За гъските и гъсетата

Автор: Ася Стоянова

Точно когато детските градини и ясли се изпълват отново с детска глъчка (разбирай - смях и плач), реших да напиша кратко произведение, да го наречем - фейлетон. Не защото претендирам да имам въздействащ език, а защото най ми пасва на идеята определението, което открих в Уикипедия: "Основава се на актуални събития... има за цел да заклейми даден обществен проблем..."

Приликата с действителни лица и събития е случайна... или пък не?

Крис е малко жизнерадостно, общително и много обичливо момче на три години. Целият парк го познава, защото е панта и половина и всички го обичат, защото е винаги усмихнат и прегръща хлапетата наред. През септември 2016 г., когато беше на две години и половина, Крис трябваше да тръгне на детска ясла, за да може да се справи с "адаптацията", преди да се роди сестричката му и за да не свързва двете събития в малката си главица. "Адаптацията", знаем, е отделна Одисея у нас, тя е едно особено животно, което с претръпнали (или никога не чувствали) ръце изтръгва малкото човече от прегръдката ти и затръшва вратата под носа ти и под звучната мелодия на детския плач. Та затова и децата тук не се адаптират, те точно "се справят" с "адаптацията", който както може.

Родителите решават да пуснат малкия Крис в частна градина, защото там, нали, групите не са натъпкани с деца, играещи по нервите на някоя прегоряла лелка в предпенсионна възраст, хората са отворени към съвременните подходи в отглеждането и възпитанието на децата (в това число адаптирането), с други думи - пазарният принцип гарантира, че Крис няма да бъде отглеждан с крясъци и ступвания, а с грижа и внимание. Така си мислеше майката на Крис. И избра шарената и привлекателна на външен вид ЧДГ "Гъсета" в новеничкия квартал Църковни ниви в София.

Управителката на градината Алиса Висарионовна, която винаги наричаше градината със самомнителното "институция", заля майката на Крис с поток от думи, в които често идеята някак отлиташе и смисълът се изгубваше, но родителката погрешно разтълкува това като усложнен мисловен процес, който тя не разбира, защото не е компетентна в материята. Все пак управителката на институция най-добре знае за какво иде реч и най-вероятно се опитва да каже на клетата майка, че всичко ще е наред и те знаят какво правят. Те знаят какво правят. Те знаят.

Майката и бащата на Крис не знаеха. Крис трудно се справи с "адаптацията". Адаптацията, в лицето на преквалифицираната в медицинско лице маникюристка Вичка, въпреки младата си възраст, беше усвоила до съвършенство стъкления поглед на бездушното животно с дългите ръце, осъществяващо "адаптацията" по БДС, което грабваше вцепенения Крис, уверявайки прималялата му майка, че "така е най-добре, той Ви манипулира". Разбира се, какво може да се очаква от едно двегодишно дете - да страда за майка си?!? Същата маник...пардон, медицинска сестра, по-късно уверяваше все така компетентно родителите на Крис, че той страда от гуша (не, не страдаше от гуша, имаше по детски пухкави гънки на вратлето, като повечето деца) и че някак девиантно си пада по женски тоалети (защото иска да обува токчета като... всяко дете). Пред други родители пък от височината на своето полу-виШо медицинско образование от филиал на филиала на свободния Магадански университет в Горно Нанадолнище разправяла, че Крис има отклонения. Някъде в този момент таткото на Крис обяви на Вичка, че тя повече няма да го докосне на влизане. И Крис започна да влиза видимо по-спокоен.

След известно време Крис започна да удря децата. Алармираните и притеснени родители веднага взеха всички възможни мерки - разговор с персонала на градината, срещи с психолог и диагностика на Крис, разговори с родителите на другите деца - познати и непознати, стотици страници изчетена литература. Очаквано, психологът се произнесе, че няма нищо ненормално в поведението на Крис, типична реакция за момче на неговата възраст, това е неговият начин да преодолее стреса, а стрес имаше - заради "адаптацията", ревността от раждането на сестричката му, необходимостта за пръв път да дели пространство и играчки с други деца и не на последно място - невъзможността да изрази вербално чувствата си. Крис още не говореше добре, а и на тази възраст децата трудно могат сами да разберат как се чувстват, за да го предадат на друг по "социално приемлив начин". Да, не беше приятно, деца пострадаха, но и той неведнъж се прибираше я нахапан, я надран, я ощипан или насинен.

Родителите на Крис приемаха спокойно подобни бойни рани, защото "влизаха в положение", но и работеха усилено, съобразно всички препоръки на психолога, да коригират реакциите на Крис, но в продължение на месеци сякаш нищо не се случваше. И те се чудеха къде грешат...

01 юни, Ден на детето. Майката и таткото на Крис отиват да го вземат по-рано от градина, за да празнуват. Влизайки в градината, чуват Крис да реве в истерия. Не го виждат. От вътрешността, където се чува Крис, последователно излизат кака Ира и кака Йонка. Вдигат рамене и казват, че не знаят защо реве. Едната не видяла, другата не чула. Или обратното (в рамките на едно денонощие версиите се сменят). Крис е неутешим в продължение на 10 минути и не може да каже и дума. Притеснените родители изчакват да се успокои и го прибират. Едва в колата, запитан за пореден път защо е плакал, Крис казва: "Кака Йонка бие бузките." Ах, за пръв път пиша фейлетон и вижте как пропуснах да кажа - Крис междувременно беше проговорил - упс! И хиляди парченца от пъзела си дойдоха на мястото.

Крис повече не стъпи в ЧДГ "Гъсета". Там в следващите 24 часа от "Не знам какво стана" истината беше побутната до "Йонка май го бутна" (Ира), а "Не видях, не бях там" се превърна в "Аз го избутах, защото искаше да излиза и той явно се е обидил". Истеричен плач от обида.

Витиеватият поток от думи на управителката на институция Алиса Висарионовна отстъпи място на неловко примляскване и неадекватно отричане на истината, дори след признанието на двете възпитателки. Познато ли ви е? По същия начин нагло отричаха истината и твърдяха, че са изфабрикувани записите на директорките на градините, в които родители бяха поставили записващи устройства на децата. По същия начин, окрилени от липсата на други доказателства, освен „маловажните“ и задължително „неверни“ твърдения на децата, отричаха в Панагюрище, в Стара Загора, в София...

Същевременно, обещанието на Висарионовна да извърши проверка по случая се изпари като гаранционен депозит срещу "своеволно" напускане на детска градина в момента, в който официално отписаха Крис от градината. Няма дете - няма проблем. Няма проблем - нямаш право на връщане на депозита. А вместо отговор на писменото уведомление, посочващо точните причини за отписването на Крис, родителите му бяха удостоени, наравно с родителите на всички останали напуснали деца, с напоително "нахранване" чрез имейл, разпратен до... родителите на останалите деца. Така де, битият - бит, напусналият - напуснал, да излъскаме тука имиджа на гърба и зад гърба на последните. Достойно.

И така, да обобщим какво научиха родителите на Крис от тази история.

1. Какво става, когато в градините няма видеонаблюдение? Ами ето това - "не знам какво стана" и "не бях там". Респективно - Крис лъже. Едва що проговорило и лъже, какво по-логично от това? Лъже и неговото другарче, което запитано от майка си дали кака Йонка е удряла някое дете, отговаря, без да се замисля - "да, Крис, когато не слуша, ето така...". Малки долни лъжци манипулатори! Лъжат и всички родители, имали нахалството да отпишат децата си от "Гъсетата", поради неудовлетворение от качеството на услугата.

2. Защо Крис в продължение на месеци не можа да преодолее инстинктивната си реакция да удря, има ли нужда от изписване на отговора? След месец и половина у дома Крис вече не удря децата, отново е спокоен, слънчев и уверен.

3. Има ли значение дали детската градина е частна или държавна? Не – „матриалът, матриалът“ има значение. И в частна, и в държавна може да е просто "матриал", прикрит зад гръмкото определение "институция", а може да е професионалист и педагог по призвание, а не само по дефиниция.

4. Има ли нужда от камери в детската градина? Разбира се, че да! Детската градина е обществено заведение, там няма личен живот, а здравето и интегритетът на децата е с най-висок приоритет. Пък и за да спрат да лъжат тия деца!

Препоръчваме ви още:

Какво искат родителите 
Готово ли е детето за ясла?
Всеки сам си преценява

Последно променена в Четвъртък, 14 Септември 2017 14:57
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Искам пли плоститулката!

Искам пли плоститулката!

20 Сеп, 2018 Татко Калоян

Майка на деветокласник

Майка на деветокласник

22 Сеп, 2018 Образование

Колко точно са големи 9-годишните?

Колко точно са големи 9-годишните?

19 Сеп, 2018 Образование

Да ги научим да учат

Да ги научим да учат

18 Сеп, 2018 Възпитание

Ти можеш всичко

Ти можеш всичко

18 Окт, 2018 Възпитание

Кога е вкусен бонбонът?

Кога е вкусен бонбонът?

18 Окт, 2018 Истории

Красиви хора

Красиви хора

17 Окт, 2018 Истории

Хазарт

Хазарт

17 Окт, 2018 Истории

Ева на третия етаж

Ева на третия етаж

17 Окт, 2018 Истории

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам