Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Цяло село е нужно,
за да се отгледа едно дете.

Вечни тийнейджъри

Автор: Ина Зарева

Била е бунтареста тийнейджърка с опърничав характер и смелост за сто момчета? Винаги първа се е пускала с главата напред във всяко предизвикателство? Пътувала е на стоп, ходила е нощем из гробища, била е на купон с напълно непознати хора, прескачала е парапети, шофирала е с 200 в час, пробвала е миксове от какъв ли не алкохол и не само, някои от студентските ѝ поработвания са били на ръба на почтеността, била е душата и безстрашието на компанията?

Само шепа години по-късно спазва всички правила за движение и като пешеходец, и като шофьор, прибира се най-късно в 8, бирата е най-твърдото ѝ питие, а от голямата храброст се раждат само експерименти в кухнята.

Шизофрения?

Не, майчинство.

И това дори не е най-лошото. Най-лошото е, че колкото по-безстрашни са били детството и младостта, толкова повече страхове ще роди, заедно с детето си.

Бременност в 9-и месец. Август. Температура на въздуха – 41 градуса. Бъдещата майка, когато не брои дните до раждането, бори страховете си. За седемнайсети път днес е видяла последните си изследвания, прочела е двадесет пъти симптомите за всички усложнения, говорила е три пъти за последния час с лекарката си, която я е уверила, че всичко с бебето, бременността и раждането е и ще бъде наред. И не, няма да се инвалидизира от епидуралната упойка. И не, бебето няма да се роди наркоман от нея. И не, кихането не е контракция, и не, няма нужда да ходи до болницата.

И така бременната жена лежи, в пълното осъзнаване, че ако продължава в този дух, ще я обявят за психически нестабилна и накрая ще й го отнемат това толкова лелеяно бебе. Затова решава да се разсее. Опитва се да стане от леглото, но коремът й е се е толкова голям и тежък, че успява само да се обърне настрани, заглежда се в небето през мрежата на прозореца. Сама е. Ако стане нещо трябва да спасява не само себе си, но и бебето. Какво може да стане ли? Ами какво ли не – земетресение, пожар, или пък може някой да хвърли граната през прозореца и тя да падне на леглото до нея. Как ще се спаси? Как ще изчезне за секунди от къщата, като само ставането от леглото й отнема 15 минути? В този миг решава - Ще я хвърли обратно! Да, довчера е участвала във всевъзможни филантропски инициативи, но днес няма нищо по-важно от детето й! Трябва да го спаси и да изхвърли гранатата обратно. Ами ако убие някой? Как това прекрасно дете, което още не е виждала, ще има майка-убийца? Или още по-лошо ще се роди в затвора?

О не, не, не, не може да стане така! 90 дни повръщане 90 дни превъплъщение от газела в крава, 90 дни превръщане от крава в кенгуру, което обаче носи в торбичката си 90 крави. И накрая всичко да свърши така... Разбира се, че няма – нали на прозореца има мрежа, как ще падне граната през него – въздъхва облекчено бременната жена и заспива в блаженството на полупразния си мозък.

Последното блаженство в живота й. Няколко дни по-късно се запознава с най-новата част от него – това, което ще е свързано неразривно с нея и денем, и нощем, което никога повече няма да я върне към това, което някога е била, нито ще й дава почивен денстрахът.


Бебето диша ли?

Бебето гладно ли е?

Бебето добре ли се развива?

Бебето умно ли е?

Бебето обича ли ме?

Бебето щастливо ли е?


Няколко години по-късно всички са пораснали. Но най-вече страхът

Ще ме намрази ли, затова че ходи на градина?

Обича ли ме още?

А дали е умно колкото Гошко?

Да не стане злодей?

Да не запомни точно тази дума и тя да го повреди за цял живот!


Страхът се храни с обичта. Преяжда и става огромно чудовище

Ако я откраднат от училище?

Ако го пребият?

Ако стане нещо с училищния автобус?

Ако онази граната ни преследва като вретеното в приказката и все някога ни намери?


Страхът се маскира като хамелеон зад смелите решения

Ако нещо се случи с мен, докато раждам второто/третото/петото дете?

Ако ме намрази, затова че не разполага с цялото ми внимание?

Ако намрази брат си /сестра си?

Ако не мога да обичам толкова силно отново?


Страхът остарява и става свадлив и дребнав

Тази ще ми умори сина – само го кара да работи, а тя от фризьор на фризьор.

Ако този си мисли, че съм родила дъщеря да му слугува – да си ходи при майка си.

Какви са тези работодатели – ще ми измъчат детето! Аз да не съм го родила заради тях?!.

Как така не искат деца още? Не ни ли обичат вече? Не мислят ли за нас – откога чакаме внуци?


Страхът започва отначало

Те хранят ли го това бебе изобщо?

Трябваше вече да са го записали в някой колеж!

Дали ще ме обича и като порасне?

Ето, пак не са го облекли достатъчно добре!


Според психолозите - човек излиза от юношеството тогава, когато тревогата на родителите му няма никакво задържащо въздействие върху него.

Излиза, че почти всички в България сме тийнейджъри... Якоооо!



Препоръчваме ви още:


Житие и страдание на тийнейджърския гардероб
Родителството - безсънието на един живот

Ужас! Дъщеря ми е кифла

 

Последно променена в Петък, 08 Септември 2017 09:53
Прочетена 1770 пъти

Forum Puls

LIVING DINOSAURS SOFIA 300x250

  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook