Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Няма угодия

Автор: Марая Чуруликова

Прекрасно е, когато мечтите се сбъдват, нали? Аз например като малка имах мечта - да живея сама (разбирай без родители), да си пия сутрин кафето с цигара, и задължително в хола, да съм потопена в музиката, която бълбука от уредбата и небрежно да прехвърлям предстоящите за деня задачи, прелиствайки красив кожен тефтер. Много филми бях гледала май, а? Обаче се получи! Всичкото, без кожения тефтер, защото беше дошло времето на органайзерите.

И пак се размечтах: да ме събужда не електронна аларма, а детски крясъци. Около мен да е хаос, аз да съм по пижама и да се спъвам в играчки. Да си пия кафето с цигара, но на верандата, а от хола да бълбука смехът на рожбите ми. Е, добре, пак се получи. С леки корекции - аз обикалям стаите в ролята на аларма, проверявам дали вали, защото тогава трябва лично да отвозя ученичките до работното им място, а в реалността бълбукащият смях на рожбите ми се изроди в почти непрестанни скандали (между тях, и с мен).

Полазиха ме греховни желания: момичетата ми си вземат живота и мечтите си, и поемат напред (извън къщи), мен вече НЕ МЕ БУДИ аларма, пия кафе с цигара, когато си поискам, и изобщо нямам планирани задачи месеци напред. До мен любимото момче, с което остаряваме заедно, прелиства книга, а от уредбата бълбука музика...

 

Майка ми не я буди аларма, защото почти не може да спи. Пие кафе с цигара задължително навън, по навик, защото татко се мръщеше като я виждаше да пуши. Аз и брат ми си взехме живота и мечтите, и поехме напред. Татко замина на Луната.

Около майка ми вече е абсолютно тихо. Тя пак мечтае - да дойде лятото и къщата да прелива от крясъците на внуците (цели четири бройки - от 7 до 16). Да не е сама. Това лято й сбъднахме мечтата - стоварихме й наследниците си и се чупихме, където ни видят очите. Към края на втория месец тя, миличката, ми вика: Знаеш ли колко много ви обичам?! Ама вие по-добре стойте по къщите си!" И аз сега за какво да мечтая?

Ей, няма угодия!

Препоръчваме ви още:


"Подлярски" номер 
Последните хора на света 
В какво се превръщат мечтите?

Последно променена в Събота, 04 Ноември 2017 20:55
Прочетена 2727 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Обидно

Обидно

12 Ное, 2017 Възпитание

Докога така

Докога така

10 Ное, 2017 Истории

Тъмни сили

Тъмни сили

20 Ное, 2017 Забавно

Завистта с приятелско лице

Завистта с приятелско лице

08 Ное, 2017 Отношения

Двадесет минути разлика

Двадесет минути разлика

28 Окт, 2017 Истории

"Непоносимите" майки и успешните им дъщери

"Непоносимите" майки и успешни…

07 Ное, 2017 Възпитание

Откритото писмо на една майка

Откритото писмо на една майка

24 Ное, 2017 Образование

Иван ще да е

Иван ще да е

24 Ное, 2017 Блог

Ако детето се изгуби

Ако детето се изгуби

24 Ное, 2017 Възпитание

Невярната болест

Невярната болест

23 Ное, 2017 Добра форма

Майстор Джепето гостува в LIDL

Майстор Джепето гостува в LIDL

23 Ное, 2017 Актуално

Преди и ние бяхме като вас

Преди и ние бяхме като вас

23 Ное, 2017 Истории

Facebook