Лудото Ленче

Автор: Лени Рафаилова


Лудото Ленче се качи на покрива и застана до една стара, ръждясала антена. Дъждът, ситен като маргарит, топъл като лястовиче сърце. трепкаше тихо по босите й крака. Тя разпери ръце и полетя над града. Лекият вятър развя косите й и я потопи в светлината на пламналата зора.

- Мамоооо, Ленчетата не летят! Какви ги приказваш! Сипвай ми вече да ям, че закъснявам за тренировка.


Аз, въоръжена с дървената лъжица, смело подхождам към тавата с гореща мусака. "А дали лудото Ленче обича тая манджа?"- разсъждавам си наум и явно гледам твърде мъгляво и унесено, та детето идва само да си сипе. Допивам си студеното кафе и кибича на терасата като клюкарка на средна възраст. Долу е Лидъл-ът. Разни хора бутат колички, други се опитват да наблъскат торбите си в багажниците на колите. Пазарува се. Сериозно. Събота е. Някакъв дава назад и блъсва с джипа си една миниатюрна бабичка. Пакет захар се изплъзва от ръцете й и се разпилява по асфалта. Оня се подава от прозореца и почва да псува на майка. Явно хич не се и сеща, че нейната отдавна се е разбрала със Свети Петър и е преминала портите Господни. А за мъртвите така не се говори. Детето, и то като втора клюкарка, дебне какво се случва. Подава светлата си главица през прозореца. Сеир да гледа. Сгълчавам го яко и то нацупва уста и се връща в кухнята при чинията с мусака. Бабичката изглежда що-годе наред, поизтупва си вехтото палтенце, сто на сто наследство от родителското тяло, обект на нечистите желания на шофьора. Цялото е в ситни захарни трошици. Оня отпрашва с джипа си и както изглежда продължава да реди цветните си мисли за съвокупление.

- Простак! Тоя е страшен простак, мамо!- възмущава се девойката, преполовила обяда си, борейки се да отчупи коричката на филията. - Дали бабата е жива?

Аз гледам изумено и донякъде тъпо:

- Нали видя, че нищо й няма, малка клюкарке. Само захарта отиде "на кино", заради тоя нещастник.

Тинейджърката обаче упорства:

- Нищо ли не разбираш, може да е получила вътрешен кръвоизлив и след един час да умре, ей така, докато се прибира към вкъщи.

Хм, май твърде много филми я оставям да гледа. Ама явно и аз прекалявам с "От местопрестъплението", защото пак излизам на терасата и почвам да се взирам с лошото си зрение в тълпата долу, търсейки нашата „захарна“ бабичка. Няма я, не я виждам.

- Може, Лудото Ленче да я е взело!- съвсем не на шега промърморва Яна и размазва с вилицата останалите в чинията картофчета.

Аз вече гледам отчайващо тъпо и безумно:

- Че за какво му е на Лудото Ленче да отвлича захарната бабичка? - питам на свой ред аз и си мисля, че в шкафа, съвсем без шанс за реализация, се мъдрят два пакета захар.

- Не я е отвлякла, не говори глупости! Просто я е взела със себе си!

- Че защо ще я взима? За какво й е притрябвала "захарната" бабичка - недоумявам аз.

- За да купят захар, толкова ли е трудно да се сетиш, мамо! Нали познаваш Ленчето, тя върши луди работи!

- Но ти каза, че Ленчето не можела да лети!

- И да може, и да не може, това сега няма никакво значение. Може и да се е научила, знам ли!

- Хубаво, ама защо ще купуват захар? Не може ли да вземат нещо за готвене или поне яйца?

- Може, ама те ще вземат само захар, за да направи бабата курабийки за внучетата си, дето трябва утре да й отидат на гости. Яйца бабата е взела вчера от една съседка назаем, до пенсия. Тогава ще й върне двата лева. Ама захар нямало от кого да вземе и си дала последните парички в магазина. А оня простак я псуваше и никой нищо не направи, за да й помогне, даже и ние.

- Затова ли е дошло Ленчето?

- Аха! Започваш да схващаш, най-после! Ленчето ги вижда тия работи и се ядосва много. Опитва се да помага. Аз мисля, че тя даже не е луда, ама хората я мразят и така искат да я обидят. Присмиват й се и я подиграват. Не виждат колко е добра. Слепи са, като онзи с джипа. Ама Ленчето може да лети, а те - не. Закъснявам вече, мамо, ще тръгвам, Ти не се натъжавай за бабата. Вероятно вече е взела захарта и се е прибрала, след като е поприказавала с Ленчето за децата, за внуците и малката си пенсийка.

Аз съм занемяла и гледам съсредоточено как Яна пъргаво се мушва в спортния си клин, навлича някаква полунамачкана тениска и нахлузва старите си любими кецове. Целува ме и затръшва вратата след себе си. Изпращам я на терасата и махам за довиждане. Ние така си правим. След малко тя изчезва зад ъгъла. Поглеждам към паркинга долу. Навалицата е понамаляла. Слънцето троши лъчите си в остатъците от неизчистения лед. Една малка женица бодро прескача заледените петна по асфалта. Личи си, че бърза и сякаш има криле на рамената. Познавам това вехто палто. Това е нашата „захарна“ бабичка. Ленчето е кацнала наблизо. Бабата стиска в ръцете си пакет.

Навън притъмня. Има авария и сме без ток. Все още имам батерия на телефона. Набирам Лудото Ленче. Звъня. Навън заваля. Ситен сняг, на трохи... от захар.



Препоръчваме ви още:

Баба Чума
Код 1-2-2-1 
Децата от квартала 
Веселият готвач

Последно променена в Петък, 27 Октомври 2017 18:27
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Колко точно са големи 9-годишните?

Колко точно са големи 9-годишните?

19 Сеп, 2018 Образование

Да ги научим да учат

Да ги научим да учат

18 Сеп, 2018 Възпитание

Етичните правила в училище

Етичните правила в училище

17 Сеп, 2018 Възпитание

Възпитание според зодията

Възпитание според зодията

17 Сеп, 2018 Възпитание

Пред прага на училището

Пред прага на училището

17 Сеп, 2018 Образование

Расте, но не старее

Расте, но не старее

17 Сеп, 2018 Истории

Не искам да съм мечка

Не искам да съм мечка

16 Сеп, 2018 Възпитание

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам