Да срещнеш доброто – втора част

Автор: Траяна Кайракова

След дълго лутане по адреси, села и паланки, най-накрая се яви светлина в тунела. Една девойка от Индия освобождава стая и о, чудо! харесва моето дете. Ако някой предварително освобождава наета стая или апартамент преди изтичане на договора, той търси наемател. Всичкото хубаво, ама после трябва и хазяинът да те хареса. Тъй да бъде, ще го омайваме. Вики ходи, оглежда квартала, условията, ходят и вечер, за да се види осветено ли е, абе контрол отвсякъде и слава, Богу! Мястото е чудесно, наемът поносим. Е, стаята е чисто празна и ще иска боядисване и обзавеждане, ама туй да е. Срещат се с хазяина, уговарят се и ние, чисто по български, удряме по една ракия и заспиваме блажено спокойни и щастливи, че всичко се е уредило. Ние спим, оня отгоре има мускулна треска от смях на корема. На другия ден детето и Вики отиват и започват да преговарят за сметки, режийни и т.н. Дават ми сметката на човека, та да му преведа пари, и аз чакам само да ми свирнат. Към 22 часа детето звъни ужасено и казва:

- Не пращай никакви пари! Няма да стане!

Само дето не умрях права. Ама как, защо, какво? Главата ми ще гръмне. Оказва се, че хазаинът няма вяра на чужденци и иска гарант, който да си даде копия на личната карта, шофьорската книжка, акта за раждане, адресната регистрация и отрязан палец за всеки случай. Тоя не е ли чувал за защита на личните данни, не знам. Явно не е. Излишно е да казвам, че тая нощ не спахме. Първата ми мисъл беше защо нямам частен самолет. Да знаеш, че детето ти е само и страда, а да не можеш нищо да направиш, на това му викам ужас. Почвам пак да търся квартири, да пиша, на когото се сетя, да гледам хотели и хостели, баща й гледа първите полети сутринта, лудницата е пълна. След десетото кафе най-после се разсъмва. Аз съм като дрогирана, мъжът ми като след десетдневен запой и не смеем да се погледнем в очите, щото ще заревем с глас. Аз оня другар го разбирам. Сигурно си е патил от наематели, ама как да му обясня, че сме сериозни хора. Вики направи пътека да говори с него, няма и няма. Детето е на прага на нервна криза, не за друго, а защото лекциите почват и няма да може всеки ден да стои до вечерта в университета, а после да хуква по огледи. Накрая мъжът ми намира решение. Собственикът да каже колко наема иска да предплатим, за да е сигурен, че няма да го излъжем, и ще ги пратим. Няколко кредита ще изтеглим, само да е спокоен!

Да срещнеш доброто

fee61bdaef9e15a087794d9505849270 XL

В 10 сутринта Вики има среща с него. Тая жена как не откачи покрай нас не знам. Мога само да я благославям за човечността, добрината, грижите, любовта, които раздаде безрезервно за детето ми. Тръгвам за работа и следя часовника през минута. Телефонът ми започва да звъни. Вики е! Ама що да не ми забие апаратът и да не мога да вдигна! И така 5 пъти. Вече ми иде да го изтряскам, а след него и аз да се хвърля отнякъде. Най-после успявам да вдигна и още по щастливото викане на името ми разбрах, че хазаинът се е съгласил. Направо ми омекнаха краката. Вики хуква с колата да вземе детето и да подпишат договора. Половин час по-късно детето звъни. Не могат да подпишат договора, защото индийката не е оставила ключовете за стаята. На всичкото отгоре си е изключила телефона и не могат да я открият. Мъжът ми изрежда всички роднини, знайни и незнайни, като завършва с думите, че тая мома вече сигурно е в Индия, де ще я дирят. Два часа по-късно девойката благоволява да си включи телефона и да се разберат. Отиват пак при хазаина, стискат си ръцете, вземат ключовете, аз чакам на нисък старт, за да пусна парите по банков път. И пак ядец! Хазаинът пита кога ще пристигнат парите, щото не иска да се харчи и да връща капарото на индийката от своите пари, ами направо от новия наем. Казвам, че до три работни дни, ама сме петък, тъй че ще е в сряда. Да не се безпокои, веднага ще снимам платежното, няма кахъри. Детето пак звъни. Иска парите на ръка, иначе няма договор и квартира! Божке, какви бяха тия мъки родилни! Какво беше туй чудо! Таман се ухилим и се озъбим моменталически! Вики се сеща да пратим пари по Western Union, че идват до час. Хуквам веднага. Вече е почти 16 часа, петък е, в България сме да не забравяме. Отивам на касата, вече предвкусвам победата. Възрастната женица ме поглежда, иска ми документите и започва с един пръст да въвежда. Десет минути по-късно се пули недоумяващо. Не може да ми прикачи личната карта в бланката. Вика едно по-окомуш девойче. Не било PDF, a GPG формат. Прикачат картата, аз вече тропам нервно и питам за колко време ще пристигнат парите, че банките на другия край на света и те са с работно време. Зад мен се нарежда опашка. И тя почва да тропа и да ме гледа гневно. Аз се потя като прасе и се моля всичко да е наред.

- Готово! – щастливо изрича служителката и натиска заветния клавиш.

В същия момент - като по филмите, на екрана излиза червен надпис „ Вашето плащане е спряно, обадете се на … за справка.“ Призлява ми. Жената се черви, такова нещо не й се е случвало. Зад мен тълпата вече озверява, обаче аз не мърдам. Стоя вече в локва вода от пот и джапам нещастно. Детето звъни да пита какво става, щото чака пред офиса. Успокоявам го, че до 15 минути парите са там. Звъня на посочения телефон и една изключително любезна девойка ми обяснява, че поради зачестили измами и съображения за сигурност, правят проверка. Тук да отбележа, че на два пъти се опитаха да ни измамят да пратим пари на несъществуващи хазаи, докато търсихме квартири. Единия път в Южна Америка, другия не помня къде. Обещават да ти пратят ключовете за дома, веднага щом пратиш парите. То много хубаво, ама таман да се вържеш и да кацнеш посред нощ, а такъв адрес няма или ключовете не стават, върви търси Михаля.

До дъщеря ми

70eaefc5bc6bfbfdd6ffa7ba31cfa7c1 XL

Пита ме девойката говоря ли английски, ама аз и майчиния си вече не помня. Сега ще ме свърже с централата в Америка ли, в Англия ли, ще намерим преводач и ще направим конферентна връзка, за да пуснат превода. Тук вече идва шефката на банката и затваря касата, като побутва народът на друго място, за да не ми пречи, като буйства. Предупредена съм да не прекъсвам връзката, докато не приключи процедурата. И се почна…

- Хелоу, мисис…, аз съм еди-кой си и сега ще видим що така вий искате да пратите пари на дъщеря си.

Някой превежда, девойката връща на мен, аз се пъна да не изтърва някоя важна дума.

- Как се казвате? Кой ви е телефонът? Номер на лична карта, адрес, на коя улица сте в момента, в коя банка, в кой град, в коя държава?

Аз отговарям и господинът на всеки отговор отвръща:

- Оооокеееей…

На всяко „окей“ аз съм убедена, че вече е доволен и пуска превода. След двайстото разбрах, че не е точно така. На всичкото отгоре след всеки въпрос започва музика – търъдъръдърътъръдъм… Девойката пак мило ми обяснява, че чилякът в това време си въвежда моите отговори. Усещам как телефонът ми неистово звъни за стотен път, знам, че е детето, обаче не мога да вдигна, за да не прекъсна конферентността. Вече съм се жлътнала окончателно, следя часовника и се моля, ако ще умирам, да е след като пуснат парите.

- Защо пращате парите? Ама сигурна ли сте? Ама това наистина ли е дъщеря ви?

Тя е! Сигурна съм, мога да посоча деня, часа, акушерката, шевовете, всичко! Вижте й фамилията! Ами ако бях разведена и с други имена, не ми се мисли какво щеше да стане!

- Тя в кой град е?

- В тоя, дето ги пращам!

- Друг път пращали ли сте ?

- Не съм! И няма да повторя.

Хората са си прави и процедурата е чудесна, ама за такива, дето нямат зор и не бързат. Пък аз не съм от тях в момента. Цялата банка е притаила дъх и ме гледа съчувствено.

- Вие откъде взехте парите? Мъжът ви знае ли? Дъщеря ви знае ли?

Търъдъръдъръдъм…..

- На колко сте години? Имате ли други деца? Колко са? Знаете ли им имената?

Търъдъръдъръдъм…..

- Питайте го, моля, за колко време ще пристигнат парите? - изграчвам нещастно на момичето от централата. Тя превежда. Иде сериозен отговор:

- Госпожо, когато приключим с интервюто и въобще реша да одобря превода, ще отговоря на всичките ви въпроси. Сега, моля, не ме прекъсвайте, само отговаряйте.

Търъдъръдъръдъм…..

Накрая бях готова да дам кръв, да пишкам пред всички в чашка, да пратя ДНК или каквото още поискат, само и само да пуснат пустите му пари. В крайна сметка, човекът реши, че съм благонадеждна и заяви, че всичко е наред, а затова, че са ме забавили, детето може веднага да изтегли заветните пари, без да чака. Тука вече цялата банка ръкопляска!

Сега ти остава да бъдеш щастлива

df61c280cccd78ae56a1c3f0d1cf6db0 L

Излизам и ми иде да запаля няколко цигари от облекчение. Обаждам се на детето, което вече е побесняло, защото дреме от час и чака, а според него майка му си лафи с някого по телефона и не вдига. Обяснявам набързо и я пращам да тегли. Три секунди по-късно детето звъни и крещи:

- Мамоооо! Парите ги няма!

В същото време иде и смс – „Western Union Ви уведомява, че данните по личната Ви карта са невалидни и няма да бъде извършено плащане“. Бегом назад към банката и в същото време пак звъня в централата. Същата любезна девойка ме успокоява, че ще провери (и да не затварям, разбира се) и казва:

- Няма проблем, личните данни оправихме, обаче има някой в сметката Ви и затова терминалът е затворен.

- Бе кой ми е в сметката, бе?! Не стига, че си казах и майчиното мляко, обърках се аз ли съм, не съм ли и къде се намирам, ами и някой ми е в някакъв терминал!

- Спокойно, господинът, с когото говорихте, обработва документите (ма той за къде ли да бърза човекът?) и всеки момент ще стане. Ето, готово, благодарим, че изчакахте!

Звъня пак на детето и поръчвам веднага да ми звънне, като изтегли.

Двадесет минути по-късно отговор няма. Ми как да има, като в нейната банка й удрят подобно на моето интервю, докато й гръмне главата и забрави как се казва, и завършват с думите: „И сега веднага отиваш и плащаш наема! Да не ги дадеш за дискотеки, цигари или наркотици!“. Хукват двете с Вики и сега се оказва, че индийката я няма за свидетел при подписване на договора. Свидетел става Вики и най-накрая се подписват всички нужни хартийки. Оттам се почна мазане, чистене, обзавеждане и т.н., които естествено пое Вики, барабар с детето и сагата приключи.

Тая вечер не пихме и не ядохме нищо, за да не урочасаме нещата!

А за това, което направи тази разкошна жена, няма да ми стигне цял живот да се отблагодаря. Искрено вярвам, че всяка малка добринка се връща по-голяма у дома и съм убедена, че на добрите хора се случват добри неща. Затова зная, че Вики е щастлив и богат човек със семейството, децата си и безкрайната добрина, която не само носи, а раздава на другите. Пожелавам ви все някога в живота си да срещнете някоя Вики, да се докоснете до доброто, да търсите доброто, да правите добро, защото то е смисълът на живота…


Прочетохте ли: 

Да срещнеш доброто

Най обичам

Последно променена в Понеделник, 29 Октомври 2018 20:05
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам