За чужденците с любов и омраза

Автор: Нетка Коева

Водена от стадния инстинкт, покрай шумотевицата по темата „За и против Хелоуин“, нахвърлях някои бегли разсъждения.

Защо сме толкова противоречиви в отношението си към чужденците?

 

Пример 1: Взимаме „американската мечта“ и ѝ се възхищаваме – хората имат условия и воля, за да успяват в живота и да жънат постижения. А ние, в тази скапана държава, за нищо не ставаме.


Пример 2: Взимаме комунистическата репресия в Северна Корея и се тюхкаме, и ги жалим, и разсъждаваме върху това как може да са толкова слаби, че да позволяват да живеят в този ад. А виж ни нас – силен и борбен народ, извоювал свобода, демокрация…


Пример 3: Толкова се възхищаваме на реда и дисциплината в Германия. Дори „германска работа“ е нарицателно. А ние – ни ред, ни дисциплина, ни държава, ни самосъзнание.

 

Последно?! Силни ли сме, слаби ли сме, имаме ли държава и тя скапана или прекрасна е?

 

Отношението ни към нас самите е шизофренично, а какво остава за чужденците?!

Американците са позитивни и успели или са тъпи и злонамерени?

„Жабарите“ са жизнерадостни и стилни или мърляви и неграмотни?

Германците са постигнали завиден ред и жизнен стандарт или са закостенели шовинисти, които въобще, ама въобще не знаят как да живеят?

О, ами македонците? Да влизам ли в тази тема? Хайде, няма.

Отношението ни във всеки момент варира според субективни обстоятелства.

Противоречиви сме, защото ни убягва цялостната преценка, комплексната - и за света, и за нас самите. Емоциите и мислите ни се формират контекстно. И се проектират първо върху необходимостта ни от сравнение и съревнование. Както в положителен, така и в отрицателен аспект.

Ползата също е важен фактор в нашето отношение към чуждоземците. Интересът клати феса. Учим в училищата и университетите им, посещаваме красивите им места (и бирфестовете им), заимстваме кулинарията им и т.н. и това е супер. Те са готини! А пък какъв купон беше с онзи чичко англичанин на Слънчака, дето черпи целия бар… Страшни пичове са англичаните!

Ама да не ни навлизат в личното пространство, ако обичат, защото си е наше и си е такова, каквото е!

А относно техните празници (в частност Хелоуин) и „злонамереното им нахлуване“ в нашия кротък бит и искрена религиозност?

И тук стандартът е двоен, и тук изсмукваме контекстно плюсове и минуси, и тук се съревноваваме.

Аз самата нямам никакво отношение към Хелоуин – нито ми пречи, нито ми е необходим. Но излишните противоречия и разпри, които неминуемо обсебват пространството по това време на годината, ме напрягат. Най-вече с нестабилната си аргументация и дори с пълната липса на такава.

Православното християнство, което най-често се цитира като аргумент срещу Хелоуин, проповядва единство и любов, а не разединение.

Какво обаче правим всъщност?

В народопсихологията ни е да се противопоставяме на различното. И колкото по-малко го разбираме, толкова повече се противопоставяме.

А пък когато някой/нещо ни бърка в дълго вменяваното статукво, отпорът вече става много нахъсан.

А тезите „против“ са толкова противоречиви… Особено, когато бъдат погледнати разумно и безпристрастно.

Много ми е любимо слагането на кантар на „наше“ и „чуждо“. Защо трябва двете да са противопоставени? Особено в един глобален свят. Не разбирам.

Ами сатанинските символи? Черепите и скелетите ли са сатанински символи? Същите черепи и скелети, които църквата нарича „свети мощи“ и им ходим на поклонение? Или тези, които медицината използва за своето развитие и обучение? Да си спомним и за онзи сатанист Крум, който чак и чаша от череп си издялкал… О, с него май се гордеехме… Двоен стандарт?!

И, да, нашето си е наше. Но откъде произлиза (от християнство, от езичество, от държавната управленска система или от друго) и какво символизира – не е важно. НашО си е, значи е правилно и точка. Пък чуждото няма място тук.

Има толкова много наистина страшни заради влиянието си неща, които обаче са дългогодишно насадена част от ежедневието ни и си ги приемаме, че понякога и обичаме. Единият Хелоуин, видиш ли, ни застрашава.

Но пък сме безкрайно горди и щастливи, когато чужденец приеме и носи подарена от нас мартеничка. Помните ли когато Гугъл беше поставил мартеница на началната си страница? Еуфория!

Всъщност субективността не е само наша си мила и родна черта. Тя си е „човещинка“. И като всичко в живота, би било добре да се ползва разумно и с мярка, за да не пречи на света да бъде единен и щастлив.


Препоръчваме ви още:

Хелоуин и прекалените светии
Страстната седмица на една греховна домакиня 
Шантав Свети Валентин 

Последно променена в Петък, 27 Октомври 2017 08:21
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Искам пли плоститулката!

Искам пли плоститулката!

20 Сеп, 2018 Татко Калоян

Майка на деветокласник

Майка на деветокласник

22 Сеп, 2018 Образование

Да ги научим да учат

Да ги научим да учат

18 Сеп, 2018 Възпитание

Колко точно са големи 9-годишните?

Колко точно са големи 9-годишните?

19 Сеп, 2018 Образование

Къде живееш?

Къде живееш?

16 Окт, 2018 Истории

Малкият човек и светът наоколо

Малкият човек и светът наоколо

15 Окт, 2018 Възпитание

У дома

У дома

15 Окт, 2018 Истории

Време назад

Време назад

14 Окт, 2018 Истории

Шерше ла суп

Шерше ла суп

14 Окт, 2018 Забавно

Добра свекърва

Добра свекърва

13 Окт, 2018 Отношения

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам