, докато аз с умиление си спомням, че у нас има и съкратена версия. Служителят в църквата, симпатично умствено изостанало момче, е подкупен от мъжа ми с две кутии цигари водата да е една идея по-топла, така де първороден син кръщаваме. Онази красива стъкленица със зехтин влезе в действие, когато попът окъпа цялото бебе с нея и тръгна да го топи във водата. Тоя момент ще го помня като хорър - малкият пищи, попът почти го изтърва и го стисва с усилие за китките, точно като агне пред заколение. Аз вече съм настръхнала, майка ми се спуска да спасява внучето, българската рода е почти припаднала пред тая мъченическа гледка. Тук разбрах и за какво е покривалото, за да предпази кръстника да не стане и той доволно омазнен като сочна пържола. Малкият е една мокра, зехтинова, пищяща топка, а аз целувам ръка, за да си го получа, вече християнин. 

Следваше и здрависване, и честитки, сладки и бонбонки, прегръдки и целувки, а аз просто хвърлих токчетата. Църквата беше прекрасно украсена, имаше шатра с бонбони и подаръчета за гостите - корабчета, нали сме от морето!

После всички отидохме на ресторант. Мазното човече беше потресено още известно време, на негово място и аз щях да съм, и после заспа сладко. Минаха няколко десетки баби да му се порадват от близо и да му честитят, но той не беше особено дружелюбен. А всъщност трябваше да се държи по-прилично, чичо му се ожени с 1200 гости, леля му със 700, а майка му направи революция да смали броя на бабите, които ще му пощипват мазните бузки. Вечерта нямаше как да не продължи и младата част решихме да отидем на бузуки бар. За който не знае това са едни големи шатри като цирк, с голяма сцена, музика на живо и табли с карамфили, които хвърчат към нея. Някъде там се отпуснах с питие в ръка, заслушах се в гласа на бузукито и си казах, че всичко е добре, когато свършва добре! Ами второто как ли ще е?

Дъщеря ми е на годинка и все още не мога да се реша да я кръстя, може би ще е в тесен кръг от родители и кръстници, ако успеем да пропуснем 27-те първи братовчеда на свекърва ми...

Антоанета Георгиева

 

Последно променена в Четвъртък, 27 Април 2017 12:07
Прочетена 5539 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook