"Жена ми ме бие"

Автор: Ина Зарева

- Ще стигнем бързо – увери ме таксиметровият шофьор и потегли.

Не обичам да закъснявам, а задръстванията стават все по-непредвидимо кошмарни. Единствената утеха е, че шофьорът също не обича да виси по светофари и ще заобиколим дългите редици коли. Разпръснала съм документи на цялата задна седалка, за да ги прегледам и подредя за последно. Още едно предимство да не шофирам в момента.

Телефонът на таксиджията звъни, той си извинява, че трябва да вдигне:

- Колегата. Цяла сутрин го издирвам.

Разговорът е кратък, но привлича вниманието ми:

- Пак ли, бе пич? Айде стегни се вече! Добре, ще взема и другата смяна, ама не може така.

Не знам дали любопитството ми се е изписало на лицето, но таксиджията поклаща глава, поглежда ме в огледалото и през смях, но и със неприкрито състрадание ми казва:

- Жена му го бие.

Не успявам да сдържа смеха си:

- Така ли се измъква от работа?

- Не, наистина го бие – вече със сериозен тон говори мъжът - В началото се криеше, идваше с едни слънчеви очила, целият посинен. Все казваше, че е паднал и сам се е ударил. Накрая призна. Питам го защо търпи, а той: „Ми две деца имаме, а и къде да отида...“ И търпи.

Засрамена съм от смеха си отпреди малко. Рядко ми се случва да не знам какво да кажа, но сега мълча и рея поглед сред хората по улиците. Опитвам си да си представя как изглежда жената – насилник. Дали е груба и недодялана или пък е преуспяваща и фина дама, за която никой не би допуснал подобно нещо. А съпругът – жертва? Мухльо и неудачник или хрисим и благ човек, който изгаря от срам и унижение?

 Прочетете Аз, жертвата


Отдава ни се лесно да лепим етикети, да обобщаваме и генерализираме. Когато чуем „домашно насилие“ винаги си представяме крехката жена - жертва на арогантен мъж. Когато съпругът е насилник, това буди вълна от гняв и непримиримост, когато е жена – се смеем и не го приемаме сериозно. 
Според проучване от миналата година, една четвърт от анкетираните мъже се определят като жертви на домашно насилие. За тях обаче не се говори, не са изградени кризисни центрове, те не получават каквато и да било подкрепа. Причините, които най-често предизвикват гнева на съпругите им, са употреба на алкохол и финансови проблеми.

- Той, моят колега, си пийва, но кротко – минава на жълто моят спасител в задръстванията – и тя го издебва като не може да се отбранява и го налага здраво. С някаква дъска го беше била последно.
 

Ако ставаше дума за жена, щях да предложа поне няколко варианта, да дам координати на организации за закрила и помощ. Сега мълча, седнала до важните си документи и за първи път осъзнавам, че архетипното ми убеждение - един мъж не може да е по-безпомощен от една жена, не може да е физически и психически по-слаб от нея - се оказва по-силно, отколкото съм вярвала. „Той си е виновен, защото пие!“ е много удобна констатация. А лично аз съм убеждавала поне няколко жени, как никоя от тях не е виновна и не си е „заслужила“ насилието от съпруга.

 Вижте Майките, които убиват


- А мен едно гадже ме заряза, защото съм много добър! Представяте ли си? - прекъсва мислите ми шофьорът – Искала като мъж да тресна по масата и да кажа кое как да бъде, а не все да съм се съгласявал с нея. Само аз си знам какво ми беше да ѝ угаждам, но я обичах. Така го разбирах, така го правих. И накрая излезе, че трябвало да съм грубиян някакъв, за да е доволна. Не знам вече какво става с този свят.

Какво ли сме объркали в еманципирането си – дали сме погребали женствеността си, докато помпаме мускули? Дали сме смачкали мъжете с токчета, докато се катерим нагоре? Или просто сме забравили какво е да се обича?

Стигаме до адреса цели 6 минути по-рано от часа на срещата ми.

- Нали ви обещах! – усмихва се гордо таксиджията. Превел ме е през маршрути, за които никога не бих се сетила. Ако шофирах сама, щях да закъснея поне с половин час. Благодаря с приличен бакшиш и все пак отправям опит за съвет към колегата му.

- Няма да послуша. Предлагали сме му много пъти да се разведат, ще го приютим за някакво време, ще му помогнем. Не иска. Сигурно и той я обича по някакъв начин.

02/981 76 86 е националната телефонна линия за пострадали от какъвто и да било вид насилие.

Обадете се, ако сте преживели това, независимо дали сте мъж или жена.

Мълчанието никога нищо не е решавало.

А говоренето по темата е единственото, което може да помогне да бъдем отново себе си и отново в безопасност.


Препоръчваме ви още:

За цветята, поднесени с юмрук

То е напаст, която убива

За стереотипите във възпитанието

Детската психична травма

Последно променена в Събота, 04 Ноември 2017 15:04
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Искам пли плоститулката!

Искам пли плоститулката!

20 Сеп, 2018 Татко Калоян

Майка на деветокласник

Майка на деветокласник

22 Сеп, 2018 Образование

Да ги научим да учат

Да ги научим да учат

18 Сеп, 2018 Възпитание

Колко точно са големи 9-годишните?

Колко точно са големи 9-годишните?

19 Сеп, 2018 Образование

Къде живееш?

Къде живееш?

16 Окт, 2018 Истории

Малкият човек и светът наоколо

Малкият човек и светът наоколо

15 Окт, 2018 Възпитание

У дома

У дома

15 Окт, 2018 Истории

Време назад

Време назад

14 Окт, 2018 Истории

Шерше ла суп

Шерше ла суп

14 Окт, 2018 Забавно

Добра свекърва

Добра свекърва

13 Окт, 2018 Отношения

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам