Таткото на Тони

Ако бащата на сина ми пишеше истории

Автор: Цветелина Цекова

 

Преди седмица Цвети ми се обади да ме уведоми, че Тони има тържество в градината на тема "Денят на бащата".
Осъзнах колко е важно да присъствам и го набих в съзнанието си като пирон в дървена дъска. После забравих. За малко де, от работа. Няма значение, тя се постара да ми го напомня с смс-и, телеграми, пощенски гълъби, телефонни обаждания и имейли милион пъти. Не мога да разбера, за толкова ли смотан ме мисли?
И ето, настъпи ДЕНЯТ. Нямаше да разбера, че е настъпил, ако телефонът ми не беше звъннал в 6:02 часа сутринта. Вдигам го, а очите ми са като смачкани от кон донъти:

- Ало...
- ДНЕС Е ТЪРЖЕСТВОТО! В ПЕТБЕЗДЕСЕТ ДА СИ ТАМ! АКО ЗАКЪСНЕЕШ, ЩЕ ТЕ БЛОКИРАМ И НЯМА ДА ТИ ВДИГАМ ПОНЕ 11 ДНИ!
- Да, добре! В ДЕСЕТБЕЗПЕТ съм там! Би ли се успокоила, за Бога? Звучиш като превъзбудена пуйка.

След това от слушалката се изля истинска пуешка реч с истерични нотки. От телефона ми дори паднаха няколко перца, които си сложих за спомен на нощното шкафче. После се запътих към банята, спъвайки се в чорап. Да, до ден днешен се питам как е възможно. Мисля да пратя казуса на учените в БАН. Пуешката реч още ми звучеше в мозъка и получавах мозъчна скомина. Затова си изключих телефона. С нейните камъни - в нейната градина. Градина.

Камъни. Градина.
ААААААА, да! Днес е тържеството в градината.
Цял ден обикалям с тази мисъл в главата си. Устоях да не си включа телефона, само заради удовлетворението от мисълта как Цвети се върти като биполярен пумпал цял ден и от очите й излизат светкавици. Хахах, много е нелепа, когато е ядосана. Прилича на малко ядосано тролче. На дете в бебешки пубертет.

Дете.
А, тържеството! Без телефон се оказа невъзможно да съм в час с часа. Намирам клета баба до павилиончето за вестници. Оказва се, че е ЧЕТИРИИПОЛОВИНА.
Сърдечен пристъп. Кръвното ми скача толкова, че го губя изцяло. Качвам се на космическа ракета и някак успявам да стигна в ПЕТБЕЗТРИ. Цвети е пред градината и обикаля като лъв, пленен от вегани. Решавам да се държа на положение и профучавам покрай нея, с надеждата да не ме види. Малко глупаво от моя страна, имайки предвид, че съм два метра и мязам на статуята на Ботев в центъра на Враца. Усещам брадва, сатър, няколко куршума и чувам женски писък, но продължавам да вървя, оставяйки кървава диря след себе си.

Ето го и Тони! Вижда ме и се затичва към мен като малко паленце, попаднало в рая на кокалите. Прегръщам го. Всички бащи са там.
Тържеството е прекрасно. Той знаел да рецитира стихчета! Пее песни! Дава ми медальон "Аз обичам тати".
Без да се усетя, адамовата ми ябълка започва да се тресе като земетресението в Своге и едната ми буза се намокря.
Толкова съм горд и обичащ в този момент.
Как съм си помислил, че съществува ангажимент, по-важен от този момент?
Излизаме. Трябва да го обуя. Отварям някакъв скрин, в който има 8467 обувки. Взимам едни. Някакво хлапе започва да крещи като бабичка с открадната чанта. Явно съм взел неговите обувки. Взимам други. Стават на Тони.

Тръгваме си.
Заведох го на майка му, която вече изглеждаше като щастлива пуйка. Оказа се, че съм го прибрал с чужди обувки.
Оправих и това и се запътих към вкъщи.
Включих си телефона.
Искам да знам дали е заспал спокойно.
Разбрах, че цяла вечер е разказвал за тържеството и за мен.
Бил щастлив.
И аз съм, почти.

Препоръчваме ви още:

Как се прави свирка - само за мами с чисто подсъзнание
Момичето на тати

Татко е машина
Вълненията на един бъдещ бащаК

Последно променена в Понеделник, 13 Ноември 2017 09:37
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

#thessaloniki #theoldport #justloveit

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на