Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Анжела Недялкова: "Животът ни е един, минава неусетно..."

Наричат я младата Анджелина Джоли и източноевропейския диамант. Но Анжела Недялкова сияе със собствен блясък и няма нужда от сравнения. Тя е толкова необикновено съчетание от първична енергия, талант, въображение, духовност и неутолимо любопитство към света, че просто е обречена на нови и нови успехи. В "Т2 Трейнспотинг" изгря като звезда от световна величина. А в интервюто си за нашите читатели я виждаме земна, усмихната и съвсем истинска.

 

От какво дете порасна толкова интересна и неординерна жена?

Бях единствено дете до 18-ата си годишнина. Сега съм щастлива сестра на 9-годишният си брат. Бях особено дете - хем много общително, хем самотно. Не в негативен смисъл, обичах да оставам насаме със себе си до една определена възраст. По някакъв начин и не се чувствах сама в онзи смисъл на думата, а се чувствах свързана с всичко около мен - обичах да казвам, че съм “дете на природата”. Израснах в компанията на майка ми и нейното обкръжение, тоест почти не съм имала досег с деца - и без друго връстниците ми не ми бяха толкова интересни колкото света на “големите”. От малка имам богато въображение и често живеех в свой свят, който бе много реалистичен и в сънищата ми, където приключенията продължаваха. Обичах да създавам свои приказки, замъци, кралства… Пропуснах ходенето на детска градина - майка ми се беше отдала на мен, образованието ми… Беше редовна практика да запали колата и да идем до някой язовир например, основно ходехме на планина. Всичко това не ми попречи в това да се социализирам успешно. Просто ме превърна в голям идеалист и мечтател от ранна възраст и често се сблъсквах с огромни пропасти между вътрешният ми свят и реалността. Това ми се отразява и до ден днешен, но с времето и опита все по-лесно се адаптирам.

 

17430773 10211124127952815 1504048254 o

Казваш, че майка ти ти е дала свободата, която тя не е имала навремето. Ясно е, щом ти си й дъщеря, че тя не е обикновена жена. Би ли разказала повече за нея?

За майка не бих разказвала публично, защото това е нейният личен свят и не мога просто така да го разкривам. Само ще споделя, че съм благодарна и за позитивите и за негативите, които съм видяла от нея и за това, че въпреки трудностите, с които живота ни среща, тя е правила всичко по силите си да ме възпита, да ми изгради стабилна ценностна система. Помагаше ми от малка да се уча сама да решавам какво искам, разговаряйки с мен като с равен независимо от разликата във възрастта; давала ми е свободата да вървя по своят път без да се опитва да натрапва каквото и да било; винаги ми е давала точни и кратки съвети и то основно, когато са потърсени - знае, че иначе няма смисъл. Даде ми добра основа, макар да беше сама и се надявам, че се гордее с резултата - според мен има защо.

От интервюта оставаме с впечатление, че кръгът на интересите ти е много широк – от снимане до майсторене на необичайни неща, ексцентрични инсталации, пътуване, свирене в улични групи, ходене по въже, отглеждането на животинки, събиране на охлюви и планове за къща… какво можеш да допълниш в този „списък“?

Това са просто едни от дребните детайли, които изграждат характера ми. Някои от тях вече не са и актуални, били са част от преходите, през които съм минавала в търсене на себе си и изучаване на заобикалящият свят. Планове за къща всеки прави в някакъв момент, не е нещо необикновено. Няма да изброявам по какво се увличам, по-скоро ще поясня, че абсолютно винаги съм била с едно безкрайно любопитство към почти всичко и при всеки удобен момент пробвам нови начинания. Животът ни е един, минава неусетно, дори не знаем на кой по колко му е дадено и просто се опитвам да го изучавам, докато имам тази възможност.

 

17430770 10211124127552805 1420523295 o

От собствените ти разкази знаем, че обичаш да изчезваш, да пътуваш на стоп, да живееш в „комуни“ и да измисляш истории също като в „Аве“. Минавало ли ти е през ум да пишеш за всичко това?

Никога не съм била почитател на това да живея в комуни, не зная от къде е дошла подобна информация. Колкото до въпросните изчезвания - просто от време на време имам нужда се върна към себе си, да оставя забързаното ежедневие и да се гмурна във вътрешният си свят, да видя какво се случва там, как всъщност се чувствам, удовлетворена ли съм от живота си… Вярвам, че това е жизнено важно за всеки човек. Задачите и ангажиментите никога няма да имат край, така че не бива да се чака удобен момент, а да се създаде такъв. Времето си тече неусетно и не искам да го изкарам цялото като на автопилот.

Кое беше последното ти „изчезване“?

Не си спомням честно казано - значи не е било скоро и наближава времето да се случи отново. Иначе “изчезнах” от Facebook и го препоръчвам горещо, причините би трябвало да са ясни. Мислех си и аз, че ми трябва, но излиза, че това са оправдания.

В „Аве“ парньорството ти с Ованес Торосян е много органично? Как се изгражда подобна връзка по време на снимките и с кой друг от колегите си успя да го направиш? С кого се почувства най-близка от партньорите в „Т2: Трейнспотинг“?

С всички се разбирах с лекота. Много земни хора с чудесно чувство за хумор. Не се взимат насериозно, изключително интелигентни - обогатявам се от комуникацията си с тях. Подхождат с неподправен интерес, истински - нещо, което рядко срещам, уви. Не съм сигурна, че съм способна да обясня как се изгражда подобна връзка - с всеки се изгражда различна такава и не мога да ги сравнявам, то е като в живота.

17430723 10211124127912814 1605929364 o

 

Ако вярваме на легендите и за „Източни пиеси“ и за „Т2:Трейнспотинг“, си била забелязана от режисьорите на тези филми на улицата. Казвали ли са ти какво ги е впечатлило, за да поискат да играеш във филмите им?

За случайната ми среща с Камен Калев се изписа много вече… за Т2 не зная какви са тези слухове - мисля прочетох нещо само в Блиц, навсякъде другаде обяснявам подробно за процеса, през който минах по време на кастинга. Казвали са ми, че някак съумявам много естествено и интуитивно да се превъплъщавам в ролите си и да работя в екип; че имам силно излъчване и подобни общи приказки, но като цяло не сме дълбали на такива теми.

В някои филми играеш момиче, жертва на трафик. Срещала ли си се с такива момичета, какво научи за тях?

В един филм изиграх такъв персонаж - “Райската стая” на холандския режисьор Йоост фон Хинкел. Покрай снимките на този филм пътувах до Амстердам два пъти с цел проучване. Срещах се с момичета зад витрини, стоях отстрани и наблюдавах реакциите на хората, ходих да гледам и истинско секс шоу на сцена - мрачен сюрреализъм. Научих че една част от тези момичета са там по своя воля, но друга част са попаднали точно като моята героиня - бидейки подмамени с примамливи предложения за кариера в Холандия (основно като модели), след това брутално пребивани, изнасилвани, упоявани, паспортите им се отнемат и стават жертви на тази огромна индустрия. Има и още по-тежки случаи - частни елитни клубове, в които работят малолетни и девствени момичета (да си го кажем направо - деца), отвлечени, разбира се. Там, “богати чичковци” ходят да се възползват сексуално от тях срещу добра сума пари. Картината е чудовищна. Поинтересувах се правителството как се справя с това и отново се срещнах с един от човешките абсурдизми. Законът там гласи, че ако момичетата работят това по свое желание е легално. Няма как да изтръгнеш откровено признание, защото дори някое от тях да си признае, че е отвлечено и насилствено поставено на тази работа, правителството няма на секундата да я вземе и отведе на сигурно място, а ще я остави там докато се “задейства системата”. Съответно до тогава тя може и да не е жива.

Какво друго ти се играе и с кого – актьор, режисьор…?

Снима ми се екшън роля и постепенно се подготвям физически за целта - ако ми се отдаде такава възможност искам да се чувствам готова. Относно с кого - напоследък все повече си мечтая за общ проект с Райън Гослинг. Първият филм, който изгледах с него беше Drive и се влюбих - както във филма, така и в играта му. Слушам саундтрака постоянно, дори наскоро ми подариха грамофон и плоча с музиката от точно този филм, та вечер си подарявам малко време за музикални пътешествия. Други актьори, с които много бих се радвала да работя са Крисчън Бейл и Еди Редмейн.

В края на „Т2“ се вижда, че героинята ти Вероника всъщност е майка и това обяснява много за нея. Би ли искала да си майка в реалния живот или още ти е твърде рано дори да мислиш за такава промяна?

Бих искала, разбира се - дори го сънувам от време на време, както и мои приятели. Не мога да знам дали ми е рано, или не. Предполагам, че ако срещнеш човек, с когото можеш да си представиш да имате дете и взаимоотношенията ви се задълбочат, едва ли ще пита календара кога искаш. Просто се надявам, че ще срещна такъв човек. Нищо не искам на всяка цена и не живея за наложени стандарти, така че, ако не се случи по естествен път нямам против и да остана сама - да се отдам изцяло на професия, проекти, благотворителност…

 

 

17372932 10211124127472803 1321640291 o17430633 10211124127752810 1642080887 o

 

По време на премиерата на „Т2:Трейнспотинг“те видяхме в друга светлина на „червения килим“ – живо произведение на изкуството. Как работи със стилистите, които създадоха визията ти, какво беше твоето участие? Разкажи за онази малка, дантелена рокля, в която изглеждаш великолепно?

За световната премиера в Единбург избрах рокля на Марк Бауър (Marc Bouwer), който е обличал доста от големите имена като Анджелина Джоли, Сандра Бълок, Жанг Зи и др. Роклята е от последната му колекция Пролет/Лято 2017. За килима в Берлин избрах индийският дизайнер Нитин Картикея, но роклята, която исках бе заседнала на митницата в Делхи и не успя да дойде навреме, затова ми пратиха друга, за която не бях подготвена - наложи се човек от Берлинале да ми намери обувки в последният момент, докато ме гримират. Случват се такива неща, уви, но за мен най-важни са доброто настроение и излъчването. Официалната дреха е по-скоро символ на уважение - без усмивка и увереност, и най-красивата рокля не би стояла достатъчно добре.

Ще ни разкажеш ли за новия си проект?

Ако визирате работата ми по моят първи сценарий за пълнометражен филм - все още е много рано. В процес на сериозни проучвания съм, отдала съм се на изучаването на квантова физика, тъй като досега винаги съм била по-съсредоточена върху духовните учения, а в този проект искам да обединя науката с философията и духовността и да изложа допирните им точки чрез екранизирана научна фантастика. Много амбициозен проект, с много рискове - особено за дебют, затова съм се заредила с огромна доза търпение и отдаденост и не мисля, че бих заснела успешно филма в близките две години. Взимам участия по кастинги в чужбина и в момента съм в очакване на отговор.

Наскоро музикантите Веселин Веселинов - Еко и Милен Кукошаров записаха един прекрасен диск с техни интерпретации на гносиените и гимнопедиите на Ерик Сати. Продуцент и инициатор е режисьорът Марио Кръстев. Дисковете вече са успешно в продажба. След работата ми като част от Международното жури на тазгодишния София Филм Фест евентуално предстои да режисирам едно от музикалните видеа към някое от произведенията на Еко и Милен. Има много интерпретации на Сати, но до този момент комбинацията от контрабас (почти през цялото време без лък) и мек роял, не е правена никъде по света. Горещо препоръчвам да си подарите това нежно и дълбоко музикално изживяване!

 

Интервюто за mama ninja взе Янка Петкова.

 

Последно променена в Понеделник, 20 Март 2017 12:42
Прочетена 4033 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Майко, разбери ме

Майко, разбери ме

16 Дек, 2017 Отношения

Гушкащо време

Гушкащо време

16 Дек, 2017 Истории

Големият Коко

Големият Коко

16 Дек, 2017 Отношения

Ти все нямаш време за мен

Ти все нямаш време за мен

15 Дек, 2017 Възпитание

Ало? Обажда се Дядо Коледа!

Ало? Обажда се Дядо Коледа!

15 Дек, 2017 Забавно

Facebook