Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Подаръци ще има – за всички от сърце

Автор: Валентина Вълчева

Коледа е! Добре де, мина, но все още е някъде наоколо. Нова година също дойде! Време за нова надежда (не, не се опитвам да правя скрита реклама на едноименния епизод на „Междузвездни войни”). Време да сме малко по-добри. Или поне да се престорим на такива. Според възможностите.

Време е за подаръци.

Честно казано, за мен това, последното, е свързано с леко противоречиви емоции. Никога не мога да измисля подходящ подарък или поне не когато трябва. Обикновено чак след като всичко е свършило, се сещам: „Еййй... Трябваше да му взема еди-какво-си.”

Но пък обичам да получавам, разбира се. Дори и да е само едно шоколадово бонбонче – стига ми. Иначе казано, за мен излишни и/или неподходящи подаръци не съществуват. Ако ще и флекс втора ръка да е. (Ще обясня.)

В това отношение имам чуден пример в лицето на снаха ми. На един 8-и март полюбопитствах какво ѝ е подарил брат ми и тя с щастливо грейнали очи обяви:

- Шмиргел.

Така де. Необходимост. Какво е едно семейство без шмиргел вкъщи!

Ако не ме лъже паметта, за една Коледа беше се сдобила и с телоподаващ апарат. Цял месец стоя насред хола им вместо масичка, докато му намерят място в гаража. Тя иначе е администратор в хотел по принцип.

Та и аз така. Обяснявам за флекса - моят мъж преди ден-два се прибра с нов флекс. Тръгнал да ми избере златни обеци за коледен подарък, обаче видял в заложната къща това почти ново марково бижу на техниката и... Е, как да не го вземеш, бе, мило! Кога друг път ще ти падне такава оферта? А флекс винаги ще ти потрябва, нали?

Всъщност след неотдавнашния ремонт на банята се научих да оценявам по достойнство подобни джаджи.

Между другото, имам нужда и от бормашина, че един гоблен чака втори месец да го окача на стената. Стискам палци някой да се сети за рождения ми ден.

Признавам си, само децата са ми проблем. Имат играчки като за две детски градини и вече се изчерпвам откъм идеи. На дрехи, естествено, не се радват, а за книги са още малки. Опитах де – да не си помислите, че съм изневерила на себе си – обаче вместо да ги разгледат поне, те ги изядоха.

Така че тази година големият се сдоби с новичко укулеле. Другият възможен и много желан от него подарък беше комплект барабани, но все си мисля, че съседите ни си имат достатъчно други проблеми. Малкият е още по-лесен – от три дни е най-щастливия човек на земята, защото откри стара купчина вестници, които съм заделила за камината. Едва ли някога някой друг е изпитвал по-голяма наслада от прелистването, късането и мачкането на вестници. Какво повече му трябва на човек!

Честно казано, тази година най-готиният подарък всъщност май е фактът, че всички сме здрави за празниците, в това число и котките. Обикновено нямам такъв късмет и все някой е с температура, сополи, пневмония, бронхит, ротавирус или някоя друга подобна екстра. Или аз – с асматичен пристъп, ако намеря време, покрай болежките на останалите. Все още си спомням миналата Нова година, която вместо с шампанско, се наложи да я посрещам с „Панадол”, оцетени компреси и капки за нос. Съгласете се, че при това положение флексът си е направо супер!

А когато преживееш нещо такова, започваш да оценяваш малките подаръци на Съдбата. Например възможността да се измъкнеш от домашната лудница за час-два на кафе. БЕЗ компания, ако не се брои лаптопа. Повярвайте ми, безценно е! Ако пък успееш и да проведеш една съкратена версия на шопинг-терапия, вече можеш да се броиш за богопомазан. В такива моменти обикновено си спомням за един приятел – китарист, който преди двайсет години ми каза, че „понякога и тишината е музика”. Тогава изобщо не стоплих какво има предвид, но сега... Сега тишината е сред любимите ми евъргрийни, ако мога така да се изразя. Сред любимите подаръци също, но на този етап не мога дори тайничко да се надявам, че ще го получа скоро.

Всъщност... дано не го получа скоро! Преди три-четири месеца с мъжа ми успяхме да командироваме децата при баба и дядо и да си организираме импровизирана тридневна обиколка из родния Северозапад – Магурата, Белоградчишките скали, Изворския манастир. Първата нощ заспахме в хотела като посечени дето се вика. Втората обаче я изкарахме ококорени срещу тавана в разговори за децата.

Та толкова за подаръците. Понякога един флекс е за предпочитане пред златни обеци, особено ако планирате ремонт със собствени сили. Не е лошо да го имате предвид.

А рожденият ми ден е в началото на февруари.

Бормашина. О`кей?

 

Скоро ще правите ли ремонт? Вижте как се случват нещата  у едно средностатистическо българско семейство.

Препоръчваме ви още: 

Апъл и бокс

За какво й е на госпожата книга?

Този надут декември!

Каквото сам си направиш и Дядо Коледа не може да ти причини

 

Последно променена в Вторник, 02 Януари 2018 13:45
Прочетена 2768 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook