Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Илинденски страхове

Автор: Ина Зарева

Св. Пророк Илия се почита в цели три религии – християнство, юдаизъм, ислям, като светец, извършил много чудеса – предизвикал дъжд след продължителна суша, разделил водите на река Йордан, възкресил мъртвец и пр. У нас, обаче е известен предимно със страховитите си стихии и морето – смята се, че на този ден жертвите му са най-много. Морето ги поглъща и отнася, така както небето е отнесло св. Илия с огнена колесница. Трябвало много да се страхуваме от пророка - да не работим на този ден, да не плуваме, да му принесем нещо, за да не предизвикаме гнева му.

Ролята на подобни поверия е да изведат отговорността далеч от нас. Така вината автоматично отива върху свирепия светия, който си иска курбана. Истината, обаче е, че свирепи богове и светии няма. Има свирепи хора, без чувство за отговорност, без уважение към природа, богове, живот.

Синът ми тази година ме нарече „страхлива майка“. Почувствах се ужасно. По-добре да ме беше нарекъл лоша, строга, невъзможна... Но страхлива?! Аз, дето навремето какви чудеса от храброст правих... Навремето, но не сега. Сега ме е страх.

Страх ме е от големи вълни и не позволявам забавления с тях. Преди години едно момиче се удави пред очите на десетки хора, които просто го гледали, притеснявали се, пушили, но толкоз. Нищо не можело да се направи. Сигурно е било така. Макар един спасител да беше казал в последствие, че ако всички този хора бяха завързали по нещо от себе си – колан, кърпа, дреха и бяха направили въже, което да подхвърлят към момичето, щели са да го спасят. Но сигурно не им е било възможно. Макар, че тези дни едно семейство бе спасено от удавяне във Флорида от 80 непознати. Хората чули виковете за помощ, организирали се, хванали се за ръце и направили жива верига. Сред тях имало и такива, които не можели да плуват. Но сигурно в нашия случай с момичето това не е било възможно. Страх ме е да допусна другото.

Страх ме е от „геройствата” да шофираш пил, дрогиран. Страх ме е от деца на по 18 години, които не са нито физически, нито психически готови да управляват огромните возила, които някой им е пъхнал в ръцете.

Страх ме е от смели бащи, които учат синовете си на мъжество във водите на разбушувало се море, при червен флаг и при опънати нерви на спасителите.

Страх ме е от пияни шофьори, които возят ученици в разпадащи се автобуси, на зелени училища, които имат за цел основно да закърпят бюджета на треторазрядни хотели, и които най-често приключват в инфекциозно отделение.

Страх ме е от басейни без охрана, без обезопасителни решетки, заради които се случиха ужасяващи инциденти напоследък.

Страх ме е от желанието за бърза, еднодневна печалба без мисъл и отговорност за останалите и за утре.

Страх ме е от свободно разхождащите се хора с множество присъди, като бомба със закъснител – едва когато избухне, се сещаме какво е можело и трябвало да се направи.

Страх ме е от необезопасени строежи, от които падат плоскости върху главата на дете.

Страх ме е от „мъже”, които пребиват бременни жени по магистралите и деца пред дискотеките.

Страх ме от съдържанието на храните в магазина или по-скоро от липсата на съдържание.

Страх ме е да се разболея и остарея, защото старите и болните хора не ги искат никъде у нас.

Страх ме е, че липсата на контрол и отговорност в тази държава се обяснява със суеверия и поверия.

Страх ме е, че все повече хора на всички нива не си вършат работата.

Страх ме е, че вместо да направим жива верига срещу бедствията – били те природни или обществени, ние пристъпваме от крак на крак, пушим и ги наблюдаваме отдалеч.

Ако свети пророк Илия беше спасител на морето – да разделя водата и да възкресява починали, сигурно нямаше да бъда толкова страхлива майка. Ако и можеше да се мултиплицира във всички институции - да управлява стихиите, да съживява мъртвото чувство за отговорност, да въздава справедливост, то тогава щях да бъда дори много, много смела. Но живея в държава, в която хората, които трябва да носят отговорност плакнат вината си в морето, за да я прехвърлят към богове и светии. Живея в държава, която с всеки изминал ден ме превръща във все по-страхлива майка.

Днес е Илинден. Не влизайте в морето, ако има големи вълни. И не само днес.

И не се страхувайте от свети Илия, страхувайте се само от нечия несвършена работа.

 

На видеото можете да видите как 80 души направиха жива верига, за да спасят давещо се семейство на плаж във Флорида.

Препоръчваме ви и Страховете на майките.

 

 

 

Последно променена в Четвъртък, 20 Юли 2017 12:57
Прочетена 8060 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Апелът на една майка

Апелът на една майка

09 Фев, 2018 Здраве

Моля ви, тръгнете си!

Моля ви, тръгнете си!

14 Фев, 2018 Отношения

Мамо, живей си живота!

Мамо, живей си живота!

27 Ян, 2018 Възпитание

Така, както всички мъже правят

Така, както всички мъже правят

03 Фев, 2018 Отношения

Мразя разходките

Мразя разходките

12 Фев, 2018 Забавно

Явашеви на почивка

Явашеви на почивка

25 Фев, 2018 Забавно

Гавраджии

Гавраджии

23 Фев, 2018 Забавно

Образова ли ни образованието?

Образова ли ни образованието?

23 Фев, 2018 Образование

Какво се чува в Космоса

Какво се чува в Космоса

23 Фев, 2018 Актуално

Ние, несръчните

Ние, несръчните

23 Фев, 2018 Истории

Facebook