Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Докога така

28 години минаха от 10 ноември.

Помните ли тази дата? Аз бях на шестнайсет.

Не мислех да пиша нищо по въпроса, защото знаете, с политика не се занимавам. Но днес се случи нещо, което ме боде цял ден и не мога да го удавя с втора чаша вино. Тази вечер с Иван седнахме да си побъбрим като всяка вечер, но темата се отклони към днешната дата преди почти 30 години, когато бяхме толкова млади и възторжени, и толкова наивно уверени, че ни очаква прекрасно бъдеще в една съвсем нова държава.

Ще бъда честна с вас. “Прекрасното бъдеще” си го сбъднахме. И за нас двамата, и за четирите ни деца, и за възрастните ни родители. Успяхме някак. С много работа и с малко късмет. Държавата няма грам заслуга за това. Но ми се иска да имаше, защото в същата тази държава освен нас живеят още милиони хора, които нямат прекрасно настояще. И което е по-лошо - нямат и надежди за бъдеще. А можеше да не е така.

 

В таксито днес попаднах на разговорлив шофьор. Симпатичен младеж, напомни ми големия ми син, едричък един такъв, с черна тениска, брадат, усмихнат. Каза ми, че цяла нощ е бил на смяна, ама нямало много работа. И затова останал до обяд, че трябва да плати таксата за детската градина, иначе няма да вземат детето в понеделник. Не се оплакваше, констатира факт. Каза още, че онзи ден возил някакъв “голем пич”, който за сметка 14 лв му дал две двайсетачки. “Ама имаше много у него, в едно пликче ги носеше, поне 2000”, каза момчето. “Глей къв човек. Има за него, ама и дава. Казвам ти, в България има много богати хора, много богати. Ама да са 500 човека. Другите сме глад и мизерия, сестро, и всеки дърпа към себе си. За кво са им тия пари, нема в гроба да ги носят.”

 

Та, ето за това момче исках да ви кажа. Набор е на 10 ноември. И на нашите надежди. Не успяхме да оправим света за него. Спасихме се поединично. Някои в чужбина, някои тук. Не искам някакви призиви да отправям, нито политически лозунги.

Ама да вземем да я оправим тая държава вече, мама му стара. Не искам чудеса. Искам нормалните, работещи хора да могат да си плащат тока и да не работят по две смени, щото не им стигат парите за детската градина. Искам, който реши да остане тук, да не се псува после за глупостта. Искам политиците да имат малко свян пред хората. Ей такива неща искам. Простички неща. 

 

28 години са си повече от половин комунизъм. Хайде стига вече оправдания. Докога така?

Последно променена в Петък, 10 Ноември 2017 23:58
Прочетена 18797 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook