Автор: Светла Чимчимова

Вчера един клип обиколи виртуала. И го взриви. В клипа една жена снимаше как бие тригодишната си дъщеричка и повтаря: "Понеже баща ти не те обича, той и мен не обича... ето така". Детето плачеше и искаше тази, която го бие да го гушне. Беше покъртително. В момента, в който видях това, нямаше начин да не си помисля, че тази жена е с огромен психически проблем. Ама огромен.

Сега тука ще се включат специалистите и ще кажат, че няма как да знам, само мога да предполагам. Ами аз бях сигурна, че тя го прави, за да накаже бащата и да предизвика неговото внимание. Извратен зов за помощ, плюс синдрома на Медея. Точно това е казала тя на социалните, часове по-късно, когато са се намесили и са отвели детето.

Под клипа и неговите споделяния (надявам се да бъде премахнат, за да се защитят интересите на детето), имаше хиляди коментари в посока що за майка е тя, клетви и закани да я пребият. Никога няма да разбера как осъждаш насилие със закани за насилие. И всички без изключение говореха за майката. Аз един коментар не прочетох за бащата. Кой е този човек? Кога е изоставил жената и детето? Интересува ли се от тях? Как един човек не попита: как може да си оставиш детето на психически нестабилна жена? Да го обречеш на опасност. На тормоз. И да заспиваш някъде спокойно. Какво прави майката по-важния родител? По-длъжния? Нали равноправие, туй-онуй?

Колко пъти сте чували фразата: Що за майка, да си зареже детето... И в същото време е съвсем в реда на нещата един мъж да си тръгне и да си остави децата. Обществото го намира за съвършено нормално. Защо искам да знам? Мъжете втора категория хора ли са? По-глупави? По-неспособни?

Ами не, не са.

Приятел на моя мъж се грижеше за дъщеря си от самото й раждане, той ставаше вечер да я гушка, да я храни, да й даде водичка. Щото жена му спяла тежко. Когато се разведоха, детето остана при него. И той я отгледа. Както и детето на втората си жена, както и тяхното общо.

Имам съсед, който остана вдовец с две момиченца, едното беше в детската градина тогава. Грижовен, отговорен, всеотдаен. Отгледа ги. Сега са прекрасни млади жени. Дъщерите, с които бих се гордяла, ако са мои.

И друг, който овдовя с три момичета. И бизнес. Към днешна дата има, освен порасналите си чудесни дъщери и внучки. И бизнес.

Това са обикновени хора. Не титани. Аз самата съм отгледана от небиологичен родител. Човек, който направи така, че никога нищо да не ми липсва. Във всяко отношение. Повечето хора не подозират, че аз не съм негова плът и кръв. Няма разлика в грижите, обичта и отношението. Той също е обикновен човек.

Да си баща не е подвиг. То е нещо естествено. Като да си майка. Защо тогава с майките сме по-строги? Защо от тях изискваме повече? Защо ги осъждаме по-лесно?

Хайде да попитаме къде е бащата в този и в много други случаи. Хайде да му потърсим отговорност. Хайде да му помогнем, ако не може да се справи сам. Хайде да го подкрепим и най-накрая, ако не става и той, да бъдем с него същите, каквито сме с майката.

Дайте да дадем шанс на бащите да пораснат.

Препоръчвам ви също:

Мили татко...

Стига присъди!