Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Моето писмо до Дядо Коледа

Автор: Мария Пеева

Коледа наближава и ще ме връхлети като лавина, нищо че още се разсейвам с украсата и отлагам пазаруването на подаръци. Няма измъкване от Коледа, питайте Джон Гришам, ако не ми вярвате. Нали неговият г-н Кранк се опита една година да отложи Коледата, да пропусне целия комерс и лудницата, и да избяга с жена си на круиз. И не само всички приятели и съседи го намразиха, ами за капак и дъщеря му реши да се прибере, и трябваше спешно да спасява положението. Та от самия Джон Гришам знам, че бягане от Коледа няма, затова смирено навеждам глава и правя каквото трябва, така че всички да са доволни.

Добре де, няма да се правя на интересна. Истината е, че всъщност обичам Коледата. Ако трябва да напиша личната ми класация на празниците, май Коледа държи първенството. На Коледа се оженихме с моя Иван, на Коледа се събира цялото семейство, дори и тези, които са хванали пътя по света. На Коледа правя прословутата баклава (и вече много внимавам никой да не стъпи в нея). И подаръците, да не забравяме подаръците. Радостта да избираш, щастието да подаряваш и разбира се, удоволствието да получаваш. Подаръците са важна част от Коледа и всички го знаем, колкото и да се тръшкаме, че много е комерсиализиран празникът. Междувременно момчетата си шушукат нещо и пишат едни фермани до Дядо Коледа. На големите им е ясно, че не Дядо Коледа носи подаръците, ама какво пък, защо да не напишат писмото - хем да има черно на бяло какво са си пожелали, за да не стане някоя беля. Примерно - ти си пожелаеш кученце, пък дядо Коледа вземе, че ти донесе братче. Стават и такива грешки, поне в нашето семейство са се случвали. Та затова момчетата старателно и прилежно всяка година си пишат писмата до Дядо Коледа, а баща им въздиша. Ами… нали го знаете този виц?

Защо Коледа е като всеки друг работен ден в офиса? Защото ти вършиш цялата работа, а дебелият с костюма обира лаврите. Баш така си е, питайте татковците, ако не ми вярвате. И мамите, и бабите, и дядовците.

В тази връзка, реших и аз да седна веднъж да напиша едно писмо до дядо Коледа, за да се знае и моите желания какви са, пък ако вземе и да ги изпълни, още по-добре. Обаче това писмо няма да е “казвам ти, Дядо Коледа, а ти се сещай, Ванка”. Това ще е истинско писмо с нещата, които бих си пожелала, ако действително Дядо Коледа носеше подаръците.

Какво искам най-много? Ами, искам да сме здрави, то е ясно. Но здравето го дава един друг образ от оня свят, незримия, дето само вярваме и се надяваме, че съществува. Затова здравето няма да го пишем в писмото до Дядо Коледа, ами ще го оставим на по-висшата инстанция. Йерархията не бива да се нарушава все пак.

Да видим сега по-простичките неща, материалните, както се казва. Нова къща определено не искам. 13 пъти сме се местили, та знам какво чудо е. Изобщо не ми е притрябвало да си го причинявам. Виж едно ремонтче може да спретнем на старата, че кучетата доста я опоскаха и препикаха. Въпросът е дали ремонтът няма да ги вдъхнови за нови подвизи. Абе, я по-добре да не пиша за къщи и ремонти в писмото до Дядо Коледа, че ще взема беля да си отворя.

Кола искам ли? Тази моята ми е много вярна дружка вече десет години, тъкмо съм й свикнала и на номерата, и на габаритите. Че в началото ми идваше големичка и като я паркирах, все преподреждах съседите. Обаче пък толкова ми е удобна - като напазарувам за цялата фамилия, всичко се побира в багажника, че и място за бебешка количка остава. Пък януари нали пак ще има бебе в семейството, та големият багажник ще е от полза. Отпада и колата. Ще я мислим по-натам.

Някое бижу по-така? Не, благодаря. Моите момчета ми подаряват всяка година на рождения ден, та няма нужда и дядо Коледа да ми носи. Веднъж много ме трогнаха, бяха се комбинирали и четиримата, и ми купили колие с лилав камък, голяма красота. То пък взе, че изчезна някъде, а ние помислихме, че кучетата са го изяли. Но се намери на друго място, не толкова миризливо, та още си го нося.

Дрехи, обувки, чанти? Е, парцалки и аксесоари не искам от Дядо Коледа. Като му гледам стила и вкуса, ако опра дотам дядо Коледа да ми избира дрехите и обувките, лоша работа. А и вече си имам червено палто, само където не е от Дядо Коледа, а от мола.

Книги? Книги ми подаряват приятелите. А обичам и сама да си ги избирам. Друго си е да отидеш в книжарницата и да заровиш нос между страниците, да вдъхнеш това ухание на прясно отпечатана хартия… Освен това Ванката взе да ми се кара вече, че прекалено много чета. “Меро”, вика ми, “нали го знаеш оня виц? Чукча вече не читател. Чукча - писател”. Не, и книгите отпадат.

Е, хубава работа, какво стана сега? Дядо ти Коледа накрая ще се обиди. Май пак ще трябва да се върна на нематериалните подаръци. Сещам се за един, който за разлика от здравето, е съвсем в неговата компетенция. Да, измислих какво ще напиша в моето съвсем кратко писъмце.

Мили Дядо Коледа,

Знам, че хората като мен, които доста са поживели и не малко им е минало през главата, отдавна вече не вярват, че те има. Аз обаче съм в друг филм. Абсолютно съм сигурна, че съществуваш и ще ти кажа защо. Защото толкова много сладки хлапета по целия свят вярват в теб. Хич да не съществуваш, само фактът, че толкова народ ти е повярвал и те чака с нетърпение всяка Коледа, ще те направи истински. Освен това си голям симпатяга и правиш света малко по-приятно място за живеене, затова не знам кому е притрябвало да те опровергава. Не и на мен. Предпочитам да вярвам, че си съвсем, съвсем реален, също както и много други прекрасни неща, които не можем да видим с очи и да докоснем с ръка, но това не ги прави несъществуващи. Като любовта например, или краят на вселената, или Господ, или милостта, или надеждата, или ангелите, или късметът.

И тъй като в нашето детство не беше модерно да ти пишем писма, това май е първото ми писъмце за теб. Дълго обмислях какво да си пожелая. Исках да е нещо, което наистина ми е на сърце и в същото време няма да те затрудни прекомерно. Знам, че ти е натоварено по това време на годината.

Е, измислих го. Знам какво искам и на всичкото отгоре ти е съвсем по силите. Даже може да се каже, че това е нещото, което правиш най-добре. Това ти е занаятът, един вид. Искам да ни донесеш радост, смях и настроение. Много, много веселба на цялото ми семейство. Искам всички да се съберем, до един, от най-големия до най-малкия, и да забравим, че сме уморени, че времето за сън все не стига, че родителите ни са болни, че имаме дребни и големи грижи, че понякога се дъним в училище, че Боби от градинката има по-голям камион, че Крис от шести клас ни обижда, че Хелена май си има друго гадже, че може да се наложи да отложим сесията, че конкуренцията ни играе мръсно, че сметките не винаги излизат, че имаме тайни тревоги, смътни угризения, болни бъбреци, несбъднати мечти, объркани планове, бримка на любимия чорапогащник и спотаени обиди. Искам очите на децата да греят, искам тяхното щастие да се отразява в нас и да се връща обратно, и отново, и отново, като в един от онези извънземни ускорители на частици, да нараства все повече и повече, и да ни зареди за много време занапред, ама така хубаво да ни бустне, че да стигне чак до следващата Коледа. Искам да се съберем всичките, роднини и приятели, малки и големи, млади и стари, и да си припомняме старите и новите ни смешни истории, да си говорим глупости, да пием вино, да се закачаме, сръчкваме и смеем на глас, може би да изгледаме някой любим коледен филм, после да излезем да си кажем наздраве със съседите, и изобщо да си изкараме една наистина весела и безгрижна Коледа. Всички заедно, с радост и смях, в очакване на малкото ни януарско човече. Защото това май е най-важното на празника, а и не само - да сме заедно, да се обичаме, да ни е пълна душата. Ако може и кучетата да не бягат като миналата година, ще съм ти особено благодарна.

Разбра ли, дядо Коледа? Искам хо-хо-хо. Само гледай да е в промишлени количества, че и ние не сме малко народ. И ти заповядай. Ще те почерпя баница и вино, ако не държиш чак толкова на млякото и бисквитките. То и мляко и бисквитки винаги се намират у дома, така че няма да се разкараш нахалост.

Това искам за тази Коледа. Досега си ми го носил и без да те моля специално, гледай да не се изложиш и тази година.

Твоя Мария.

***************

Последно променена в Неделя, 03 Декември 2017 21:20
Прочетена 9021 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook