Сбогуване с майчинството

Автор: Анета Стоядинова

Откакто се помня, все гледам деца.

Първо гледах брат ми - осем години и половина по-малък е от мен (тогава реших, че когато имам деца, ще са с голяма разлика).

На 22 родих първата ми дъщеря.

Беше като игра на кукли - много я обичах, гушках я, целувах я, а понякога полудявах от незнание защо плаче и къде греша. Сега мисля, че още съм била дете.

Днес тя е млада жена, която ми роди прекрасен внук и която има най-сладката професия - майстор на торти.

Тогава реших, че искам три деца.

Животът се завъртя и без да искам постигнах това с разликата - на 32 родих втората.

Нея гледах много по-уверено, но и някак между другото - работех през цялото време от къщи, мъкнех я със себе си навсякъде, а когато се налагаше каката беше детегледачка и според мен това помогна да не бърза с бебетата и да роди на 25.

Средната тази година беше абитуриентка, влезе в университет и има гадже, с което живеят у нас.

Някой Божи ден..

sboguvane2

Третата родих почти на 38.

Планирано и желано трето дете.

Най-прекрасното ми и осъзнато майчинство.

Пак работех, но отделях много повече време за нея.

Най-прекрасното нещо беше да я кърмя нощем - аз и тя сами на този свят.

Така се случи, че през годините пак с нея прекарвах най-много време, а и тя беше най-обичлива и гушлива от всички.

И така до миналата есен, когато тя навърши 12.

Ужасна възраст.

Не знае риба ли е, рак ли е.

Спря да обича всички неща, които правехме заедно - да ходи с нас на ски, да живеем три месеца през лятото на язовира, да кара колело, дори и да се гушка.

Дадох си сметка, че така е било и с другите, но някак е минавало безболезнено за мен и незабележимо, защото наоколо винаги е имало едно по-малко дете, което да запълва времето ми.

Това ми подейства като шок - по-тежко и от отбиването.

Старая се да не съм гадна, обсебваща майка, която да ги държи до полата си и да контролира всичко, да иска внимание и постоянно присъствие, но признавам - когато цял живот е имало поне по едно малко дете наоколо изведнъж става пусто...

Казват ми, че съм луда да искам някой да ми къса нервите непрекъснато.

Но и пет живота да живея, не бих заменила тази лудост с нищо на света.

И ако някой се чуди защо не запълвам тази празнина с внука си - моля, моля!

Децата си имат родители!


Препоръчваме ви още:

Синът на моя син

Живот по мярка

Братята

 

Последно променена в Понеделник, 30 Юли 2018 08:47
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Искам пли плоститулката!

Искам пли плоститулката!

20 Сеп, 2018 Татко Калоян

Майка на деветокласник

Майка на деветокласник

22 Сеп, 2018 Образование

Колко точно са големи 9-годишните?

Колко точно са големи 9-годишните?

19 Сеп, 2018 Образование

Да ги научим да учат

Да ги научим да учат

18 Сеп, 2018 Възпитание

Красиви хора

Красиви хора

17 Окт, 2018 Истории

Хазарт

Хазарт

17 Окт, 2018 Истории

Ева на третия етаж

Ева на третия етаж

17 Окт, 2018 Истории

Къде живееш?

Къде живееш?

16 Окт, 2018 Истории

Малкият човек и светът наоколо

Малкият човек и светът наоколо

15 Окт, 2018 Възпитание

У дома

У дома

15 Окт, 2018 Истории

Време назад

Време назад

14 Окт, 2018 Истории

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам