Робо сапиенс

Автор: Иво Иванов

Бързото развитие на изкуствения интелект и автоматизацията на работните процеси неминуемо ще доведат до това, че един ден роботите ще ни изместят и ще вземат работата ни. И то да беше само работата – и в секса са на път да заместят успешно двата пола. Няма да ги боли глава, няма да имат тежка седмица.

Може би този ден е много по-близо, отколкото предполагаме. Затова Илон Мъск твърди, че хората трябва да се адаптират, като се „слеят“ с машините, за да се получи нещо като киборг. Само така човекът ще може да бъде адекватен на промените, които го очакват в бъдеще. Дали е прав Илон само времето ще покаже. Обикновено е прав.

Тайното училище на Илон Мъск

81b6b9d786160f9e0fbe112ee9324a81 XL

Засега превръщането на роботите в хора не ме тревожи толкова. Тревожи ме обаче друг процес, който протича в настоящия момент, тук и сега: превръщането на хората в роботи. Това ми се струва по-голяма заплаха за човечеството към днешна дата. Роботите правят всичко машинално и несъзнателно, роботите не изразяват емоции, не познават емпатията, нито толерантността, нито милосърдието. Роботите не могат да проявяват въображение или творчество, чужди са им моралните категории, не се разкайват, не ги глождят съмнения, не ги гризе съвестта...

Е, не ви ли се струва, че срещате все повече роботи напоследък?

Изглежда човешкият вид преминава в нова фаза на развитие – робо сапиенс.

Най-уязвими са децата, които заради пристрастяването си към електронните джаджи и прекаляването с тях започват да имат проблеми с изразяването на емоциите си, макар иначе чудесно да разпознават емотиконките и умело да боравят с тях. Хиляди години еволюция и цивилизация и отново се връщаме към писането с пиктограми – е за кво го бихме всичкия тоя път, бе, хора!

Какво е Синдром на електронния екран

37b053d298ad6b8a5ead98aec083d327 XL

Това с трудностите при разпознаване, изразяване и овладяване на емоциите не си го измислям – има психологически изследвания по въпроса. Смарт устройствата са един симпатичен паразит, който притегля като магнит всичките сетива, ангажира изцяло вниманието и не оставя място за креативно мислене, за любопитство, за откривателство. Единственото търсене е търсенето в гугъл, но то не изисква особена находчивост, нали?

Технологиите обаче не са ни виновни за липсата на съпричастност у възрастните, за липсата на елементарно човешко отношение, бих казал. Пресен пример са протестите на Майките на деца с увреждания (нарочно пиша майките с главно М). Прочетох такива коментари в социалните мрежи, от които се втрещих. Тези коментари са писани от хора-машини, според мен. Внимавайте, сред нас има роботи! Бъдете нащрек! Но да оставим настрана висши категории като морал и съпричастност - говоря за елементарни битови неща от ежедневието ни.

Вече все по-трудно можеш да намериш някой, който да ти свърши работа и с когото да се разберете с две приказки като хора, на нормален човешки език. Касиерките в супермаркета отговарят като роботи, служителите в офисите на мобилните оператори ти говорят като роботи, в банките разговаряш с роботи, да не говорим пък за държавните учреждения – там са робот до робота, мила моя майно льо, киборг до киборга.

Чуйте по радиото или телевизията как се изразяват представителите на разни държавни органи, когато ги интервюират по някакъв злободневен въпрос, да речем възникнал пожар или престъпление - почти не можеш да чуеш нормално изречение. Звучат толкова нелепо с тоя сух административно-делови стил.  Така се чете правилник за вътрешния ред, но не се говори пред разностранна аудитория. „Съобразно“, „целесъобразно“, „законосъобразно“, „своевременно“, „правонарушение“... Да им го таковам целесъобразно и своевременно, дет се вика!

За професиите, които работят с хора

7592968031fd007e15d6ada9d9844880 XL

В кметства и общини, в училища и университети, на летища и гари, на бензиностанции, в болници, хотели и офиси - навсякъде роботизирани служители, инструктирани да спазват стриктно етикета и шаблона на съответната държавна институция или частно търговско предприятие. Програмирани са да са хладно-учтиви и тъпо и упорито да повтарят едно и също като папагали. Елементарно изслушване и вникване в проблема на отрещната страна не са зададени в софтуерната им програма. Спокойно могат да ги пуснат на запис – ефектът ще е същият. Цитират се правилници, разпоредби, укази, общи условия. Подхвърлят те от едно гише на друго, от един кабинет на друг. 

Процеси, процедури, оптимизации, автоматизации. На изхода обаче - ефективност нулева. Преливане от пусто в празно. Преместване от единия крачол в другия. Прехвърляне на топката напред по веригата, в добрите традиции на поточно-конвейрното мислене. Всъщност никой няма намерение да ти помогне, а да се отърве от теб.

Only the brave shall pass! Само смелите ще преминат. По-точно, само тъпо-упоритите. Това трябва да пише на входа на някои учреждения. А може и Lasciate ogni speranza, voi ch'entrate от Дантевия „Ад“ - "О, вий, прекрачващи през този праг, надежда всяка тука оставете!"

Навремето работех в хелпдеска на белгийски мобилен оператор. Веднъж като вдигнах с ведър поздрав телефона, човечецът отсреща след кратка пауза попита с плах гласец – "Извинете, с жив човек ли разговарям?" - Нали се сещате, беше преминал успешно през всичките „ако сте със сини очи, изберете 36... ако сте плешив, изберете 54“ на вездесъщото Главно Меню, и беше омаломощен. Не му се вярваше, че накрая има жив човек насреща на линията.

Силно се изкушавам да вкарам в активна употреба и аз този въпрос, когато отреща започнат да ме „успиват“ с рецитали, без дори да се опитат да вникват в естеството на питането ми:

"Извинете, с жив човек ли разговарям, или с робот?"

По примера на големите корпорации, вече навсякъде са се автоматизирали и ако имаш каквото и да било запитване, то трябва да мине през тикетинг-система и чаааак накрая да бъдеш удостоен с незадоволителен отговор. Крайно време е и обществените тоалетни да въведат такива терминали, където да избираш на входа по каква точно нужда си и колко ти е спешно. Докато регистрираш заявката, тя нуждата ще отпадне...

Опасявам се, че и в Горната администрация вече са "оптимизирани" и автоматизирани и попадаш на терминал, където чуваш:

"Добре дошли в канцеларията на Свети Петър при Главната порта.
Моля, изберете опция от главното меню или изчакайте наш ангел-хранител.

Ако сте вярващ, изберете 1.

Ако сте атеист, натиснете 2

Ако сте загинали при врязване на самолет в хола ви, докато сте гледали телевизия, натиснете 1469...
Всички наши ангели-хранители са заети в момента, благодарим ви за търпението.“
Амин."


Или по-скоро, Аман!


Прочетохте ли

Емпатията - вродена ли е способността ни
да съчувстваме?

Последно променена в Сряда, 28 Ноември 2018 17:57
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам