"Пирогов"? Да пази Господ!

Полина Паунова разказа тази ужасна история в социалните мрежи. Полина не е случаен човек и й вярвам напълно. На всичкото отгоре за жалост съм преживяла нещо подобно, слава Богу леко! Споделям, не защото очаквам някой да си мръдне пръста, а защото съм възмутена.

Започвам това с обяснението, че никога досега не съм стъпвала в болница, извън тази, в която работят родителите ми (слава Богу); и извън една-две ситуации, в които съм придружавала близки при конкретен лекар.

Не бях влизала в "Пирогов" до тази вечер, когато моя приятелка си натрошава ръката брутално и аз се озовавам с нея като придружител в Спешното.

Няма да разсъждавам по темата здравеопазване и т.н., ще изредя само фактите.

Хоспитализацията отне 4 часа, като придружителите бяхме двама. Ако всичко вършеше един човек времевата рекапитулация щеше да е друга.

Та... В травматологията се пуши (казвам го като страстен пушач). А под пуши се - имам предвид, че смрадта на цигари и кълбета дим се носят навсякъде. Ако си астматик - избираш да си ходиш потрошен или да си хриптиш. Но, всичко е 6.

Влизаме в кабинет 108. Съобщават, че костта е натрошена много сериозно, между рамото и лакътната става. „Лечението е операция“, казва докторът. И продължава: „Иначе последиците могат да бъдат много опасни, включително и ръката да стане неизползваема.“ - "Добре, разбира се." - е отговорът на моята приятелка (която ако реши, ще се обозначи сама коя е). Докторът казва: „Касата покрива операцията, обаче всъщност покрива само гипс. Може и операцията, но консумативът (пирон с цена 2500 лева) е изцяло за ваша сметка. Ние препоръчваме това, иначе ви казах, последствията може да са много опасни, но решението си е ваше...„

Решението е очевидно. "Ами тогава ще ви хоспитализираме - сега след като сме ви направили един рентген, ще ви направим шина У-образна, пак ще ви снимаме и после вече всичко останало". Дотук добре, казвам си аз. Но всъщност всичко започва оттук.

От кабинет 108 отиваме пред рентгена - кабинет 131. Къде е той, питам аз. "Еми, рентгенът е това." - "Добре, де - къде е рентгенът?", пак питам с леко повишаваща се интонация. "Е, НЕ СТЕ ЛИ ИДВАЛИ ТУК?! НЕ ЗНАТЕ ЛИ КЪДЕ Е?!" – „Не, Слава Богу!“ - отговарям, а потрошената другарка уточнява, виейки, къде да идем. Болкоуспокояващо все още не е получила. Няма да получи и до 23.30 ч.

Както и да е - тръгваме към рентгена. За целта се придвижваме с количка. Количка първоначално няма, после се оказва, че има - ама срещу ангажимент към санитаря да почерпим. Почерпихме - с 20 кинта.

Разходка до "Пирогов"

6a3568ec75354456ab1e6b6fc1540ba0 XL

Влизаме в рентгена. Възрастна дама пита рентгеноложката къде да отиде: в кабинет еди-си-кой. Дамата пита къде се намира: "ГОСПОЖО, КОЛКОТО И ПЪТИ ДА МЕ ПИТАТЕ, ВСЕ ТОВА ЩЕ ВИ ОТГОВАРЯМ" - и пак съобщава номер на кабинет. Жената тотално объркана си тръгва, рентгеноложката заключва: "Ей, аман от идиоти".

Събличаме се с пострадалата. Рентгеноложката вика: "Абе, що ще й снимаме шията?!" Аз: „Не е шия, шина има написано.“ - "Ааааа, не - шия, шия пише". После леко се замисля и казва: „А, добре че казА, верно е шина. СпЕстихме.“

Оказва се, че няма кой да я сваля от масата за рентген. Свалям я. Тя вие. Болкоуспокояващо още няма.

Връщаме се пред кабинет 108. И зачакваме за кардиограма, кръв и тн. Чакаме 20, 30 мин... Отивам да пуша. Пред Пирогов млад пиян ром бие гаджето си. Влизат вътре. И скандалът продължава пред кабинет 108. Има полиция, полицията само минава покрай тях и не им обръща внимание, нищо че вдигат болницата на главата си.

Все така чакаме пред кабинет 108. Забравили са ни. Сещат се за нас, когато на 45-та минута почти захапвам доктора за врата. Влизаме. Събличам я, тя пищи, ръката се чува как хрущи въпреки обездвижването. Тя плаче, те викат – „Айде, айде - ще издържиш.“ Трябва да легне за кардиограмата, не е ясно това как ще се случи. "Поне хартиен чаршаф можете ли да ми дадете?" - пита тя санитарката. "Еми - може", отговоря й троснато. И зачакваме хартиен чаршаф. Не може да легне. Викам лекар, той идва одосаден, и казва - че тя, шината, в тая ситуация не може да обездвижи (нищо че предходен негов колега каза, че може и така да си се лекува, ама по-добре операция). С много усилия стигаме до кардиограма и кръв. Контузената вие от болка. Болкоуспокояващо - все така няма.

