Пак заповядай!

Автор: Десислава Вълкова

Появи се в един февруарски ден, от тези зимни дни, в които няма сняг и слънцето се опитва да пробие. 02.02.2017 г., 2:20 ч. Докторката ми каза, че ако успея да го докарам до 2 часа и 22 минути, ме признава. Е, не успях, но все пак двойките преобладават, защото на баща ти му върви все от втория път. Какъв подарък само, и жест от наша страна към него!

Вече сме на прага на втората година на дъщеря ни, а на мен все ми се плаче от умиление и носталгия. Излизаме от бебешкия период, вървим плавно към финала и на кърмаческия, и аз съм със смесени чувства. Хем се радвам, че си възвръщам по малко свободата, хем пък моето бебе вече става момиченце. В един такъв емоционален пристъп на умиление ми нахлува в главата идеята за още едно бебе, но за радост бързо се освестявам. Нали уж ми предстои да дишам по-леко, а и няма да си броя вече глътките вино и да засичам по таблици след колко време ще се разградят всичките изпити 20 ml.

pak4

Преди да я родя, все си казвах, че тя сама ще ме научи как да бъда най-добрата майка за нея, но не осъзнавах как това русо и синеоко човече ще се настани в живота ми по най-естествения начин, а аз ще я кърмя, къпя, преобличам и гушкам, сякаш ми е тринадесетото подред. Родих си най-съобразителното бебе на света. Позволи ми да спя спокойно и непробудно (е, поне до шестия месец), не вдигна температура нито веднъж, а вадеше зъби един след друг. Спести ни и страшният момент с коликите и сякаш се опитваше да преодолява неразположенията си по мъжки - без излишни драми и ревове. Така беше и с раждането - най-еуфоричното преживяване. Кеф голям! Още тогава си помислих, че мога да родя още пет поне!

И сега, покрай вълненията за предстоящия празник, се връщам назад с ясната равносметка, че не би могло да бъде по-съвършено - съвършеният ден, съвършеното раждане, съвършеното бебе и един съвършено спокоен и любящ татко. В деня на изписването, в един кратък миг, в който бяхме останали сами, встрани от радостта и суетата на баби и дядовци, мъжът ми се обърна към мен, държейки купчина от одеяла и космонавти, някъде измежду които спеше спокойно нашата 2.800 кг дъщеря, и ми каза за пореден път:

- Благодаря ти!

- Пак заповядай - отговорих.

- С най-голямо удоволствие - отвърна той. 

 

Препоръчваме ви още: 

Не било чак толкова страшно

Отговорът на вселената

Помощ, ще раждам!

Женските тайни, които обикновено научаваме твърде късно

 

 

Последно променена в Четвъртък, 01 Февруари 2018 22:06
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Да ги научим да учат

Да ги научим да учат

18 Сеп, 2018 Възпитание

Възпитание според зодията

Възпитание според зодията

17 Сеп, 2018 Възпитание

Пред прага на училището

Пред прага на училището

17 Сеп, 2018 Образование

Расте, но не старее

Расте, но не старее

17 Сеп, 2018 Истории

Не искам да съм мечка

Не искам да съм мечка

16 Сеп, 2018 Възпитание

Чао, чао, какиии!

Чао, чао, какиии!

16 Сеп, 2018 Образование

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам