За думите

Автор: Яна Пеева 

24 май ми е любимият празник.

Дали защото, откакто се помня, с мама и брат ми си купуваме книжки на него, всеки скрил се в любимия си кът на книжарницата. След като си обещаваме да вземем само по една и после се червим на касата, че за пореден път сме се увлекли. Да не се притесните, и на други дати си купуваме книги, това просто ни е денят за книжарница.

Или защото, пак откакто се помня, книги има навсякъде. В спалнята на мама, на купчинки около леглото. В хола, накацали по единствения шкаф. В кухнята, заобиколили подправките. В моята стая и в тази на брат ми - навсякъде, по пианото, на пригодения за библиотека шкаф за обувки, в гардероба ми, на нощното шкафче. Играчките някак винаги ги прибирахме, криехме. Книгите обаче... да се виждат! Един любим цитат имам, написан с перманентен маркер на стената в някогашната ми детска

A room without books is like a body without a soul.

Стая без книги е като тяло без душа.

Може би е, защото думите винаги са ми били слабост. Обичам да мълча, прекалено ценни ми се струват за празни приказки. Не мога да рисувам, да танцувам, да пея, никак ме няма със спорта. Но думите... тях ги чувствам свои. Понякога се замислям колко са красиви някои, как няколко чертички правят буква, тя заедно с още няколко прави дума, а пък думите... те правят всичко. Правят онова “Обичам те”, което казваш на твоя човек вечер преди да заспиш. Онова “Липсваше ми”, когато не си виждал някой много, много любим приятел. Онези “Браво” и “Можеш”, които променят хората и им дават криле.

И, за да не пропусна културата - приятелите ми винаги са били артистични личности. Някак неусетно се заобиколих с такива хора, те ми вдъхват живот и хубавина, и обич. Най-добрите ми приятели имаха група, ходехме по концерти в пробити клубове (от 8, защото все пак бяхме на по 15-16 години). Кумата ми говори (и пише) толкова красиво, че може да накара всеки да се влюби в нея (както я обичам аз) със два параграфа. Хубаво ми е, че тези хора не послушаха никого. Спряха “умното” си образования и в момента свирят джаз в Рим (и на сватбата ми!), организират културни мероприятия, обикалят и вдъхновяват други такива хора да не се отказват. Защото без хубавото на думите и музиката, животът в тъжен и сив.

 

248916 1566324498149 2051954 n

Сашо на концерт по случай 24 май пред НДК.

 

И за да се върна малко в настоящето - днес излязохме аз, Теди и Борис, за да си купим книжки. Докато обикалях, търсейки моята, се разминах с една майка с 3 дечица, която много спокойно обясни на едното си детенце: “Няма да ти купя играчката днес, избери си някоя книжка, която да прочетем заедно, а играчката ще вземем друг път.” Момиченцето си взе “Пипи”, а на мен ми стана топло и хубаво. Борис още не знае, но от този първи негов 24 май, всяка година ще прекарваме колкото време е нужно в някоя книжарница, за да си избере негова книжка.

 

bobi

Борис и първата книжка, която му купихме.

Без думите сме заникъде. Езика го приемаме за даденост, но е толкова вдъхновяващо и толкова силно, че имаме наш собствен, с наши си букви. А дали е красив, зависи как го ползваме - за строене, не за разваляне. Обичайте, така най-лесно се гради!

 

Честит празник на буквите, думите и красотата, която ни носят!

 

Препоръчваме ви още:

5 книги за диалог с тийнейджърите

10-те права на малкия читател

Те четат

Последно променена в Четвъртък, 24 Май 2018 20:41
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Кога да го пратиш при майка му

Кога да го пратиш при майка му

16 Авг, 2018 Отношения

Не ни дават внучето

Не ни дават внучето

16 Авг, 2018 Отношения

Тийнейджърът днес

Тийнейджърът днес

15 Авг, 2018 Възпитание

Добра домакиня или добра майка

Добра домакиня или добра майка

13 Авг, 2018 Възпитание

Мама е сухарка

Мама е сухарка

13 Авг, 2018 Блог

Много „трябва“

Много „трябва“

12 Авг, 2018 Възпитание

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on