В крайна сметка отиваме отново до рентгена. Чакаме отново, дълго. Няма други хора в тоя момент. Но пък нямаше и рентгенолог. Отново отивам да пуша. Нови се бият. Полицията я няма.

Вече сме минали регистратура и всичко останало - качваме се на етаж 8 за прием. Посреща ни санитар. „Какво да правим?“ - питам аз. "Стоите", гласи лаконичният му отговор. Стоим. Стоим. Стоим. В момента, в който става ясно, че ще "ползва" ВИП-стая срещу 100 лева на нощ, настава оживление и веднага е настанена.

Във ВИП-стаята: кенефът е мръсен, тоалетна хартия си я заредихме сами (оказа се после, че имало някаква), няма и сапун. Ама пък е ВИП, кво...

Криворазбраното здравеопазване

42433d914d50be2debde725181e28d45 XL

Влиза сестрата. Носи спринцовка. "Обезболяващо ли е това?". – „Не.“ – „А какво е, антибиотик?“ - пита жената със счупеното крило. - "Не." - "А какво е?!"... "Ама вие много въпроси задавате!! Имате ли алергии?" - "Е, как да не задавам - нали е за мен? Какво е?" - "Няма да ви го бия!!! Само ще ви тествам за алергии". Така и не казва за какво става дума, обаче. Очевидно зорко пазена тайна.

Обясняваме, че още не е пила болкоуспокоително. Щяла да донесе. След малко. В крайна сметка донесе.

Часът вече е 11.30. „Как се регулира това легло?“, питам плахо. - "От стрелките!!!!" - отвръща сестрата. – „Не работят!“ - отговарям. - "Е, то е лесно - какво искате сега?! Натискате си ги" - "АМА НЕ РАБОТЯТ" - повишавам тон. - "САНИТАРЯ ПИТАЙТЕ, МОЖЕ ДА НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В ТОКА". В крайна сметка става ясно, че стрелките, намиращи се до главата на лежащо болният, по мистериозни причини не работят и трябва да СТАНЕ, да иде до частта на леглото, където са краката му и оттам да регулира.

По чаршафа има косми. И не е точно чаршаф. Ама нищо. ВИП е. За 100 кинта.

Заредихме тоалетна хартия, мокри кърпички. И аз си тръгнах.

П.П. Наложи се да подпиша моята приятелка в някакви формуляри, което бе посрещнато с клето вайкане от сестрата долу в травматологията. После прочетох формулярите - оказа се, че има форма, която предполага, че пациентът може и да не е в състояние да се подпише, но да е в съзнание. Очевидно няма нужда да се чете обаче задълбочено.

П.П2. На въпрос – „Какво означава ВИП-стая, при положение, че един сапун няма?“ - отговорът беше: "Ами така се води, защото може да има човек при вас.“

П.П.П. На всевъзможни въпроси от наша страна, отговорът беше все един и същи: "Абе, това са някакви глупости, дето ги иска касата."

И пореден послепис: Всички говорят на "Ти". И започват да викат, ако имаш наглостта да попиташ нещо.

Казусът е тежко счупена ръка. Тежко счупена, но все пак ръка. И за 4-часов воаяж из "Пирогов" бяхме нужни двама души. Това е държава, в която дори ръката ако си счупиш не е препоръчително да си сам, когато ще се изправяш срещу системата на здравеопазването. И да - не се сблъскваш с него, а направо си СРЕЩУ него.

Просто не мога да си представя как оживява човек над 70 години например, който трябва да мине всичко това сам... 

Чета написаното от Полина и знаете ли какво си мисля - колкото и средства да се отделят от бюджета, за колкото и отделения да съберем пари за ремонт, има нещо, което не се купува с пари, и то е човешкото отношение, най-обикновеното съчувствие - да дадеш болкоуспокоително веднага, за да не се мъчи човекът, да обясниш какво лечение прилагаш, да не унижаваш пациентите, да не ги правиш на глупаци, да не им се подиграваш. Това не е въпрос на пари. Това е въпрос на отношение, на политика на болницата, на строго изискване към всички служители в нея, на наказания и санкции при оплакване. Така че в заключение ще кажа само едно - "Пирогов"? Да пази Господ да не се налага да попадаме там. А най-лошото е, че никъде не е по-добре.


Препоръчваме ви още:

Малко херния и още нещо

Защо пицата идва по-бързо от линейката

Докторе, благодаря

"Защо всички само се оплаквате?"

Последно променена в Понеделник, 03 Декември 2018 11:18
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам