Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Отговорът на вселената

Автор: Мария Пеева

Бебетата се появяват на бял свят привидно абсолютно безпомощни, но всъщност изобщо не е така. От първия миг, в който напуснат топлото си безопасно местенце, те разполагат с най-силното оръжие – майчината любов. Нещо повече, те са толкова сладки и мили, че разтапят сърцата дори на съвсем непознати хора. А какво изпитва таткото? Татковците не са много по приказките, но погледът им казва всичко. Почуда, възхищение, потрес, преклонение, обожание. Погледът им говори, както и треперещите, несигурни ръце, които се протягат да гушнат малкото късче живот. И най-коравите мъжаги се ужасяват от едно бебе. „Господи, само да не го нараня! Толкова е крехко, толкова е нежно, толкова е истинско!“ Чудото на живота, малко човече от плът и кръв. Нашето лично завещание за вечността.

Бебетата могат само да размахват безпомощно ръчички и крачета, но въпреки това бързо си разчистват място под слънцето. И в най-малкото жилище, и в най-бедната колиба за тях ще бъде отделено най-чистото, топло и уютно кътче. Татковците и майките си намират втора и трета работа, теглят заеми и купуват жилища, правят чудеса от храброст и постигат невъзможното, за да осигурят по-добър живот на малкото същество. Никога не се предават. Защото битката вече не е само за тях самите и за собствените им удобства, а за бъдещето на детето им. И никога не очакват нищо в замяна. Бебетата са най-скъпата и най-невъзвращаемата ни инвестиция. От първия миг знаем, че всички усилия, всичкият труд, всички средства, които влагаме в тях в продължение на дълги години, са дарени доброволно и нямаме никакви очаквания да се върнат при нас под каквато и да е форма. От първия им дъх ние инвестираме в тяхното щастие и така е устроен светът. Нашето щастие е невъзможно без тяхното и това ги прави великата сила, която управлява живота ни.

Бебетата са най-добрите ни учители. Една приятелка веднъж ми каза. „Страхувам се, че няма да съм добра майка. Аз съм такава егоистка. Дали ще го обичам това дете? Дали ще мога да се пречупя и да мисля за друг човек толкова много, колкото мисля за себе си?“ Месец след като малкото й момиченце се роди, отидох да я видя. Тя, която винаги е била най-суетният човек на света, ме посрещна без маникюр, без грим, с клин и тениска, под която бяха избили петна от кърмата, чорлава, изтощена и безумно щастлива и горда. „Ела да видиш как сладко спи. Цяла нощ имаше колики и не мигнах, не успях даже да си взема душ. Ще я наглеждаш ли да се пооправя? Страх ме е да не се събуди и да плаче самичка.“ Къде изчезна егоистката? Умря. Роди се мама.

Истината е, че бебетата прекрояват света ни. И това е колкото плашещо, толкова и прекрасно. Никога нищо вече няма да е същото, животът е различен, мама е различна, татко е различен, светът е различен. Защото се е родил нов човек. До вчера го е нямало, днес вече е тук и ще остане. Ще расте, ще опознава мама и ще я променя, ще опознава татко и ще го променя. Ще опознава света и ще го променя. Ще създаде своя собствена микровселена от чувства, отношения и спомени, бавно и полека ще се вплете в сложната тъкан на универсалния килим и ще изтегли безброй нишки в него, които ще достигнат до видими и невидими хора и измерения. Също като малко божество, сътворено от двама, но принадлежащо само на себе си.

Никога няма да създадем нещо по-съвършено. Никога няма да обичаме по-силно. Никога няма да изпитаме по-чисто щастие. Никога няма да намерим по-истински смисъл. Бебето е единственият отговор на нашия въпрос към Вселената, който някога ще получим. А най-прекрасното е, че от мига, в който се роди, четем този отговор всеки божи ден, написан в сияйните му очи, в малката ръчичка, която толкова точно приляга в нашата, в меката косичка, която гъделичка брадичката ни, когато го гушнем, в топлото телце, отпуснато в ръцете ни, когато заспива. Ще го четем и много години напред, до последния ни миг, в усмивката на порасналите си деца, в очите на техните деца, в прахта, която остава подире им, когато продължат напред по пътя си, а ние останем. И този отговор е толкова простичък и ясен.

Обичай.

*****************************

 

 

Може би ще ви хареса и Естествено като живота и смъртта

Разгледайте тази галерия с прекрасни снимки на водно раждане 

 

Последно променена в Сряда, 19 Юли 2017 13:17
Прочетена 20270 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook