Родилно отделение, сектор Наказателна медицина

Автор: Анелия Икономова

В началото искам да благодаря на всички лекари, акушерки и санитари, които обичат работата си, които са приели човечността като основно качество в професията си, за които да помогнеш, да се грижиш и да се държиш уважително е като дишането! Познавам няколко такива, за съжаление… само няколко!

Искам да изкажа безкрайно съчувствие и любов към всички майки, които са преживели ужаса на класическия тормоз и унижение, съпътстващ голяма част от ражданията в България!

Време е българските жени да спрат да бъдат унижавани, третирани като добитък, да изпитват чувство на вина, на срам и на безпомощност!

Време е тези жени да започнат да плачат само и единствено от щастие!

Раждала съм три пъти! Естествени раждания! Болката от тях съм забравила отдавна, ужасяващите преживявания още сънувам.

Моето раждане в България

rajdane

Предварително се извинявам за нещата, които ще прочетете след малко, но съм сигурна, че голяма част от вас са чули поне едно:

„Обръснала ли си си ш*ндата?“

„Сваляй ги тия гащи, какво си ми се облекла, това е родилно.“

„Тая е с три пръста разкритие, че роди утре, като ми заидват още не влезнали у деветио месец… “

 „Сега ще извадя маркуча, да не ме насереш, стискай гъзо.“ (докато ми правят клизма)

„Не ми охкай, да си охкала, като си го правила.“

„Напъвай все едно сереш, не ми надувай бузите.“

„Някой да ходи да я види оная в предродилна, да не си роди сама.“

Това са само част от нещата, които чух. Останалите преживях.

Малко преди да родя за първи път, бях принудена да обикалям родилно отделение, тъй като бях оставена сама в предродилна зала, имах напъни от известно време, виках... известно време и пак така известно време никой не дойде! За да ви опиша ужаса докрай - главичката на бебето беше прорязала, докато извършвах издирването! Намерих ги, казах им, че раждам… присмех, обиди, подмятания, докато не започнах да викам, къде от болка, къде от безсилие и една от акушерките не реши да „провери“.

„Бързоооо, главичката излиза, ще го роди тука!“… това беше максимумът на човещина.

В три от трите раждания ми приложиха процедурата „скачане върху корем“.

Първия път си тръгнах със синини по корема, останалите... уви, не успях!

Раждането на една "ничия" пациентка

rajdane2

След като родих първият си син, ме настаниха в стаята с още шест жени, заедно с бебетата, няма нужда да ви казвам какво означава това. Три денонощия на  безсъние, плач, обвинения, че нямам мляко, че съм на 19 и няма и да имам мляко… „Слага ли го на цицката?“ -  не е урок по кърмене, нито съвет, нито нищо, освен изключително тъп и просташки зададен въпрос! Личната хигиена се свеждаше до това да ни поливат с чайник веднъж дневно. И понеже беше зима, стаята бе с размери на половин конюшня, а радиоторите топли, колкото да не замръзнат, бяхме принудени да си носим печки, които да включваме срещу кошчетата с бебета. Но „не повече от 4 уреда, че инсталацията гърми!“

При третото ми раждане бях подложена на това, на което са подложени огромна част от жените, раждащи „нормално“. Влязох в предродилна зала, с шест сантиметра разкритие, с редовни контракции, без усложнения и забележете!!! – без болки! След като обясних на всеки един поотделно, че да, усещам, че имам контракции и не - наистина не ме боли, явно им се стори адски подозрително и ми сложиха система с окситоцин. След това говорих с няколко лекари, не е имало причина за тази процедура. Но пък никога няма да забравя лицето на акушерката, като казваше: "Не те боли, ама сега ще почне ! ХАХАХАХАХ!“

Това, уважаеми бездушници, които говорите и се отнасяте така с родилки, е садизъм в най-чиста форма! Трябва да бъдете съдени за престъпление срещу човечеството и измяна на родината! Защото аз съм тъпа и упорита и отношението ви не можа да ме смачка, но много жени не родиха своите втори и трети деца заради вас! Много родилки умряха… не, не от лекарска грешка, от безхаберие, мързел и отявлен садизъм! Лекарската грешка е нещо друго, при нея се изисква преди всичко да си човек.

Българските родилки се чувстват длъжни да мълчат, да страдат, да търпят обиди и упреци и ПО ДЯВОЛИТЕ - да благодарят, че са живи, и че децата им са живи!  В 21 век!

Повечето директори нямат представа какво се случва в техните болници!

Повечето началници на отделения - също!

Някои от лекарите безмълвно негодуват!

Някои акушерки - също!

Повечето родилки се страхуват, не толкова от болката, колкото от отиването си в родилното! В очите на почти всяка жена се появява ужас и отвращение, когато говори за ражданията си! Българските жени все още изпълняват суеверни обреди, „за да мине всичко наред“.

Сърцето ме боли след всяка написана дума, защото зад нея стои не само моята, а и милиони други истории, които са безсърдечният увод от най-щастливите ни моменти!

След поредния случай на починала родилка, който ме стиска за гърлото, мокри очите ми и бунтува бесовете ми, се моля само за едно!

Моля се, някой със сърце, някой, на когото му се работи, някой, който смята, че горенаписаното е абсурдно и недопустимо, някой, който има възможност, да промени този кошмар - спасете българската родилка! От сърце ви моля, спрете този геноцид!

На наказателните отряди от родилните отделения ще кажа само: „В ада има специално място за вас, където ще понесете всяка болка, която сте причинили, всяка обида и гнусно унижение! Не повече! И пак няма да ви стигне вечността!"

Благодаря ви, български майки! Вие сте героите на нашето време!

Послепис от Мария: Вярвам на всички истории за такива раждания. Вярвам им, макар че звучат като филм на ужасите. Преди 25 години родих първия си син. Бях "с връзки" - мама познаваше лекар от педиатрията в същата болница, един прекрасен и добър човек, който стоя през цялото време в предродилно заради мен. Заедно с мен раждаше момиче, на моята възраст, около 19-20. И за нея беше първо раждане. По някое време се измори и започна да заспива. Тогава видях неща, които предпочитам да забравя. Видях как й удряха шамари, обиждаха я, обвиняваха я, че ще убие бебето си, натискаха я, скачаха върху нея и накрая просто я разпориха и извадиха детето. Тя плачеше през цялото време, никой не й каза добра дума, никой не се опита да й обясни спокойно какво да прави. Беше ад, кошмар, садизъм, не знам как да го нарека. Аз и още една родилка бяхме свидетели на всичко това, след което някак трябваше да родим. Изплаших се толкова много, че само се молех всичко да приключи и да се махна от тази болница. Следващите ми три раждания бяха платени, с избор на екип, и така нататък. Мисля, че се досещате защо. Ако трябва да раждам като това момиче, ако нямам възможност да си платя и да получа човешко отношение... предпочитам да не раждам. Без преувеличение. Просто нямам гаранция, че ще попадна на хора, които ще се държат с мен човешки в този момент на пълна безпомощност.

Това отношение трябва да престане. Трябва да му сложим край. Трябва медицинските среди да спрат да го толерират. Трябва някой да бъде осъден, друг - уволнен. Нещо трябва да се случи. И спрете да се обиждате, всички знаем, че има прекрасни лекари, сестри и акушерки, които са хора, без да очакват да им се плати за това. Но има и такива, които не са. И знаете ли кое е ужасното? Че помним тях. Те превръщат бялата престилка в обект на омраза и страх. Недейте да ги прикривате, недейте да ги търпите.

Иначе сте не по-малко виновни от тях.


Прочетохте ли 

Раждайте с мъжете си, момичета!

 

Последно променена в Понеделник, 20 Август 2018 20:10
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам