Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Не искам да забравя

Автор: Преслава Колева

Днес един дребен и незначителен детайл ме накара да се замисля за важните неща от живота. Знаете онази чудесна опция на Фейсбук, която напомня какво сме правили на същия ден преди година/и – дали статус, снимка или друго, което сме споделили в профилите си. Това сигурно е най-любимата ми функция на социалната мрежа – тя се явява своеобразна машина на времето, която ме връща в спомените ми. Прекрасно е, когато видя нещо мило, което разведрява иначе скучния ми офисен ден. За жалост, често споделям частично и криптирано, и понякога какво се е случило дори преди година остава загадка и за мен. Днес Фейсбук ми напомни за мой статус от преди 6 години, в който съм споделила, че имам прекрасен мъж и ми е направил страхотна изненада. Че е такъв, не оспорвам и след 5 години брак. Безкрайно тъжно ми стана, защото колкото и да се опитвах, не успявах да се сетя с какво ме е зарадвал толкова много. Възможно е да е било дребнa изненада, като да се върне вкъщи с любимото ми вино или сладки, или пък да ми е донесъл неочакван подарък. Но ето на, не помня. Било е нещо, което ме е направило щастлива, но дори и споменът за това чувство е забравен, потънал в ежедневието.

Вижте как се получават страхотни

Снимки с телефон

Един от честите съвети на позитивното мислене е да се записват нещата, които са ни зарадвали или за които сме благодарни. Може наглед да е страшно глупаво, но това е дневник на нашите хубави спомени. Винаги може да го отворим и да видим колко неща имаме. Не, не го правя, но след днес се замислих дали да не започна да си записвам онова, което ще искам да си спомням след 5 и след 25 години. В минизатворения форум, в който членувам от години, имаме подобна тема – казва се „Не искам да забравя”. Но дори и виртуално хората сме такива, че не успяваме да се сдържим и тази толкова смислена тема е потънала в забвение, за сметка на по-злободневни.

51681834 l

Казали са хората, че времето лекува и забравяш, но това важи с еднаква сила и за щастието. Но ако неприятните неща искаме да оставим зад гърба си, то е важно да ценим и помним прекрасните моменти. Едва ли ще си направя дневник, в който да отбелязвам всеки ден малките радости, но ще се опитам да записвам онези събития, които се открояват и карат сърцето ми да запърха от вълнение.

Как да съхраним спомените

от детството - 15 идеи

Аз знам, че не искам да забравя малките и големи жестове на любов от любимия, неповторимите моменти от израстването на дъщеря ми, прекрасното време, прекарано с близки и приятели, в което не се е случило нещо значимо, но сме говорили за всичко и нищо. Не бъдат ли скътани тези красиви епизоди, ще се стопят като мъгла и от тях няма да остане дори полъха на спомена. А именно те са онези, които дават смисъл на живота и заради които си заслужава да ставаме всеки ден от леглото и да поемаме по задачи.


Препоръчваме ви още:

Тук и сега

Искам по-често...

Мост от спомени

Последно променена в Сряда, 28 Март 2018 20:50
Прочетена 2942 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Сами пишем себе си

Сами пишем себе си

25 Апр, 2018 Истории

Въпрос на оцеляване

Въпрос на оцеляване

25 Апр, 2018 Здраве

Удобното дете

Удобното дете

25 Апр, 2018 Възпитание

Майката не е само "инкубатор"

Майката не е само "инкубатор"

25 Апр, 2018 Добра форма

Бавачка или баба

Бавачка или баба

25 Апр, 2018 Възпитание

Facebook

Hi, Granny :) #mamaninja #grandson #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on