Постойте с младата майка

„Постойте с младата майка, поне за малко, дайте й възможност най-накрая да отиде до тоалетната.“ – Полина Волошина, журналист и писател за това защо майките имат нужда от компания.

Лятото на бездетните времена, което очаквахме с нетърпение, се превръща в адска мъка, когато си в отпуск по майчинство. Децата ядат пясък, хапят ги комари, изгарят от слънцето, удрят си голите колене в камъните. И всичко това в режим нон стоп, често на вилата, където майката е сама с децата, защото останалите трябва да работят.

Първо чакаш момента, когато ще започне да ходи (чакаш го някъде от втората минута след раждането) и постоянно нервничиш, защото ти се струва, че децата на другите са проходили, а твоето все още е на четири крака (нормално ли е!).

После започва да върви и някъде след седмица вече не си спомняш времето, когато не можеше да го прави. След това мъникът става още по-смел и в този момент се задейства програмата му за самоунищожение. Не, сериозно, ако така го е замислила природата, защо й е било нужно? Защо детето ми през цялото време, когато не спи, се опитва да се убие?

Със сигурност си млада майка, ако...

mlada

Ето например вчера… Нека ви разкажа за това иначе ще гръмна! Вчера останахме сами на вилата – аз, дете на една година и куче. Току-що бяхме пристигнали и още не бях съвсем ориентирана в обстановката, но си мислех, че съм обезопасила навсякъде.

И за някакви пет минути какво се случи – стъпи по чорапи в съда с вода за кучето и изтича на улицата в пясъка, беше заловен и чорапите бяха събути. Докато му перях чорапите, докопа шишето си с вода и започна да полива пода в кухнята. Вече се канех да му го взема, но видях, че кучето ближе водата и двамата много се забавляват, а това ми даваше възможност да доизпера чорапите (не ги изхвърлих, защото бяха единствените, които взех със себе си, освен обувките, които детето ми категорично отказваше да обуе).

Обърнах се отново към мивката, но когато след секунди погледнах към малкия той вече беше хвърлил шишето и завираше мокрите си пръстчета в контакта (не знае ли, че не трябва да прави това?). Когато го дръпнах от контакта и подсуших пода, той се заигра с количките си, а аз използвах момента да простра чорапите му. Колко време ми е отнело това? Няколко секунди! Когато се върнах синът ми беше измъкнал зарядното на телефона, подарък от мъжа ми само преди два дни, беше го омотал около врата си и весело го пристягаше, смеейки се на кучето. Взех зарядното и го скрих на надеждно място.

- Хей, разрешено ли ми е поне да отида до тоалетната? Можеш ли да постоиш сам една минута, без да се убиеш?

Как да отидеш на почивка с детето и да останеш жив
- вашите истории

pochivka

Ок, няма да рискуваме. Пуснах в ход универсалното оръжие – филмчетата. Включих лаптопа, пуснах жирафчето Софи и когато се убедих, че синът ми вече е потънал в историята, се скрих зад врата на тоалетната. По дяволите, хартията е свършила. Добре ще ползвам кърпички, все едно в близките 30 часа, никой няма да ми донесе хартия. Излизам от тоалетната и виждам, че детето го няма никъде. Само преди 10 секунди беше зяпнало филмчето. По следите от стъпки разбрах, че се е насочило към спалнята, където бях включила устройството за унищожаване на комари и всякаква друг гад. Светвам лампата точно в момента, в който синът ми, издърпал устройството, се кани да го завре в устата си. Неее! Спри!

- Спри най-сетне! Аз исках само да отида до тоалетна (през последните няколко часа).

Прибирам устройството, прибирам всичко, с което той може да се убие, внимателно оглеждам стаите и кухнята – всичко е покрито. Нищо опасно. Влизам за пореден опит в тоалетната, сядам на тоалетната чиния и чувам рязък удар, писък и плач. Ок, ще се изпикая после, догодина. Втурвам се навън и виждам, че малкият се е подхлъзнал на влажния под, паднал по гръб и си е ударил главата.

20 признака, че заслужавате черен колан по родителство

kolan

Разбирате ли? Това са пет минути от живота на жена с дете и куче. Възможно е, докато четете това, да ви се стори, че вие бихте се справили. Вероятно не бихте оставили зарядното в зоната на достъп и бихте изтрили пода до сухо. Но работата е там, че бях сигурна, че аз самата съм направила това, просто всичко се случи по-бързо, отколкото можете да прочетете. Понякога ви се струва, че с детето сте в паралелни реалности, там където за вас е изминала минута, за него са минали пет. Докато вие отстранявате причините за едната катастрофа, то вече е сътворило още няколко! Може едновременно да маже акото си по стените, да пълзи по стълбите на втория етаж, да събори шкафа или да излее чай върху лаптопа ви, докато междувременно гледа филмче или играе с количките си.

И знаете ли какво? Пиша това не за майките, които ще кажат: „И при мен е същото!“ или пък обратно: „На мен това никога не може да ми се случи!“ (да вървят на май…а си).

Пиша това за татковците, за приятелите и близките на майките, които са по цял ден с малките си деца. Моля ви, ако ме чувате, не оставяйте тези нещастни жени насаме с малките чудовища. Постойте при тях поне за малко, дайте им възможност най-сетне да отидат до тоалетна! И никога не казвайте: „О, той ти е толкова самостоятелен, сега ти е по-лесно, отколкото когато не можеше да върви.“ Не! Категорично не!


Препоръчваме ви още:

За мамнезията и други отклонения

Как да оцелеете след безсънна нощ с бебето

Дали да не тръгна на работа по-рано, за да си почина...

 

Последно променена в Петък, 06 Юли 2018 10:25
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

#thessaloniki #theoldport #justloveit

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на