История с един строг баща, една опака дъщеря и пъзела на съдбата

Автор: Нора Ардашева

Започнах да пиша тия откровения, защото много обичам да говоря. И понеже близките ми вече не искаха да ме слушат, реших да се прехвърля на вас. Колкото изтърпите, все файда. Нямам никакви амбиции в писането, защото съм си занаятчия. Това поне знам, че го мога. Всъщност аз и занаятчия станах по доста заобиколен път. От ония пътища, по които животът те прекарва, без и през ум да са ти минали като дестинация.

Завърших гимназия, минаха 2 дена и още, дет' се вика, прическата ми не беше се развалила и ей го на, Господарят (татко ми демек) ме вика в покоите си.
Влизам, заставам до вратата и чакам.

- Кажи, Норе, какво си решила да правиш сега?

Ох, аз знам какво искам да правя сега, ама той дали ще разреши, не знам. Започвам отдалеч и се мисля за много находчива:

- Ами, татко, аз довечера съм канена на един рожден ден, ама той, рожденикът, ни покани на дискотека, ама ние сме 30 човека, да знаеш, ама ако може и 10 лева да ми дадеш, защото подаръкът е общ и... ама, татко, аз вече съм голяма, не съм ученичка, пак ли няма да ме пускатеееее...

Баща ми вдига поглед от часовника, който поправя в момента, на окото му светва зловещо лупата, която никой не знае на какъв природен принцип стои закрепена, а в главата ми светва ОНАЯ червена лампа (ГРЕШКА, ГРЕШКА). Усещам, че греша някъде!

- А, и аз точно за това те викам. Тъй като вече си голяма и не си ученичка, моите задължения към теб приключиха, моето момиче. Сега трябва да решиш, работа ли ще започнеш или ще се омъжиш!!!!

Не мога да го виня човека, той пак много ме изтърпя - 18 години. Иска му се вече да ме "издаде", та някой друг да ми бере гайлето.
Всеки знае, че вината и подкупите са лепилото, което държи родители и тийнейджъри заедно поколения наред. Всеки, освен баща ми.
Разбирате, че рожденият ден довечера отпада от дневния ред, а аз вече за живота си се боря:

- Ще уча!

Казвам го, не защото много ми се учи, а за да не е на неговата!

Решено е, ще кандидатствам с литература или друга лаладжийска дисциплина, защото математиката... абе да кажем, че дори таблицата за умножение не научих наизуст. Така и не разбрах, защо ми е тя пък точно в живота. Нищо че имах 5, това само показва колко добра съм в лаладжийството.

Така възможностите се сведоха до две - икономика и педагогика.

Не влязох в нито едно от двете, най-вече защото, за да вземеш изпит, трябва да учиш за него, налЕ?

И слава Богу, защото ако бях станала счетоводителка, щях да се самоубия на първия месец, а ако бях станала детска учителка, тридесетина деца, барабар с родителите, щяха да се самоубият в края на първия срок, ритуално. Ако някой оживееше (евентуално е бил болен при масовата акция) щеше да се превърне в известен масов убиец, останал неразкрит, защото все пак аз съм го учила...

Отново се върнах на изходна позиция - работа или женитба!
Явно нежеланието да се омъжа е било по-голямо от отвращението ми от физическия труд и решавам да работя.

- Искаш ли да те направя часовникарка? - пита Господарят.

В главата ми звънват фанфари, избива ме студена пот, искам да бягам с писък, но проронвам:

- Искам да стана златарка!

И всичко това, само за да не е на неговата. Знаех да сглобявам и разглобявам часовник за време, щеше да ми остави клиентелата си, бизнеса си, но... нито аз, нито сестра ми желаехме да го наследим в професията. Разбирате - за да не стане на неговата! Понятието "строг, но справедлив" беше бледо определение на бащиния ни нрав. Точно тук вече, се включва и майка ми, небезизвестната Нарине, и казва:

- От мен какво се иска?

- Да ме вкараш в "Електрон", да стана златарка!

- Смятай го изпълнено! - отсича.

Е, те точно тогава започнаха теглата на директора Велев. За майка ми всяка стена, която се изправяше пред нея, имаше врата. Невидима врата, която само тя вижда. И която накрая се оказваше, че съществува. Обикновено я отваряше с ритник, но тук ставаше въпрос за фина техника и тя използва китайската капка. Всеки работен ден, тя заставаше в рамката на вратата му с неизменната усмивка и нов довод. Най-печеливш се оказа:

- Другарю Велев, вместо да ходя при 40 светци, аз реших направо при един Господ да дойда (демек при него).

А кажете, кой може да устои на това? Той не можа! А беше комунист. Един ден ме извика и ме заведе в цеха на златарите, където двадесет чифта черни очи се впериха в мен одобрително и вече виждах как съм станала златарка, докато чичо Ерван не каза:

- Момчета, запознайте се с Норчето, на Саркис Мазукян дъщерята.

Тутакси всички си седнаха на столовете и аз видях как и двете опции - работа и женитба - ми се изплъзват едновременно. Какво да правиш, малък град, всички се познаваме, а славата на сприхавия ми баща, беше прекрачила повече граници и от Наполеон. Точно както при неуспеха ми на изпитите и това се оказа късмет, защото представата ми за този занаят включваше мен, облечена, докарана, с безупречен маникюр, широка усмивка, стояща зад щанд, отрупан с невероятни ювелирни произведения (повечето по мой модел, естествено) да ги продавам на възпитани, по същия начин безупречно изглеждащи клиенти.
Да, ама не! Златарството всъщност е леярство, а аз, каквото и да разправям, си бях разглезената принцеса на татко, която леярка няма как да стане!

Гравьорството се появи като опция по-късно, когато аха-аха да приема единствената останала възможност – женитбата. Дори не бях чувала за това. Във Варна беше новост, но и до днес е работата, която ми носи удоволствие и гордост. Добра съм в професията си, с радост бих станала и по-добра, но повече от това накъде?

Съдбата леко нарежда пъзела на живота ни, по най-добрия начин, забелязали ли сте?

Светлина по пътя на всички, които споменах, бяха невероятни личности. Със здрави принципи, правилно подредени приоритети и липса на колебание по отношение на важните неща. Авторитети, оставили следа. И мноооого спомени.

Разстоянието и смъртта не разделят хората, виж безразличието - да. А това бяха хора, към които не можеш да си безразличен!


Препоръчваме ви още:

За начинаещи блогъри

Световете на Аглика

Професията на филмовия преводач

 

Последно променена в Сряда, 23 Май 2018 20:38
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Искам пли плоститулката!

Искам пли плоститулката!

20 Сеп, 2018 Татко Калоян

Майка на деветокласник

Майка на деветокласник

22 Сеп, 2018 Образование

Да ги научим да учат

Да ги научим да учат

18 Сеп, 2018 Възпитание

Колко точно са големи 9-годишните?

Колко точно са големи 9-годишните?

19 Сеп, 2018 Образование

Малкият човек и светът наоколо

Малкият човек и светът наоколо

15 Окт, 2018 Възпитание

У дома

У дома

15 Окт, 2018 Истории

Време назад

Време назад

14 Окт, 2018 Истории

Шерше ла суп

Шерше ла суп

14 Окт, 2018 Забавно

Добра свекърва

Добра свекърва

13 Окт, 2018 Отношения

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам