Любовта няма религия

Автор: Яница Минкова

Имах щастието преди години да се влюбя, да се влюбя до полуда. Да изпитам любов, каквато досега не бях срещала, да бъда уважавана, ценена и обгрижвана не материално, а със сърце и душа. Любов, която за мен отначало беше забранена, която някак родителите ми не ми позволяваха.

Влюбих се в мюсюлманин. Той е твърде различен, не се моли по 5 пъти на ден, яде свинско и животът му по нищо не се различаваше от моя. Бързо след влюбването прекратих нашите взаимоотношения. Моето семейство не го приемаше, приятелите ми бяха шокирани. Срещнахме се отново след месеци. Когато се видяхме, осъзнахме, че просто един без друг не можем. Казах си, че ще се хвърля в дълбокото и ще я изживея тази любов, пък каквото ще да става. След като баща ми го опозна, му се извини и каза „ Аз съм се объркал за теб”. Майка ми призна, че е мислила, че ще се случи същото нещо с мен като в романа „Не без дъщеря ми”.

Днес ние имаме дете, което носи името Мартин и фамилията на баща си. Днес, повече от всякога, ми се набиват на очи всички негативни постове и коментари за деца на смесени бракове. У дома празнуваме всички празници, както християнски, така и мюсюлмански. Днес, повече отвсякога, виждам как някои родители възпитават децата си и се притеснявам за моето. Дали няма да бъде нападано, дали няма да бъде обиждано, дали няма да страда заради това, че майка му се отдаде на любовта, която изцяло я завладя. Ще плаща ли цената на моята любов?!


Препоръчваме ви още:

Истинският

Любовта, която не виждаме

Фейсбук любовна история

Последно променена в Събота, 10 Март 2018 15:59
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам