Смешни страшки и страшни смешки с петли и чистачки

Автор: Мая Цанева

Ако вчера бях пуснала сигнал до 112 за случката, която ще ви разкажа, той щеше да звучи така: "Един едър мъж с петел под мишница ме заплашва на улицата, защото вдигнах чистачките на една кола (не неговата)."

Предупреждавам, текстът е дълъг!

И така, ще започна от по-далече. От няколко месеца създавам неудобство на неправилно паркираните автомобили на тротоара, по който се стига до детската градина и площадка, на която синът ми играе. Пускам редовно сигнали и вече има резултат: след няколко проверки и съставени актове за нарушение, положението се подобри отчасти. Местните нищо-не-правещи и собственици на кафета и магазини ме познават, но никога не са ми казали и една лоша дума. Вероятно ме възприемат като местната активна гражданка. До вчера.

На ъгъла на улицата, така че да запуши достъпа до тротоара на всички, независимо дали са възрастни или деца, беше спрял един джип. Аз му вдигнах чистачките и щом пресякох улицата, от един стар Форд на отсрещния тротоар се надигна мощен вик с думите: "Ей, селянко! Ще те пребия! Ти ли си купувала тия чистачки, че да ги вдигаш!". Аз онемях от изненада. От колата, от мястото на шофьора, излезе едър мъж с потник и... с петел под мишница. Той продължи словесната атака с думи и заплахи, които няма да повторя, защото Фейсбук най-малкото ще ме цензурира, а и аз не желая дори да си ги спомня.

Попитах господина кой му дава право да ме обижда и го предупредих, че ще се обадя на полицията. Всъщност блъфирах, защото бях излязла без телефон, но няколко мъже, сред които познати от градинката наблизо, вече се бяха изправили и следяха отблизо какво се случва. Тогава от колата излезе втори човек със същата осанка. Леко се спекох и помолих един познат татко от градинката да запише номера на автомобила на господина с петела.

Той се намеси и разгони моя агресор, който се запъти с псувни към близкия бар за залагания.

Аз напуснах сцената в лек шок, но запомних номера на колата за всеки случай. По-късно на площадката дойде наш съсед, с когото прекарваме вечерите навън с децата. Той попита съпруга ми дали познава Х. Оказа се, че моят спасител отишъл в бара и сплашил господина с петела. Онзи се оказа местен познайник, който от дете по-скоро лаел, отколкото хапел. Не знам дали това важи и за петела. Та този Х се стреснал и се надявам да не се виждаме скоро.

Разказвам това поради няколко причини:

1. Онлайн, а и лично, да благодаря на мъжете, които се намесиха адекватно и ми помогнаха да се справя в тази ситуация.

2. Да, аз не шофирам, но съм наясно, че в града няма достатъчно места за паркиране. Също така знам, че всички трябва да спазваме законите и най-вече да уважаваме правото на другия да се движи някъде и то безопасно. Затова ще продължа да вдигам чистачки, да пускам сигнали и да лепя стикери на неправилно паркирани коли, особено в близост до болници, училища, детски градини и площадки за игра. Толерантна съм до известна степен към родителите с автомобили сутрин и вечер, но толкова.

3. Да, уплаших се. Не твърдя, че съм смела, нито че съм направила нещо специално. Но човекът с петела не изглеждаше нито разбран, нито миролюбив. Имаше вероятност да пострадам. Агресията на пътя е страшна и не бих искала тази случка да се повтори. Затова, моля ви, движете се разумно, паркирайте по закон и се погрижете за менталното си здраве!

Ку-ку-ригу!


Препоръчваме ви още:

Майката на детската площадка

Криворазбраните правила на пътя

Апатията е новият принцип

Последно променена в Сряда, 13 Юни 2018 14:39
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам