Безсънието и как то се оказа безценно за нас

Автор: Ива Христова

Много често ли става, Шаци?“ - е въпросът, който вече близо 16 месеца си задаваме един на друг всяка сутрин с Павел, понякога дори без „добро утро“. Знаех, че недоспиване ще има и е фаза, която ще отмине, но никой не може да ти каже колко дълга ще е тя. Ставаш през нощите, сменяш памперси, гушкаш и целуваш малкото човече, което буди в теб неподозирано силни чувства, и пак се опитваш да заспиш до следващото ставане след 2-3 часа, при късмет.

Нашият син Кристиан е дълго чакано и мечтано дете. След двете чертички на теста, тичахме до аптеката за нови тестове и след това за още няколко „за всеки случай“ и когато всички те, без съмнение, показаха “сбъдната мечта“ ние отидохме и на лекар. Може би и до Германия щях да скокна, ако имаше и прашинка съмнение. Трябваше да знаем със сигурност, неуспешните месеци преди това ни деформираха малко или много.

В родилното, първото нещо, което Павел каза след появата на малкия, беше: „Шаци, има твоите устни.“, и повярвайте ми, до ден днешен нямам идея как му е хрумнало тогава. Устните на Крис са същите като на баща му. Подозирам, че ако беше казал нещо по-различно обаче, щях да се обърна и да го удуша с последните ми останали сили.

Всички първи малки постижения – стъпчиците, които извървяхме заедно тримата, бяха в синхрон и безкрайно лесни. Лесни и забавни, докато не започнаха да излизат зъбоците и нещата загрубяха. Крис си остана същото златно дете, но малко пообострен, къпеше се в лиги (както сестра ми казва „жива вода“) и гризеше всичко, до което можеше да се докопа. Сърбяха го венците и му беше много дискомфортно. Дългият и дълбок сън изчезна и ние започнахме да търсим начини да му помогнем и облекчим симптомите. Имахме график с дежурства и се редувахме със ставанията, но в един момент Павел беше този, който първи чуваше дребния и ставаше. Само той, недопустимо беше. Двама са в това пътешествие, рамо до рамо, двама споделят хубавите и лошите моменти. Трябваше ни ново решение, защото моята мила половинка, човекът-скала до мен, започна да се изтощава, да се обостря и той, а с двама нещастни мъже в къщи, нямаше да завърши добре тази история.

Защо никой не ме предупреди?

7a661f4578d6880820a03cd87a994a3c XL

Графикът с дежурствата не работеше, изоставихме го и се пуснахме по течението. Първият събудил се става или бута другарчето да покрие разходката до детската стая. Сега сме отново в синхрон, близо 16 месеца по-късно, този от нас, който е ставал повече през нощта, спи до късно (9 ч.). Закуската и играта в 6:30 поема този, който през нощта е имал по-здрав сън. Сутрините все още се питаме един друг кога сме ставали с тайната надежда, че един ден ще спим и тримата дълго и без прекъсване. Най-доброто предстои, както казва сестра ми - майка нинджа, отглеждаща две момчета.

Искахме по-бързо да мине тази фаза на чудесата и затова дните ни минаваха в дълги разходки навън, бебеносехме Крис и двамата с Павел, той спеше гушнат или гризеше силиконови гризалки. Доста добре ни се получаваше, докато не проходи и изведнъж всички камъчета и пръчици трябваше да бъдат разгледани отблизо, най-хубавите се прибираха с нас в къщи.

Благодарение на многото безсънни нощи и неволите през тази фаза, на огромния стремеж да помогнем на нашия малък наследник, ние успяхме да реализираме две нови мечти. Аз свалих 13 излишни килограма, трупани грижливо през годините и тримата стартирахме нов бранд гризалки.

Това е първата му книжка, успя така внимателно да я „прочете“, докато аз му намеря нещо наистина подходящо за гризане.

kniga

19 изстрадани зъба и един последен от млечната поредица на път - съвсем скоро ще започнем нова страница. Крис тръгва на ясла от септември.

Най-доброто предстои!


Препоръчваме ви още:

Какво научих, докато бях баща в майчинство

Първите седмици с детето са зомби-апокалипсис!

20 неща, които новородените биха ни казали, ако можеха да говорят

 

Последно променена в Петък, 20 Юли 2018 09:57
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Искам пли плоститулката!

Искам пли плоститулката!

20 Сеп, 2018 Татко Калоян

Майка на деветокласник

Майка на деветокласник

22 Сеп, 2018 Образование

Колко точно са големи 9-годишните?

Колко точно са големи 9-годишните?

19 Сеп, 2018 Образование

Да ги научим да учат

Да ги научим да учат

18 Сеп, 2018 Възпитание

Красиви хора

Красиви хора

17 Окт, 2018 Истории

Хазарт

Хазарт

17 Окт, 2018 Истории

Ева на третия етаж

Ева на третия етаж

17 Окт, 2018 Истории

Къде живееш?

Къде живееш?

16 Окт, 2018 Истории

Малкият човек и светът наоколо

Малкият човек и светът наоколо

15 Окт, 2018 Възпитание

У дома

У дома

15 Окт, 2018 Истории

Време назад

Време назад

14 Окт, 2018 Истории

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам