Докога така

28 години минаха от 10 ноември.

Помните ли тази дата? Аз бях на шестнайсет.

Не мислех да пиша нищо по въпроса, защото знаете, с политика не се занимавам. Но днес се случи нещо, което ме боде цял ден и не мога да го удавя с втора чаша вино. Тази вечер с Иван седнахме да си побъбрим като всяка вечер, но темата се отклони към днешната дата преди почти 30 години, когато бяхме толкова млади и възторжени, и толкова наивно уверени, че ни очаква прекрасно бъдеще в една съвсем нова държава.

Ще бъда честна с вас. “Прекрасното бъдеще” си го сбъднахме. И за нас двамата, и за четирите ни деца, и за възрастните ни родители. Успяхме някак. С много работа и с малко късмет. Държавата няма грам заслуга за това. Но ми се иска да имаше, защото в същата тази държава освен нас живеят още милиони хора, които нямат прекрасно настояще. И което е по-лошо - нямат и надежди за бъдеще. А можеше да не е така.

 

В таксито днес попаднах на разговорлив шофьор. Симпатичен младеж, напомни ми големия ми син, едричък един такъв, с черна тениска, брадат, усмихнат. Каза ми, че цяла нощ е бил на смяна, ама нямало много работа. И затова останал до обяд, че трябва да плати таксата за детската градина, иначе няма да вземат детето в понеделник. Не се оплакваше, констатира факт. Каза още, че онзи ден возил някакъв “голем пич”, който за сметка 14 лв му дал две двайсетачки. “Ама имаше много у него, в едно пликче ги носеше, поне 2000”, каза момчето. “Глей къв човек. Има за него, ама и дава. Казвам ти, в България има много богати хора, много богати. Ама да са 500 човека. Другите сме глад и мизерия, сестро, и всеки дърпа към себе си. За кво са им тия пари, нема в гроба да ги носят.”

 

Та, ето за това момче исках да ви кажа. Набор е на 10 ноември. И на нашите надежди. Не успяхме да оправим света за него. Спасихме се поединично. Някои в чужбина, някои тук. Не искам някакви призиви да отправям, нито политически лозунги.

Ама да вземем да я оправим тая държава вече, мама му стара. Не искам чудеса. Искам нормалните, работещи хора да могат да си плащат тока и да не работят по две смени, щото не им стигат парите за детската градина. Искам, който реши да остане тук, да не се псува после за глупостта. Искам политиците да имат малко свян пред хората. Ей такива неща искам. Простички неща. 

 

28 години са си повече от половин комунизъм. Хайде стига вече оправдания. Докога така?

Последно променена в Петък, 10 Ноември 2017 23:58
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Искам пли плоститулката!

Искам пли плоститулката!

20 Сеп, 2018 Татко Калоян

Майка на деветокласник

Майка на деветокласник

22 Сеп, 2018 Образование

Колко точно са големи 9-годишните?

Колко точно са големи 9-годишните?

19 Сеп, 2018 Образование

Да ги научим да учат

Да ги научим да учат

18 Сеп, 2018 Възпитание

Красиви хора

Красиви хора

17 Окт, 2018 Истории

Хазарт

Хазарт

17 Окт, 2018 Истории

Ева на третия етаж

Ева на третия етаж

17 Окт, 2018 Истории

Къде живееш?

Къде живееш?

16 Окт, 2018 Истории

Малкият човек и светът наоколо

Малкият човек и светът наоколо

15 Окт, 2018 Възпитание

У дома

У дома

15 Окт, 2018 Истории

Време назад

Време назад

14 Окт, 2018 Истории

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам