Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Вие също

Автор: Каролина Дия

Добре, вече знаете, че съм вещица. Затова няма да ви казвам колко съм мила и какво ми харесва. Днес ще ви разкажа за това, което МРАЗЯ.

В момента мразя националните празници. Глупавите лозунги за „бяла Европа” и „Господ”. Така наречените „патриоти”. Героите, които искат да ме спасят от украинците/бежанците/не знам какво си там още.

Мен не ме е страх от украинците и бежанците. Мен ме е страх от вас, скъпи „патриоти”, герои и спасители!

Вие ме наричате „черната шафрантия”, „убиец” и „това, което никой не иска да чука”, защото държа на правото си на избор и имам смелост да протестирам.

Вие ми казвате, че „сама съм си го търсила”, когато ви разказвам, че за малко не станах жертва на изнасилване.

Вие твърдите, че нямам чувство за хумор, защото се обидих след коментара: „Как щях да те чукам, ако бях по-млад!”.

Вие се „шегувате”, че не мога да стана жертва на сексуално насилие, защото съм прекалено грозна.

Вие казвате, че такова нещо като "сексуален тормоз" в Полша не съществува, защото сме консервативна държава.

Вие наричате жените „курви” просто така и не ви е срам.

Вие нямате готовност да обсъждате сериозни проблеми, защото е по-лесно да обидиш „една глупава феминистка, която пак преувеличава”.

Вие се отнасяте пренебрежително към всички, които имаха смелост да признаят, че са станали жертви на сексуален тормоз.

Всичко това не го правят украинците, бежанците или някакви зелени човечета. Това го правите вие – „истинските поляци”, патриоти, рицари и спасители.

Не си мислете, че пиша всичко това с голямо удоволствие. Напротив – пиша го със насълзени очи. Разочаровах се.

Разочаровах се от тези, които се смятат за интелигентни, а всъщност повтарят стереотипи. От нашия „елит”. От част на полските феминистки, които много крещят, но всъщност мерят с двоен аршин.

#MeToo в Полша предизвика много разправии, но какви? За „някакви там феминистки”. Тези, които на 11 ноември „честваха” Деня на независимостта с лозунги като „бяла Европа” и „искаме Господ”, все още се заблуждават. От друга страна, тези, които се смятат за много свестни, или не правят нищо или казват едно, а правят друго.

Докога така?

 

Препоръчваме ви още: 

Харви Уейнстийн по български

Черните кукумявки, черните шафрантии

Безумието в Полша

Докога така

Последно променена в Вторник, 05 Декември 2017 13:04
Прочетена 1280 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook