Последните хора на света

Теди и Яна имат годишнина днес. Една година от сватбата. Спомням си нашата първа годишнина – бях много бременна, осми месец, Иван вече работеше на две места и сигурно тежеше 60 кг от изтощение. Бяха тежки времена, разказвала съм ви, а някои от вас може и да ги помнят. За годишнината си бяхме спестили малко парички да се почерпим в хубав ресторант, но решихме да сме практични и да си подарим дрешки за бебето вместо това. Тогава бяха отворили един много скъпарски нов магазин с бебешки дрешки в Пловдив, отидохме дотам и избрахме най-прекрасните неща. А на връщане си хванахме такси, че времето беше ужасно, да не се поболея точно преди раждането. И аз взех, че забравих в таксито целия плик със сладки гащеризончета и бодинца на микимауси. Плаках със сълзи после. Иван изнамери фирмата и дори шофьора (тогава нямаше толкова много таксиджийски фирми), но пликчето така и не се появи. Зарадвало е нечие друго детенце, надявам се. Но помня лицето на Иван и онзи толкова мъжки гняв, че не ти е по силите да дадеш на любимата си жена това, което й е на сърце. Заради това изражение преглътнах и се усмихнах, и забравих за глупавите бебешки дрешки. И без това после ни подариха купища. Исках да напиша нещо много романтично на Теди и Яна днес, но този случай ми излезе в спомените и мисълта ми тръгна в несъвсем романтична посока.

В живота ви далеч няма всичко да е цветя и рози, дечица. Ще има и моменти на безпаричие, и проблеми, и ядове, ще има кавги за глупости, всевъзможни грешки и угризения за тях. Ще има неприятни началници, злобни колеги, досадни родители, измамни приятели, ревящи хлапета и шумни съседи. Ще има течове в жилището, убийствени кредити, провалени почивки, празни портфейли, прегорели манджи, пропуснати шансове, развалени перални и несбъднати мечти. Ще има тийнейджъри, които ви наричат лоши родители и родители, които ви мислят за неблагодарни деца. Но всичко това е напълно поносимо.

Единственото непоносимо нещо в живота е да няма с кого да го споделиш. Затова само едно ще ви пожелая. Накъдето и да ви блъска съдбата, да поемате заедно ударите. Когато единият е наранен, другият да го прегърне. Когато единият е обиден, другият да го защити. Когато единият е сгрешил, другият да му прости. И когато единият дава, другият да дава още повече. Няма да ставам досадна свекърва и да ви заливам с повече напътствия. С една дума пожелавам ви да се обичате сякаш сте последният мъж и последната жена на света, ни повече, ни по-малко.

А другото все някак ще се нареди.

Последно променена в Понеделник, 14 Август 2017 13:37
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

#thessaloniki #theoldport #justloveit

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на