За гъските и гъсетата

Автор: Ася Стоянова

Точно когато детските градини и ясли се изпълват отново с детска глъчка (разбирай - смях и плач), реших да напиша кратко произведение, да го наречем - фейлетон. Не защото претендирам да имам въздействащ език, а защото най ми пасва на идеята определението, което открих в Уикипедия: "Основава се на актуални събития... има за цел да заклейми даден обществен проблем..."

Приликата с действителни лица и събития е случайна... или пък не?

Крис е малко жизнерадостно, общително и много обичливо момче на три години. Целият парк го познава, защото е панта и половина и всички го обичат, защото е винаги усмихнат и прегръща хлапетата наред. През септември 2016 г., когато беше на две години и половина, Крис трябваше да тръгне на детска ясла, за да може да се справи с "адаптацията", преди да се роди сестричката му и за да не свързва двете събития в малката си главица. "Адаптацията", знаем, е отделна Одисея у нас, тя е едно особено животно, което с претръпнали (или никога не чувствали) ръце изтръгва малкото човече от прегръдката ти и затръшва вратата под носа ти и под звучната мелодия на детския плач. Та затова и децата тук не се адаптират, те точно "се справят" с "адаптацията", който както може.

Родителите решават да пуснат малкия Крис в частна градина, защото там, нали, групите не са натъпкани с деца, играещи по нервите на някоя прегоряла лелка в предпенсионна възраст, хората са отворени към съвременните подходи в отглеждането и възпитанието на децата (в това число адаптирането), с други думи - пазарният принцип гарантира, че Крис няма да бъде отглеждан с крясъци и ступвания, а с грижа и внимание. Така си мислеше майката на Крис. И избра шарената и привлекателна на външен вид ЧДГ "Гъсета" в новеничкия квартал Църковни ниви в София.

Управителката на градината Алиса Висарионовна, която винаги наричаше градината със самомнителното "институция", заля майката на Крис с поток от думи, в които често идеята някак отлиташе и смисълът се изгубваше, но родителката погрешно разтълкува това като усложнен мисловен процес, който тя не разбира, защото не е компетентна в материята. Все пак управителката на институция най-добре знае за какво иде реч и най-вероятно се опитва да каже на клетата майка, че всичко ще е наред и те знаят какво правят. Те знаят какво правят. Те знаят.

Майката и бащата на Крис не знаеха. Крис трудно се справи с "адаптацията". Адаптацията, в лицето на преквалифицираната в медицинско лице маникюристка Вичка, въпреки младата си възраст, беше усвоила до съвършенство стъкления поглед на бездушното животно с дългите ръце, осъществяващо "адаптацията" по БДС, което грабваше вцепенения Крис, уверявайки прималялата му майка, че "така е най-добре, той Ви манипулира". Разбира се, какво може да се очаква от едно двегодишно дете - да страда за майка си?!? Същата маник...пардон, медицинска сестра, по-късно уверяваше все така компетентно родителите на Крис, че той страда от гуша (не, не страдаше от гуша, имаше по детски пухкави гънки на вратлето, като повечето деца) и че някак девиантно си пада по женски тоалети (защото иска да обува токчета като... всяко дете). Пред други родители пък от височината на своето полу-виШо медицинско образование от филиал на филиала на свободния Магадански университет в Горно Нанадолнище разправяла, че Крис има отклонения. Някъде в този момент таткото на Крис обяви на Вичка, че тя повече няма да го докосне на влизане. И Крис започна да влиза видимо по-спокоен.

След известно време Крис започна да удря децата. Алармираните и притеснени родители веднага взеха всички възможни мерки - разговор с персонала на градината, срещи с психолог и диагностика на Крис, разговори с родителите на другите деца - познати и непознати, стотици страници изчетена литература. Очаквано, психологът се произнесе, че няма нищо ненормално в поведението на Крис, типична реакция за момче на неговата възраст, това е неговият начин да преодолее стреса, а стрес имаше - заради "адаптацията", ревността от раждането на сестричката му, необходимостта за пръв път да дели пространство и играчки с други деца и не на последно място - невъзможността да изрази вербално чувствата си. Крис още не говореше добре, а и на тази възраст децата трудно могат сами да разберат как се чувстват, за да го предадат на друг по "социално приемлив начин". Да, не беше приятно, деца пострадаха, но и той неведнъж се прибираше я нахапан, я надран, я ощипан или насинен.

Родителите на Крис приемаха спокойно подобни бойни рани, защото "влизаха в положение", но и работеха усилено, съобразно всички препоръки на психолога, да коригират реакциите на Крис, но в продължение на месеци сякаш нищо не се случваше. И те се чудеха къде грешат...

01 юни, Ден на детето. Майката и таткото на Крис отиват да го вземат по-рано от градина, за да празнуват. Влизайки в градината, чуват Крис да реве в истерия. Не го виждат. От вътрешността, където се чува Крис, последователно излизат кака Ира и кака Йонка. Вдигат рамене и казват, че не знаят защо реве. Едната не видяла, другата не чула. Или обратното (в рамките на едно денонощие версиите се сменят). Крис е неутешим в продължение на 10 минути и не може да каже и дума. Притеснените родители изчакват да се успокои и го прибират. Едва в колата, запитан за пореден път защо е плакал, Крис казва: "Кака Йонка бие бузките." Ах, за пръв път пиша фейлетон и вижте как пропуснах да кажа - Крис междувременно беше проговорил - упс! И хиляди парченца от пъзела си дойдоха на мястото.

Крис повече не стъпи в ЧДГ "Гъсета". Там в следващите 24 часа от "Не знам какво стана" истината беше побутната до "Йонка май го бутна" (Ира), а "Не видях, не бях там" се превърна в "Аз го избутах, защото искаше да излиза и той явно се е обидил". Истеричен плач от обида.

Витиеватият поток от думи на управителката на институция Алиса Висарионовна отстъпи място на неловко примляскване и неадекватно отричане на истината, дори след признанието на двете възпитателки. Познато ли ви е? По същия начин нагло отричаха истината и твърдяха, че са изфабрикувани записите на директорките на градините, в които родители бяха поставили записващи устройства на децата. По същия начин, окрилени от липсата на други доказателства, освен „маловажните“ и задължително „неверни“ твърдения на децата, отричаха в Панагюрище, в Стара Загора, в София...

Същевременно, обещанието на Висарионовна да извърши проверка по случая се изпари като гаранционен депозит срещу "своеволно" напускане на детска градина в момента, в който официално отписаха Крис от градината. Няма дете - няма проблем. Няма проблем - нямаш право на връщане на депозита. А вместо отговор на писменото уведомление, посочващо точните причини за отписването на Крис, родителите му бяха удостоени, наравно с родителите на всички останали напуснали деца, с напоително "нахранване" чрез имейл, разпратен до... родителите на останалите деца. Така де, битият - бит, напусналият - напуснал, да излъскаме тука имиджа на гърба и зад гърба на последните. Достойно.

И така, да обобщим какво научиха родителите на Крис от тази история.

1. Какво става, когато в градините няма видеонаблюдение? Ами ето това - "не знам какво стана" и "не бях там". Респективно - Крис лъже. Едва що проговорило и лъже, какво по-логично от това? Лъже и неговото другарче, което запитано от майка си дали кака Йонка е удряла някое дете, отговаря, без да се замисля - "да, Крис, когато не слуша, ето така...". Малки долни лъжци манипулатори! Лъжат и всички родители, имали нахалството да отпишат децата си от "Гъсетата", поради неудовлетворение от качеството на услугата.

2. Защо Крис в продължение на месеци не можа да преодолее инстинктивната си реакция да удря, има ли нужда от изписване на отговора? След месец и половина у дома Крис вече не удря децата, отново е спокоен, слънчев и уверен.

3. Има ли значение дали детската градина е частна или държавна? Не – „матриалът, матриалът“ има значение. И в частна, и в държавна може да е просто "матриал", прикрит зад гръмкото определение "институция", а може да е професионалист и педагог по призвание, а не само по дефиниция.

4. Има ли нужда от камери в детската градина? Разбира се, че да! Детската градина е обществено заведение, там няма личен живот, а здравето и интегритетът на децата е с най-висок приоритет. Пък и за да спрат да лъжат тия деца!

Препоръчваме ви още:

Какво искат родителите 
Готово ли е детето за ясла?
Всеки сам си преценява

Последно променена в Четвъртък, 14 Септември 2017 14:57
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам