Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Чужда кръв

Автор: Роси Недялкова

Пиша тези редове като тих шепот, свистящ в притаената ми душа; като крясък, късащ гласните ми струни. Пиша за теб, неспокойна майко, която преди няколко години стискаше в прегръдката си вързопче дългоочакван нов живот, а сега се чудиш, как да го побереш в неспокойното си като птичка в буря сърце.

Да, тя е различна! От почти осем години е моята дъщеричка, моето слънчице, моето вълшебство, моето събуждане и заспиване. Моята обич. Моята гимнастика за 43-годишни майки!


В документите пишеше здраво момиченце, родено от ромска майка, с нормално протекла бременност, нормално раждане, б.о. (без отклонения). Не ме и интересуваше. Аз вече държах в ръцете си моята дъщеря!

След месец започна да криви очичките. 9 диоптъра далекогледство. Най-красивото десетмесечно момиченце с очила!


Проходи. Живак! Капчица малка живак, която премества среднотежки мебели из къщи, отнася всички ъгли на завоите, тича, пада, става… дете! До дълбокото си заспиване в движение. Дете, казвах си… забравила съм, как са били момчетата. Две изгаряния в печка, без звук да издаде. Няколко посещения в спешното с рана на челото, сцепен език, падане по стълбите… дете. Като всички.


Първи клас. В чужда страна, с непознат език, слушан и учен година в детската градина. Седмица, две, три… „Детето ви се справя много зле, госпожо! И това не е заради езика. Никаква концентрация, проблем с фината моторика… иначе е много прилежна, готова да помогне на всички, но… е различна. Има проблем. Трябва да направим нещо. Моля Ви, потърсете помощ! Ние ще се включим също.“

Думи като гръмотевици! Като земетресение в ураган с гръмотевици. И едно майчино сърце, опитващо да направи връзка с разума. Да потърси там отговори, решения…


Първа терапия. Никакъв контрол над ръчичките. Като че за първи път я гледах да прави нещо и да не може да се справи с него. Потърси очите ми, а те едва задържаха, като изкорубена тараба цунамито, което прииждаше.

Месеци терапии, упражнения, рисуване, оцветяване, тичане… и на всяка крачка: „Мамо, обичам те!“, очакващо в болезнена несигурност отговора: „И аз те обичам, мами!“

Вече е на осем. Пише красиво, още брои пръстите си, докато смята. Намръщените човечета в тетрадката за диктовки постепенно започват да се усмихват и да слагат коронки. Утихването преди сън става все по-дълго, крачетата не се търкат едно в друго неспокойно. Морето се успокоява и дори плахо се показва слънце.

Борим се. Тя със своята несигурност, търсеща постоянни доказателства, че ще бъда тук и утре и… винаги. И когато разлее сока върху новата си ризка, и когато от тетрадката ме гледа намръщено човече, и когато страхливо ме разпитва за „онази жена“, и когато… Борим се. Аз със своята несигурност, дали давам всичко, дали някъде по кътчетата на душата ми има още нещо, макар и забравено и прашасало, което мога да дам и ще й е потребно.

Благодарна се моля Богу да я оставя да бъде себе си. Моя, но с чужда кръв, нейната си. До мен, но в своя си път!

Снимка: личен архив

 

Препоръчваме ви още:

Различното не е страшно

Специалната майка на Ния

Ерготерапията – професия от бъдещето

Последно променена в Понеделник, 29 Януари 2018 20:47
Прочетена 9966 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Апелът на една майка

Апелът на една майка

09 Фев, 2018 Здраве

Моля ви, тръгнете си!

Моля ви, тръгнете си!

14 Фев, 2018 Отношения

Мамо, живей си живота!

Мамо, живей си живота!

27 Ян, 2018 Възпитание

Така, както всички мъже правят

Така, както всички мъже правят

03 Фев, 2018 Отношения

Мразя разходките

Мразя разходките

12 Фев, 2018 Забавно

Гавраджии

Гавраджии

23 Фев, 2018 Забавно

Образова ли ни образованието?

Образова ли ни образованието?

23 Фев, 2018 Образование

Какво се чува в Космоса

Какво се чува в Космоса

23 Фев, 2018 Актуално

Ние, несръчните

Ние, несръчните

23 Фев, 2018 Истории

Facebook