Една жена разплака детето в мен

Автор: Детелина Мирлева

Преди два дни беше празникът на детето. За мен това е специален ден, първо, защото ми е половин имен ден и второ, защото така и не пораснах през всичките си 31 години на този свят. Беше страхотно, отдадох се на всякакви детинщини, забавлявах се и се радвах на децата, които се забавляват наоколо. Но една непозната майка ми удари шумна плесница. Не, не буквално. И все пак...

На една сергия с красоти и сувенири десетгодишно момиченце се взираше в купичка, пълна със сърца от естествени камъни. Майка му го попита дали иска едно и дотук си беше даже трогателно. Все пак тя толкова мило дори не изчака детето да попита дали ще му купи, директно му предложи, искаше да му създаде радост. Погледнах ги с умиление, а в главата ми запрепускаха спомени как и моята майка правеше така, когато прочетеше интерес в очите ми. Секунди по-късно всичко свърши с трясък.

- Това е сто пъти по-хубаво, виж има и розово.-  чух да казва майката.

Детската ръка върна резедавото сърце и посегна към синьо, последва камшик от критика:

- Синьото не е цвят за сърце.

Блясъкът в очите на детето се смени с друг, движенията на пръстчетата в купата се забавиха, станаха по-взискателни и премерени. Така дойде ред на сивото сърце и поредното назидание.

Стана ми тъжно, ядосах се, исках да отида и да ѝ кажа, че е нечестно да предложиш на някого да си избере подаръче и после да не го оставиш сам да направи своя избор, че така се губи смисълът от милия й жест, исках да ѝ кажа толкова неща…

Момичето се отказа и тръгна по улицата, но се спря от думите на майка си:

- Оф, айде идвай и си взимай каквото си искаш, ей така като започнеш да ми се тръшкаш, не мога да те трая направо…

Синьото камъче беше подпряно на ръба на купичката, две пръстчета го прибраха в прегръдката на детското юмруче. Детето в мен се разплака:

- Добре че взе синьото, това е успокояващ цвят.

По-късно си поплаках и аз. Не могат ли майките да погледнат света през очите на децата? Поне от време на време? Трябва ли винаги да налагат своето мнение, своето предпочитание? Нима наистина смятат, че това ги прави по-добри майки, че това е техен дълг?

От името на всички деца по света ви моля, приемете, че децата са отделни личности със собствен вкус и желания. Приемете, че децата правят своите избори и ги уважавайте, защото най-добрият учител е опитът, не майчините препоръки.


Препоръчваме ви още:

Когато стана майка, никога няма да...

И твойта майка също

Каква майка съм - да каже детето

 

 

Последно променена в Понеделник, 04 Юни 2018 11:34
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам