Денят на супер майката

Автор: Каролина Дия 

Човечността ни се вижда най-добре в начина, по който се държим с тези, които се нуждаят от помощ.

Папа Йоан Павел II 

Когато чух за полските майки в парламента, почувствах се длъжна да ги подкрепя. Вече не броя протестите, на които присъствах по този повод. Най-накрая реших, че искам да споделя всичко това и с вас. 

26 май в Полша е хубав празник – ден на майката.

Тази година обаче в Полша празнуваме денят на супер майката – тази, която сега протестира и тази, която само наблюдава протеста, защото не може да участва активно. Такива майки има навсякъде, не само в Полша и България. Но всички заслужават поне това - да ги забележим и да оценим труда им. 

Седнах да пиша този текст и осъзнах, че не намирам думи. Затова реших, че ще споделя с вас това, което казах на един от много протести. 

„Тези майки използват децата си“ – това го видях някъде във фейсбук. За съжаление, даже не се учудих. Такива коментари са ми много познати. 

И аз бях „специално“ дете.

Разбира се, „детска церебрална парализа“ само се нарича „детска“; тя не изчезва, когато навършиш 18 години. Да, аз имах късмет. Движа се самостоятелно, мога да стана тук, мога да говоря. Едновременно съм видяла  достатъчно много, за да разбирам тези, които протестират в парламента. 

Много хора казват, че „тези искат само пари“.

Аз, обаче, съм убедена, че всички хора с увреждания и родителите им с удоволствие биха върнали всички пари, които получават, ако някой щеше да премахне болестта от живота им.

Това не означава, че се оплакваме и че животът ни е жалък. Само няма да ви заблуждавам – никой не се радва, че се е родил с увреждание. Никой не е благодарен за това. Хората с увреждания не се чувстват по-достойни от другите, родителите им не изпълняват никаква свещена мисия. 

Да имаш дете с увреждание или да си такова дете означава да се бориш всеки ден.

Бориш се със системата, търпиш неща, които понякога са просто унизителни, слушаш злобни коментари. Съжалявам, че трябва да го кажа, но често се оказва, че не сме взели един от най-важните изпити в живота ни – по човечност. 

Никой не е виновен за това, че се е родил такъв или онакъв. Това може да се случи на всеки. Не бива да го забравяме. Затова трябва да подкрепяме тези, които се борят за бъдещето на децата си. Да не говорим само за пари. Те са важни, помагат да живеем по-добре, но има още нещо. Има емпатия и солидарност.

Тези неща не се купуват.

Бел.ред. Не само полските супер-майки са в това положение. Снимката на тази статия е от протеста на нашите родители на деца с увреждания. Споделям призива на българските майки, които от три години водят битка за децата си, които остават деца завинаги.

3 ГОДИНИ И 6 ПРОТЕСТА И....НИЩО !!!
А след дебатите в Народното събрание на 23-ти май, когато гласуваха едно огромно нищо, дойде време за крайни мерки и НЯМА ДА СПРЕМ , докато не видим решение,което да ни удовлетворява , защото ни писна СИСТЕМАТА ДА НИ УБИВА !!!
Ще разпънем военна палатка пред Народното събрание точно на Първи юни - деня на детето, защото нашите деца си остават завинаги деца и те заслужават промени, заслужават бъдеще. Борбата ни обаче включва и всички хора с увреждания, които искат да живеят достойно , да се реализират, да работят, да бъдат сред обществото,така както заслужава всеки човек на тази планета.

Може да следвате групата им във фейсбук тук.

Повече за протестите им вижте в статията "Системата ни убива" на Ина Маринова.

Вижте и какво ни разказаха български майки в Германия.

Още от Каролина:

Черните кукумявки, черните шаврантии

Как опозицията стана "диетична вода"

Последно променена в Събота, 26 Май 2018 13:14
Прочетена 2508 пъти
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.

Facebook

My totally cool grandson :) #grandson #babybobby #mamaninja

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на