Кръговратът на гардероба

Автор: Мая Цанева

Днес съм облечена с яке, което наследих от сестра ми, с пуловер на майка ми, с пола, която купих онлайн от магазин втора употреба, и със собствените си ботуши. Бижуто ми е наследство от баба ми, а часовникът и чантата идват от безкрайния, но стилен гардероб отново на майка ми.

Не, не ме съжалявайте, не съм бедна, нито страдам от липса на достатъчно дрехи. Аз съм израснала в матриархат, в който кръговратът на дрехите и аксесоарите е начин на живот. Майка ми има отличен вкус за дрехи, обича много обувките и чантите си, и с две момичета вкъщи, гардеробите никога не са ни били достатъчно. Имам и леля, която има дъщеря, така че представете си количеството дрехи и аксесоари, което се трупа и върти в кръг помежду ни.

През годините всички сваляме и качваме килограми, сменяме стилове, но даваме втори живот на почти всяка дреха, чанта, чифт обувки, обеци или гердан. След появата на първите момчета в семейството ни, потърсихме и други жени и момичета извън семейството, за да продължим кръговрата на гардеробите ни, но засега никоя от нас няма вероятност да остане без актуален тоалет, дори и той е винтидж, което всъщност го прави по-скъп. Това лято на мода се оказаха флоралните мотиви, а аз предизвиках овации с подобна рокля на майка ми отпреди 30 години, която преправих за една сватба преди 5 години. Споменах ли плетената на една кука рокля от баба ми за майка ми... Познайте кой я носи сега...

За и против детските дрехи втора употреба

d29f0d8464ae634a0159c9d567754fce XL

Най-ранният ми спомен от рециклирането на семейните дрехи, е случка, която леля ми разказва. С нея имаме 14 години разлика. Когато тя забременяла с братовчедка ми, щедро ми дала чифт любими джинси. Тогава аз самата бях на около 14 години. Но няколко месеца по-късно и няколко обувания от мен, тя си ги взела. Последният ярък спомен беше от прегледа на една торба детски дрехи, която снаха ми донесе, за да предам нататък. Там се оказаха чифт напълно запазени панталони на сина ми. Те му стават и ги носи цяло лято!

Вкъщи, независимо дали сме били в по-бедни или по-богати времена, на дрехите винаги се е гледало с особено внимание, защото „по дрехите посрещат, по ума изпращат“. Майка ми, като отговорен родител на две момичета, се постара много да ни възпита в отличен, по-скоро класически стил на обличане. Аз се сдобих с костюм тип „Шанел“, шит по поръчка, още на 16 години. Някъде там получих и първите си перли.

Но понякога строгостта на майка ми ми идваше вповече и аз развих известен артистичен уклон, който понякога предизвиква критично повдигане на вежди. Друг път това ми помага да изпъкна: на бала си отидох с панталон, с риза на известна дизайнерка и ниски обувки. Ако не друго, се виждам сред морето от бални рокли и пера.

Когато се преместих в София и започнах да живея самостоятелно, отчасти си отдъхнах от критичното огледало вкъщи. Започнах да се нося по-неглиже. Някои от дрехите на сестра ми, тогава в разцвета на пубертета, ми вършеха отлична работа. Имах и любим чифт дънки, изостанали от приятелка, на чиито крачоли бях изписала спрежения на глаголи на корейски – учих го в университета, и така предизвиквах небивал интерес на купоните, на които ходих.

След първата година като студентка, когато започнах да търся и работа, се доверих на майка ми да купим сака, панталони за офис, обувки на ток, сещате се – дрехи за работа. Извън тях с удоволствие рециклирах дрехи на сестра ми или на леля ми, която поддържа спортна фигура.

Започнах да си купувам целенасочено мои си дрехи, когато разбрах, че е важно да формирам собствен стил и да го развия. Това стана относително късно - в края на 20-те ми години. Тогава открих и малките по онова време бутици за дрехи втора употреба. Помня, че с майка ми купихме едно сако и тя ми каза: „Не казвай откъде сме го взели, защото хората ще говорят!“. В началото наистина се притеснявах от факта, че нося чужди дрехи, но после ми проблесна, че всъщност правя това от години и се чувствам добре!

Кожена рокля

cc947675ce0ac0c98617f27425843c35 XL

Семейният кръговрат на дрехи, вещи и аксесоари те кара да ги пазиш повече, а и е отличен начин да спестяваш пари за по-скъпи неща или ценни преживявания. Относително отскоро не се и притеснявам да казвам не шепнешком откъде съм се сдобила с рокля на „Зара“ или пола на „Макс Мара“ например. Модата си отива, стилът остава, така че важното е дрехите да са чисти и здрави, нали... С времето започнах по-лесно да се отървавам от дрехи, които не нося често, а и да купувам целенасочено – каквото ми трябва и на цената, която бих платила, без данък обществено мнение или търговска марка.

И все пак това е проблем за много жени. Преди няколко седмици близка приятелка приемаше комплименти за роклята си. Вместо да сияе от радост, който и да я попиташе от кой магазин е, тя се снишаваше към ухото, и прошепваше“ „втора употреба е , за 7 лв“ и се изчервяваше. Кому е нужно да знае... роклята й отива, нали...

Когато става дума за деца, май е по-лесно за говорим за кръговрата на вещите. Размяната на стоки за тях е нещо като ритуал в майчинството и за него не се говори шепнешком. Синът ми расте с над 50% дрехи, книги, возила и играчки от приятели и аз ги приемам и раздавам с благодарност.

Майка ми изсипа два чувала дрехи от нейна приятелка за бебето ни. Моята най-близка дружка ми даде количка, легло, корито.... С обема дрехи, които имаме и сега, мога да отгледам още едно дете на неговата възраст. С времето моят дом се превърна в нещо като временен склад за детски стоки от едно дете за друго. Сестра ми и приятелите ми също рециклират детски дрехи и играчки, и така спестяваме пари за образованието на хлапетата например.

Моята страст да давам втори живот на вещите не спира с дрехите. Спасявам книги и красиви вещи. Баща ми е „виновен“ за страстта ми към антики и често се оглеждам около кофите. Преди няколко месеца умрях от яд, защото някой задигна сервиз красиви чинии, изоставени до контейнерите, преди мен. По този начин намерих и издание на книга, която издирвах от месеци. В офиса си гледам саксийно цвете, захвърлено край боклука. Вярвам, че щом има живот в една дреха, вещ, обеци или чанта, той трябва да се живее.

И да не забравя, мамо, да ми запазиш червената бална рокля от дъното на гардероба ти! Ще намеря къде да я нося!


Прочетохте ли

Zero waste Sofia

 

Последно променена в Понеделник, 03 Декември 2018 09:14
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам