Вики и Пеши – малките герои от Попово

Автор: Янка Петкова

Виктория и Петър са една много симпатична двойка близнаци. Чакани са години и се появяват на бял свят след третия инвитро опит на родителите си. Раждат се преждевременно в 32-ра г. .с.. И двамата са с детска церебрална парализа и страбизъм на очите, а Петър има и епилепсия (Синдром на Уест), която допълнително утежнява състоянието му. В момента са на почти 3-годишна възраст.

Момиченцето е с ТЕЛК с 95 % инвалидност, а момченцето със 100 % инвалидност и двамата са с право на придружител. Право на придружител имат, но право на личен асистент - не, защото от миналата година са сред децата, които получават 930 лв. месечна помощ. „Щедрият“ жест на държавата им струва отнемането на всички други социални плащания (дори детските), които са получавали до момента, включително и средства за личен асистент. Всъщност, ако силно желаят подобна грижа, родителите могат да наемат на своя глава такъв и да му плащат от помощите на децата. Защото семейството е с „високи“ доходи, които не позволяват на майката (която е безработна) или бабата на Вики и Пеши да бъдат включени в програмата за лични асистенти. Таткото Иван Неделчев е единственият работещ в семейството. Съпругата му Петя е поела грижата за двете деца през деня, помагат й близки, а когато трябва да отделя специално време за всеки от близнаците, за да му прави масаж или гимнастика, идва на помощ едно момиче, което се грижи за другото дете.

38678047 2242129396010612 2591986237417979904 nКакто казва бащата на Вики и Пеши – когато има подобен проблем семейството постепенно се обезкървява - каквото е можело да се продаде е продадено, всички възможни кредити са изтеглени, дори близките са се включили, за да подпомогнат грижата за двете деца. но тя е непрекъсната. Нуждата от рехабилитация е ежедневна, но за съжаление в града няма специалист, който може да се занимава с децата, тъй като единствената рехабилитаторка, която можели да ползват, заминала да работи другаде.

Така Петя и Иван последват съдбата на много други родители на деца с увреждания и се самообразоват, за да бъдат максимално полезни на децата си. Толкова са компетентни, че биха могли да засрамят дори някои специалисти. Как става? Четат, интересуват се, обменят информация с други родители с техните проблеми. Когато успеят да заведат децата си на рехабилитационен курс снимат с телефоните и таблета всяко движение на специалистите, които правят масаж и гимнастика на децата, за да продължат с процедурите вкъщи сами. Всеки малък напредък е резултат от постоянни и непрекъснати усилия.

37838851 2232151320341753 1306026896751853568 o

Веднъж месечно двете деца имат право на 10-дневен рехабилитационен курс, с направление по НЗОК, който провеждат в български център. Близнаците обаче показват сериозен напредък едва след първото си посещение в специализирания рехабилитационен център Адели, в Словакия. Преминават програмата за ранна рехабилитация, предназначена за деца до 2-годишна възраст, която се оказва изключително ефективна за развитието им. Вики започва да стъпва на цяло краче, но постепенно ефектът се загубва, защото няма специалисти, които да работят с нея ежедневно. Брат й става по-стабилен, опитва се да пълзи, но все още не може да сяда, а тъй като е с епилепсия дълго време у нас отказват да му правят масаж и гимнастика. Престрашават се родителите му, които следват указанията на немски специалист от Фрайбург. Лекарят ги съветва да не спират рехабилитацията на момченцето дори след епилептичен пристъп или гърч. В резултат Пеши най-сетне започва да приема твърда храна освен млякото, с което го хранят до момента, и да си осигурява необходимите за растежа му белтъчини и аминокиселини.

38686927 2242129526010599 3929785442504802304 n

Сега на Виктория и Петър им предстои нов курс в център Адели. Родителите им стартираха дарителска кампания, за да могат да наберат средства за престоя там. Стойността на курса е 3078 евро на дете или общо 6156 евро, тоест около 12 000 лева.

Първоначалното намерение на родителите е било да пътуват през октомври, но за момента не са оптимистично настроени и най-вероятно ще отложат курса за ноември – причината набирането на средства е слабо.

Таткото на двете деца споделя притесненията си, че хората са уморени от дарителски кампании, толкова много деца се нуждаят от помощ. Непрекъснато се чуват апели за спасяване на живота на някое дете. И неговата битка е непрекъсната, защото след оцеляването се изискват грижи до живот. Така е с децата с увреждания.

Уморени ли сме наистина? Ето как можем да помогнем:

Дарителски сметки на децата в лева:

Петър Иванов Неделчев - BG73BPBI79434079176001

Виктория Иванова Неделчева - BG89BPBI79434079176101

PayPal на майката на децата - Петя Неделчева: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Ако желаете да поставите във ваш обект дарителска кутия за събиране на средства в подкрепа на двете близначета, вижте как можете да го направите тук.

Можете да ги подкрепите и като закупите някои от артикулите, изработени в подкрепа на каузата им, които в момента са в продажба или да бъдете активни по време на благотворителния базар.

Прочетохте ли

Умора на съчувствието

Последно променена в Четвъртък, 20 Септември 2018 11:26
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам