Ничия земя

Автор: Моргана

Били ли сте влюбени някога в двама души? Аз никога и вярвах, че това няма как да ми се случи. Моето сърце винаги е било напълно заето от човека, с когото съм в момента.  Но ето и мен ме сполетя класическото клише. От обикновения, предвидим и може би малко скучен любовник, ме откъсна непознатият и загадъчен непознат, предлагащ кавалерство и нови преживявания. А обвитото в неизвестност, нека си го признаем, винаги е привличало човешкия дух. Сега мога да прекъсна историята и да ви кажа, че не става дума за хора, а за държави. Да, сърцето ми е раздвоено и разделено от родината и другата, чуждата държава. Преди няколко години работата на съпруга ми ни отведе в друга страна. Неговият авантюризъм съвпадна с изпълненото ми в блаженство майчинство и си казах какво толкова, нищо не губя, така или иначе ще съм си вкъщи. И поехме тримата – аз, той и най-новият член на нашето семейство. Имаше изненади, кога приятни, кога не. Имаше и битовизми, но имаше и неща, които никога не биха могли да ни се случат в България. Да видиш друга култура винаги ти отваря очите за повече, отколкото може да си представиш. Но носталгията, тази потайна и неочаквана предателка успяваше да се появи, когато не очакваш. Събуждаш се сутрин, птиците чуруликат отвън, а през прозореца нахлува свеж въздух, но изведнъж те прерязва неочаквана болка, осъзнаваш, че си някъде другаде, една прашинка, далеч от всичко познато. И едва намираш сили да станеш. Няма да ви говоря за емигрантските трудности, те са до болка предъвквани и познати. За мое щастие, никога не сме се сблъсквали с нищо от най-лошите неща, които се разказват и за още по-голямо наше щастие, не сме изпадали във финансови затруднения и ни бяха спестени всички неволи и тегоби, които съпътстват едно ново начало. И все пак винаги има една невидима болка, чувството, че си чужд и сам. 

И затова прибрахме се, късмет, случайност. Беше избор, който можехме да си позволим. Аз бях опиянена, но любимият, който пазех в спомените си и ме теглеше обратно, се оказа по-студен, по-груб, потънал в дребнавост и ограничено мислене. Така е устроено човешкото съзнание, забравя лошото и помни само хубавото. И все пак, въпреки всичко, все още сме тук......засега. Сутрините сега ме водят към другия ми любим, към зелените поля, величествените каменни сгради и чувството, че всичко е възможно. Понякога ме обзема носталгия, потъвам в спомените си и копнея да съм там, а не тук. Ако заминем не знам дали няма отново да ме тегли да се върна. Може би да, а може би не. Вече имам опит, този път е вървян и знам какво да очаквам. Но сега сърцето ми е ничия земя, все още територия, която не знае на кого принадлежи. 

Това не е история за емигрантството. Това е история за изборите, които понякога не те оставят щастлив, а вечно копнеещ за нещо друго, повече. Когато си чужд сред своите, но и сред другите. Не съдете защо някой е заминал, нито защо не е. Изконно човешко право е всеки да търси щастието си и да го намери тук или там, а защо не и на Марс...

************

Прочетохте ли

Норвежката Мария и българската Мария 

Роман(с) за емиграцията

 

Последно променена в Сряда, 25 Октомври 2017 12:17
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Колко точно са големи 9-годишните?

Колко точно са големи 9-годишните?

19 Сеп, 2018 Образование

Да ги научим да учат

Да ги научим да учат

18 Сеп, 2018 Възпитание

Етичните правила в училище

Етичните правила в училище

17 Сеп, 2018 Възпитание

Възпитание според зодията

Възпитание според зодията

17 Сеп, 2018 Възпитание

Пред прага на училището

Пред прага на училището

17 Сеп, 2018 Образование

Расте, но не старее

Расте, но не старее

17 Сеп, 2018 Истории

Не искам да съм мечка

Не искам да съм мечка

16 Сеп, 2018 Възпитание

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам