Автор: Валентина Вълчева

Аз пак за книжките...
Какво да се прави! Професионално изкривяване. Който иска, ще ме изтърпи. Който не - здраве да е.

Та за книжките.

Коледа упорито приближава. За едни – повод за радост и надежди, за други – пореден повод да проклинат търговците-кръвопийци, които използват всеки удобен момент да надуват цените, защото „ден година храни”. Типично нашенска, мила, родна картинка.

И така, време е за подаръци. Ние с колежките, противно на очакванията за библиотекарки (знаете клишето – стара мома, демоде, кисела, саможива, презираща всичко живо и мъртво извън стените на библиотеката), сме предимно млади майки с деца в предучилищна и начална училищна възраст. Време, в което (ясно е) все още се опитваме да вкараме в някакви релси хлапетата. И в това си начинание сме рамо до рамо с учителите в детските градини и училищата. И в професионален, и в личен план. Неизбежно е. Освен за коледни подаръци на децата, добили сме навик да мислим и за такива за „госпожите”. Защото жените си го заслужават и още как!

По този повод моя колежка поставя въпроса пред останалите родители на деца от класа на нейното. Мнението е категорично – „подаръци ще има за всички от сърце", дето се вика, т.е. за класната. И тук изниква Проблемът. Какъв да е подаръкът.

Ясно е, двайсет жени – двайсет мнения. Никакъв шанс за консенсус. В такива ситуации по-умните обикновено дават шанс на останалите, които нямат кой знае какви други поводи да блеснат с ум, идеи и инициатива. И се започва едно мислене. Гримове някакви маркови ли да са, дреха ли някоя по-шик, сувенир ли някакъв, дето за нищо няма да им послужи, ама ще си прашасва някъде за спомен...

Колежката – нали е библиотекарка, решава да се обади:

- А защо не купим книга?

Не знам какво е очаквала.

Във всеки случай следва пълен ступор и шок. Реакции от типа „тази май не е в ред”: „Книжкааааа?!?!?! Че за какво ѝ е на госпожата книга? Нали подаръкът трябва да е нещо, дето ще я зарадва? Каква книга, какви пет лева?!“ (Цитирам съвсем точно – не се надявайте да преувеличавам!)

Сещате се.

Добре. Признавам – повечето отдавна сме „в бизнеса”. Нормално е да имаме някакви леко изкривени представи за света, деформирани от четене и илюзии за колективното IQ. Обаче!
Обаче!

Извинявайте, ама откога един комплект гримове стана по-ценен подарък от книга? И не, не говоря за коя да е книга. Знаем, на пазара е пълно с „плява”, която издателства и графомани бълват на килограм ежедневно. Разбира се, че никой няма да тръгне да подарява пълен набор от ревливи любовни истории. Говоря за истинска стойностна книга. Такава, каквато не всеки има възможността да си купи.

Или дреха?

Да, живеем във време, в което понякога и това е трудно да си позволиш. Но все пак!

Не знам. Може и да не съм права. Може би е напълно в реда на нещата една книга да се котира по-ниско от гореизброените придобивки. Може би е наивно да си мисля, че докато парцалки и парфюми са ни мечтаните подаръци за Коледа, няма добри изгледи за нас като хора. Не като нация и народ, а като хора.

Все още не е отшумяла вълната от възмущение покрай изказването на проф. Иво Христов, че 80 % от българите са дебили. Ами извинявайте, ама... в ситуации като тази си мисля, че дори е оптимист. (И нека лично засегнатите да гракнат СЕГА!!!) Най-малко, защото в миналото са умирали хора, за да можем ние днес да имаме правото и възможността за образование. Да се учим на четмо и писмо. Не са умирали за правото да се гримираме и да си носим новите дрехи. И за сувенири не са умирали – повярвайте ми.

И друго бих добавила към процентите на Иво Христов. Ако пък не ми вярвате, просто си направете труда един ден, само един ден, да се поразходите из социалните мрежи и да видите какъв е процентът на красиво гримираните, облечени по последна мода жени, които на двайсет и кусур години продължават упорито да пишат „НОЙ”, „майчЕнски”, „деЦки”, „сигОрно”, „претенциЙ” и прочее, оправдавайки откровената си неграмотност с клавиатурата на телефона. Сигурна съм, че и те повече биха се зарадвали за Коледа на парцалче от мола, на престъпно скъпарска дамска чанта или евентуално на комплект бойни цветове от еди-коя-си марка.

То и аз бих. Ама би ме било срам, ако дори пред себе си някой път си кажа: „Каквооо?!?!?! Книжка?!?!?! Стига бе! Толкова ли не можа да ми избереш едно червилце?!” Или поне би ме било срам, ако преди това не съм сигурна, че знам къде се пише „Й” и къде „И”. Пунктуацията кучета я яли!

Ама все пак, когато избирате подаръци за Коледа, сещайте се, че не е все едно - „Люшкате ли бебетата, за да заспят?” и „Luskate li bebetata da spat?”. (Извадено 1:1 от една „майчЕнска” група.) Да не питам за „Пенка отиде на къра”... превода на шльокавица си го направете сами, че мен ме е срам! Парфюмът, колкото и да е скъп, не може да прикрие миризмата на неграмотност и невежество. Нито пък ще ги прикриете в рокля „на принцеса”.

И една думичка от мен, Мария, накрая. Нашите госпожи също ще получат книжки за Коледа. Книжките не са срамен подарък нито за Коледа, нито за рожден ден, нито за какъвто и да е повод. И не са "беден" подарък. Книжките са прекрасен, стойностен подарък. Наричам ги "цветя за душата".

Препоръчваме ви още:

Из групите на майките

Какво научих от майките на София?

Какво научих от фейсбук

За да не видим дъщеря си да търси спонсор

Те четат