Обесете поета

Автор: Лени Рафаилова

Вчера мрежата изгърмя. И всички чухме как под звученето на кларинета се шепнат предсмъртните, дълбоко лирични, заредени с толкова чиста обич, стихове на Вапцаров. Не само чухме, но и ни ги илюстрираха с баджаци в мрежести чорапи и впити кожени гащи, накратко - с евтино порно. Ама еротика било това. Еротика - дръжки! За еротиката ти трябва стил, усет за тънък детайл. Еротиката е линия, в която съвпадат копнежът на сърдечната област и напълно човешкото желание за близост. В това "нещо", дето търси евтина популярност на базата на скандала, такава еротика няма. Дори и да беше стилно, пак не им е там мястото на стиховете на Вапцаров. Както коментира поетесата Маргарита Петкова в предаване по Нова телевизия, да, има лошо в еротиката, когато тя докосва последните думи на осъдения на смърт.

Иначе момичето Антонина било талантливо момиче. От малка четяла поезия, че и пишела, че и познати поети имала, та и тях непрекъснато четяла. Искало момичето хората да чуят това "култово" произведение на Вапцаров, защото било много хубаво, а пък ние, видиш ли, сме се "обездушили" и тя искала да поправи нещата. Питат я: "Защо пък баш Вапцаров, ами не взехте някой ваш стих?" А талантливото момиче съвсем уверено отговаря, че един вид Вапцаров е велик и тя е прочела де що ред има написан от него. А пък "култовото" "Прощално" ("На жена ми") й е любимо. Много силно стихотворение на един голям поет, писано часове преди "да го обесят в ареста". Толкоз. Че може ли още нещо да кажем. По-добре да затегнем въжето и да се свършва с тая поезия. Както всички разбрахме, няма нарушаване на авторски права, тъй като законът гласи, че авторското право е в сила докато авторът му е жив и 70 години след смъртта му. Тези години вече са изминали, за жалост. Но както и Маргарита Петкова отбеляза, в краткото интервю по темата, тук става дума за морал. Културният човек не би направил това, най-малко би се обърнал към наследниците на автора, показвайки им своя "продукт" и неговата идея. Само че това важи за културния човек, нали? 

Когато бях много малка, май беше в първи клас, от училище ни заведоха в Стрелбището. Рецитирахме стихове. На мен се падна "Прощално". Хлипах, подсмърчах и ми беше страшно. После ни вкараха в коридорите на самото стрелбище. В дъното - мишени. От някаква уредба проехтяха гърмежи. Всички се уплашихме, повечето се разплакаха. Някакво идиотско извращение беше това на тогавашното управление. Прибрах се вкъщи разтреперена и дълго мълчах. Почти си бях глътнала езика от страх. Виждах го тоя Никола, как стои в края на бетонния коридор и ми се струваше, че някак леко се усмихва. Същия ден, когато баща ми си дойде от работа и разбра за станалото, извади отнякъде малка квадратна книга с кафяви корици. "Моторни песни". Първата стихосбирка, която прочетох. Пазя си я и до днес. А стиховете му... те не са забравени, точно както не се забравят и "онзи див копнеж по Филипините", и "едрите звезди над Фамагуста..."!


Препоръчваме ви още: 

За да не видим дъщеря си да търси спонсор

Когато родителите са най-големият враг на децата си

 

Последно променена в Четвъртък, 31 Май 2018 11:12
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

8 часа насаме със себе си

8 часа насаме със себе си

28 Дек, 2018 Възпитание

Пожелайте им лош късмет

Пожелайте им лош късмет

04 Ян, 2019 Образование

Обещайте си

Обещайте си

31 Дек, 2018 Истории

Зодиак 2019

Зодиак 2019

03 Ян, 2019 Забавно

Даровете на родителството

Даровете на родителството

30 Дек, 2018 Отношения

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам