Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Къща на морето

И ний вървим, вървим, вървим нататък и няма край, и няма край..., и няма море...

Автор: Ина Зарева

На 5 съм. Москвич 8-ца. Майка един брой – шофира, баща един брой - коментира шофирането, дете един брой – мислено ускорява шофирането с крайна цел – МОРЕ!

Багажникът е пълен с дрехи, лекарства, храни, телевизор Юност, малък касетофон, голяма руска кукла, която злокобно изговаря Мама на всяка неравност по пътя, резервни части за колата - колкото могъл да събере.

Калофер, 14.00ч. Август. Москвичът въздъхна рязко и умря. Опити за изкуствено дишане (а.к.а смяна на свещи) – неуспешни; опити за съживяване с електрошок (а.к.а всякакви фокуси със стартера) – неуспешни; опити за траурна процесия (а.к.а бутане с прискърбни и изпружени физиономии) – неуспешни. Майката и бащата поставят детето на тротоара до камарата изплюто от багажника съдържание и започват да търсят неволята. Скоро неволята се появява под формата на огромен камион, превозващ праскови, чийто шофьор започва да чудотворства над горкия тенекиен звяр и най-после Москвичът рипва кат същий Лазар и около главата на шофьора изниква ореол. Не е никакъв ореол, а слънце – 500 терабайта насред 15 ч. - август на калоферския оголен площад. Въпросният светец – изцерител на руските танкове за домашна употреба, наречени простичко автомобил Москвич 408 - поглежда детето, придобило цвета на прасковите , поглежда самите праскови, после пак детето, пак прасковите и с ловък скок се покатерва върху нагорещената ламарина на каросерията, пълни шепите си със сочните плодове и с още по-ловък скок се озовава пред детето и изсипва суровина поне за 3 компота в скута му.

Детето,обаче не е вчерашно. То расте в средностатистическо семейство всички членове, на което са с отлични, в комунистическия дух, лични и трудови характеристики и изконно верую: нищо, което е на държавата (а.к.а партията) не е наше!

Детето - нищо, че е момиче, придобива изражение на невръстния Чък Норис, тръсва бъдещия компот на земята и изсъсква с твърдостта на Митко Палаузов: Тези плодове са крадени, не ги ща!

Светецът – москвичооживител рязко сгъва ореола си, с него и някакви много важни части, които уж беше подарил, качва се на гигантската си консервна кутия, а москвичът, родителите и детето агонизират тихо там някъде в Калофер, а пред очите им – не мараня, а море...

На 15 съм. БМВ 3-ка. Майка един брой – шофира. Баща един брой – коментира шофирането. Пубертетска кифла, поръчков модел един брой – мислено забавя шофирането, за да запомни кой пич в кой град си е заплюла. Куче - овчарка един брой – мислено спира шофирането, за да препикае всяко видяно по пътя дърво, оригва се звучно на всеки завой и точи лиги върху главата на горката пуберка, от което косата й се къдри ли къдри, а преса в багажа н-я-м-а. Боже колко мъка има по този свят, Боже. Крайна цел – МОРЕ!

Някъде по пътя майката – шофьор решава, че точно сега е моментът – докато кара със 150 - да разучава всичкия копчалък по таблото на скъпарската машина. В един миг цялото стъкло е в гъста, бяла пяна, все едно насред шосето са построили автомивка, която работи със скоростта на светлината. Бащата крещи някакви семпло цензурирани неща, майката държи здраво волана и повтаря: „Нищо не виждам, нищо не виждам!”, кучето решава, че е в банята и започва жално да вие, поръчковата пуберка си мисли: Дано съм осиновена, дано съм осиновена!

Краткият епизод завършва щастливо, без жертви, с брилянтно измито предно стъкло и суперлативи по повод германците – Ехее, помниш ли едно време москвича, а? Пък сега – все едно самолет караме, ех...

До Сливен. Сливен, 12.00ч. Август. БМВ-то въздъхна рязко и умря. Майка и баща - в ступор. Пуберка и куче – истерични. Никой не смее да пипа нищо по таз машина, щото и нищо не й разбира. Чакаме пътна помощ - 3 часа насред сливенските потайности викане на неволята. Тя идва този път без праскови, ореол и каквито и да било чудотворности. Закача безмилостно немския танк за домашна употреба за себе си, въдворявайки нещастното куче за танкист, а нас натъпква на задната седалка и тръгваме обратно. Обратно! От Сливен, дето морето почти те пръска вече... В колата на пътна помощ е адът. Това е отмъщението на светеца с прасковите – вече не се съмнявам. Шофьорът е взел някъв комшия, да си свършил една работа в големия град. Комшията е болен от пневмония, на антибиотици. Заявява, че в никакъв случай не може да пътува на отворени прозорци. Август, 15.00ч. - кола на пътна помощ, без климатик, със затворени прозорци и 5 човека вътре. Единствена мисъл като капка животворна вода се стича по гладките стени на изпържения ми мозък – Един ден това ще е само спомен и ще го разказвам, един ден това ще е само спомен и ще го разказвам, един ден... Един ден ще живея на морето, за да пътувам от, а не към него!

В големия град отсичат – „Нищо й няма на колата! Ама германците са свикнали на пречистени течности, не на нашите пълни с боклуци. Ей тука една тръбичка само я свалихме и продухахме с уста, че се беше задръстила и това е.”

Обръщаме за нови 300 км трети път за денонощието. Майка, баща, кифла и куче мълчат и гледат право напред. Така де - морето няма да ни избяга...

То не избяга, но животът се източи като бензин от стар Москвич, пуберката остаря и единственото поръчково около нея е храната за вкъщи. А мечтата за къща на морето пъшка, заклещена някъде из калоферската мараня...

 

Прочетохте ли Мамешката мафия?

Може би ще ви харесат още Хлебарки, будисти и бомби или Багажът - драма в три действия.

А ето тук има две много хубави истории с каравана - Те ти, булка, Спасов ден и Тате, къде е сапунът?

 

Последно променена в Събота, 15 Юли 2017 13:50
Прочетена 21269 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Обидно

Обидно

12 Ное, 2017 Възпитание

Майка на 50

Майка на 50

25 Окт, 2017 Мама

Докога така

Докога така

10 Ное, 2017 Истории

Завистта с приятелско лице

Завистта с приятелско лице

08 Ное, 2017 Отношения

Двадесет минути разлика

Двадесет минути разлика

28 Окт, 2017 Истории

"Непоносимите" майки и успешните им дъщери

"Непоносимите" майки и успешни…

07 Ное, 2017 Възпитание

Киселото грозде

Киселото грозде

19 Ное, 2017 Истории

Love.net или нашата история

Love.net или нашата история

19 Ное, 2017 Истории

Ти ще си добър баща

Ти ще си добър баща

18 Ное, 2017 Отношения

Не слушайте чужди съвети

Не слушайте чужди съвети

17 Ное, 2017 Възпитание

550 грама живот

550 грама живот

17 Ное, 2017 Актуално

Слънчице или Кралят Слънце

Слънчице или Кралят Слънце

17 Ное, 2017 Възпитание

Facebook